За тези, които не знаят в Южен Киргизстан на 07 април тази година беше извършен политически преврат, открито подкрепян от руската власт. Повече за гео-политическата страна на въпроса може да се прочете тук.
С две думи киргизският президент Курманбек Бакиев се опита да играе паралелно на два фронта - на руския и американския, но "дините" му дойдоха в повече и амбициите (а може би лакомията) на Бакиев се оказаха извън неговите възможности.
В следствие на неговата заигравка с Щатите, руският империализъм реши жестоко да демонстрира своето влияние в Киргизстан. Руските медии за броени седмици внесоха дух на напрежение сред киргизския народ, който от своя страна се оказа много податлив на подобни внушения и манипулации. Като резултат неудобният на Медведев и Путин киргизски президент беше насилствено свален и неговото място зае бившият съветски дипломат в ООН Роза Отунбаева.
Два месеца по-късно в Южен Киргизстан избухва етническа война, повод за която се оказва слух за изнасилена от узбеки киргизска девойка. Местните имат сериозни съмнения за истиността на този слух. Но няколко стотин местни младежи, организирани по чудо за един ден, снабдени частично с огнестрелни оръжия атакуват узбекския квартал в град Ош.
Така започва една от най-страшните в новата история на Киргизстан етнически войни. Но това не е първата. През юни 1990 година при опита на Киргизската власт да се отдели от губещата позиции Съветска федерация, в град Ош избухва ненадейно подобен конфликт между узбеки и киргизи. Конфликтът е потушен с помощта на руската армия и Киргизстан привидно получава своята независимост. На власт идва московският учен Аскар Акаевич Акаев, който управлява страната до 2005, когато е свален с преврат от доскорошния президент Курманбек Бакиев.
Няма как човек да не направи връзка между събитията от 1990г и 2010г. Личното ми мнение е, че етническите конфликти от тези години са нагледен пример за механизмите, с които руската империя си гарантира влиянието в държавите от бившия социалистически блок.
Само сляп човек няма да забележи общия шаблон:
- етнически конфликт;
- дестабилизация в държавата;
- руската армия потушава напрежението;
- всички са щастливи и благодарни на братска Русия;
Освен в Киргизстан подобен подход Русия прилагат в Чечения, Южна Осетия, Грузия.
Но не това е отправната точка на тази публикация. Нека се върнем на случая с Киргизстан. Русия недвусмислено демонстрира своето влияние в страната. И осланяйки се на историята съм склонен да вярвам, че скоро етническият конфликт в Южен Киргизстан ще бъде потушен и в центъра на вниманието отново ще е руската армия.
----------
Питам се обаче, има ли Русия подобно влияние в България.
И не е ли България в момента на подобен политически кръстопът, както е бил Бакиев през последните 12 месеца? От една страна българският премиер прелетя 2500км, за проведе един приятелски разговор с Путин през септември.
От друга страна няколко месеца по-късно г-н Бойко Борисов обяви, че двата руски енергийни проекта в България Бургас-Александруполис и АЕЦ "Белене" са под сериозен въпрос.
Не напомня ли този сценарий на киргизския и ако се стигне дотам да обърнем гръб на Русия в този важен за нея геополитически регион, може ли тя да демонстрира по сходен начин своето жестоко влияние в България?
Мисля, че тя със сигурност ще се опита, но под каква форма е големият въпрос?
Дали механизмите за влияние на руската власт у нас се изчерпват с политическите им агенти Гоце, Станишев и сие?
Или пък Русия притежават контрол и над "етническата карта" посредством ДПС?
Честно да си кажа последният въпрос силно ме тревожи. Знаейки готовността на Ахмед Доган да се продава съм склонен да вярвам, че Русия може да го купи, ако вече не го е сторила.
Притеснен съм и от друго явление - увеличаващия се брой националистически движения през последните месеци, възраждащия се неонацинализъм и необезпокоената демонстрация на агресия сред тези групировки.
Неонацисти на повикване
Неонацисти виленят в Пловдив
Неонационалистите и расистите са продукт на държавата и зад тях стои полицията
10 младежи от Атака пребиха двама турци пред НДК
Дали има вероятност България да се превърне в Босна, Киргизстан, Чечения и групи качулати младежи да започнат да палят къщи в кв. Факултета, Столипиново, Кърджали, Разград и т.н.? Имаме ли достатъчно надеждна полиция и армия, на която можем да разчитаме, за да не се случва това?
За финал ще завърша с цитат от писмото на Олга Шевченко от град Ош, Южен Киргизстан:
Целые отряды молодых людей киргизской национальности в нетрезвом или накачанном состоянии носятся по городу с оружием в руках, убивая и сжигая все на своем пути. Все это имеет политическую подоплеку. Внутренний национальный конфликт зрел давно, и кто-то умело воспользовался этим в своих целях.
-------------
Още по темата:
- Луков марш 2011
- Вижте и позицията на Узбекистан спрямо етническия конфликт.
- Размириците в Киргизстан не са спонтанни
