Едно интервю за кризата и ценностите

България трябва да се самоопредели - дали ще бъде
Силициева, или "силиконова" долина, казва собственикът на "ТехноЛогика"



- Г-н Траянов, на какво се дължи днешната криза?

          - И тази криза (както и всички предишни) е вследствие на лакомията и безпочвените свръхочаквания.

На лудостта, в която хората губят представа за истинската стойност на нещата. Типичен пример е Холандия през 1636-1637 г., когато богатите си продавали каретите, за да си купя няколко луковици черни лалета. Черните лалета станали първо символ на статус, после - обект на свръхжелание, и накрая обект на спекула за свръхпечалби. Започнали да изкупуват и бъдещата реколта на луковиците, и тази на незасетите все още. Така се родили фючърсните договори. Вече нямало доставка на лалета, а само

размяна на хартии и оценки. Един ден пазарът се отрезвил и спекулантите се оказали само с ненужни хартии.
Интернет и глобализацията дадохда възможност информацията да се разпостранява мигновено и евтино, дадоха и лесно средство за разпостранение на заразата със свръхочаквания.
Големите корпорации разбраха, че е много по-лесно да увеличиш клиентската си база, като купиш своя конкурент, отколкото да се стремиш да го изпревариш технологично и да му отнемеш клиентите чрез качеството на своя продукт. Те откриха също, че е по-евтино да създадеш свръхочаквания и психоза за даден продукт, отколкото да създадеш нов продукт със суперкачества, който

ще носи суперползи. Борбата се измества от технологичното усъвършенстване към управлението на очакванията чрез различни форми на въздействие. Ако традиоционната най-обща формулировка за качество означава да се посрещна и надминат очакванията на клиента относно полезността на продукта, то сега по-често се инвестира в това да се манипулират очакванията. Акцентът се измества върху други характеристики.
Един пример за това как се подменят истинските характерситики на продукта са непрекъснато подменящите се нови модели на мобилни телефони. Те непрекъснато се обогатяват с различни

модни възможности, но от толкова много функции те отдавна са забравили своето основно предназначение. Клавиатурата от цифри и букви става все по-дребна, чувствителният на докосване екран съще не ти дава да набираш или пишеш SMS с една ръка в движение.
Навсякъде ни облъчват и с предложения за различни музикални формати и устройства, но никой не говори за качеството на възпроизвеждане на звука. Как може през 2009г. да слушаме музика от стандартните аудиокомпактдискове с много по-лошо качество от грамофонната плоча? Да не говорим за MP3 формата. Аз си подарих плочите, грамофона и магнетофона с лентите преди петнадесетина години,

защото повярвах, че с компактидска идва нещо много по-съвършено. През последните няколко години събирах супер аудиокомпактдискове (SACD), които предлагаха прилично качество, но преди да успея да си направя колекция, и звукозаписните компании престанаха да издават този стандарт. Така ще се случи и с HD телевизорите с висока резолюция. Борбата е да ни внушат "Инвестирай в бъдещия формат/технология и бъди готов да го хвърлиш, преди да си успял да го използваш изцяло, за да купиш новия". Не отричам прогреса, не пледирам за забяването му. Но не мжое да продължаваме да грабим необуздано ресурси от природата за сметка на бъдещите поколения и да ги хвърляме неоползотворени. Надявам се, ще научим основния урок от кризата - "Назад към истинските основи!".
Просто трябва

да сме по-разумни и да не се оставяме да ни манипулират. А за това е необходима интелигентност, включително емоционална интелигентност. Стана така, че при глобализацията няколко гиганта могат да управляват, и най-лошото, да забавят прогреса на човечеството в дадена сфера. Големите технологични компании налагат друг деформиран жизнен цикъл на новите технологии чрез новите медии. Не искам да добавям нова глава в теорията за глобалната конспирация. Далеч преди кризата изследователите от "Гартнер" установиха повторяемост в кривата на зависимостта между очакванията и технологичната зрялост и я нарекога hype cycle. Просто сега идват изводите.

Настъпва голямо пренареждане на държавите по техния иновативен индекс, на световните марки в посока истинските ценности. Досега в света имаше някакво утвърдило се разпределение. Интелектуалният капитал - патентите, иновациите - беше в Америка. Европа бе запазена територия на марките и културния капитал, а Азия - на производствените ресурси. Сега разпределението

ще се ревизира. Европа трябва да спечели от този процес. Дано и България успее. Но трявба да се определят стратегическите приоритети. Не за днес, не до изхода от кризата, а дългосрочните и там да се насочат ресурсите. Ще следваме модела на Ирландия или на Гърция? Ще бъдем Силициева или "силиконова" долина, както казват много политици и местни шефове на ИТ корпорации. И аз намирам, че използвайки грешен термин, те всъщност казват нещо вярно - превръщаме се в страна на чалгата и силиконовите кукли.
Предстоят и други промени. Включително и в

ценностната система. А това е една от болните теми на нашето общество. В пазарната икономика богатството е функция от полезността на един човек. В България това са изключения. Не може да градим пазарна икономика и в същото време хората да знаят, че повечето от демонстриращите богатство са го придобили незаконно, и като резултат да мразят всички богати.

Едно интервю на Пепа Витанова, сп. Мениджър


---------------------------
Сходни теми:
- сп. Мениджър - "Българското Y поколение"

Липса на култура и никаква воля за прозрачност в институциите

Няма случай да е даден достъп до сключени договори по европрограми
Статия на Мартина Бозукова

Правителството и министерствата на околната среда, на вътрешните работи, на здравеопазването и на социалната политика държат първенството по откази за достъп до обществена информация през този мандат, обявиха в петък от неправителствената организация Програма достъп до информация (ПДИ) при представянето на годишния й доклад за 2008 година.

"Липсва култура и воля за прозрачност у управляващите институциите у нас", обобщи наблюденията на организацията адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правната дирекция на програмата.

Неговият колега Кирил Терзийски посочи, че досега няма случай поискана информация за сключени договори по различните европейски програми да е предоставена от компетентната институция.

За друг парадокс съобщи директорът на ПДИ Гергана Жулева. "Въпреки че достъпът до информация не би трябвало да зависи от политическите промени, ставаме свидетели на точно обратното. Пример за това е МОСВ, с чието предишно ръководство бяха извоювали успехи, а сегашното отказва изобщо да отговаря на исканията за информация", обясни Жулева.

Екоминистерството е отказвало да предостави дори протоколи от публични обсъждания.

Илюстрация е фактът, че 40-тото народно събрание е с по-малък процент публикувани проектозакони от предишното. "Това е абсурдна тенденция", коментира Кашъмов.

Той посочи като проблем лошия достъп до информация за процесите по вземане на решения. "Малко институции публикуват проектодокументи на електронните си страници и в крайна сметка това води до правни регулации, фаворизиращи определени групи", каза той.

Все пак от ПДИ отчитат "лек напредък" по отношение на изпълнението на съдебните решения. Така например миналата година е наложена глоба от 200 лева на бившия вътрешен министър Румен Петков, че дори след влязло в сила съдебно решение той не е предоставил поисканата информация в продължение на цяла година.

Отказът на Петков е бил по питане, свързано с отдаването под наем и последващата продажба на жилище от ведомствения фонд на МВР. Петков и бившият земеделски министър Нихат Кабил, който е бил глобен преди две години, са единствените, на които до момента са постановени финансови санкции. От ПДИ нямат данни дали двамата са платили глобите си.

Най-много заявления за достъп до информация миналата година са били свързани с околната среда, работата на съдебната власт и решенията на Комисията по досиетата. Най-много откази са направени под предлог за "защита на трети лица", лични данни и търговска тайна. Мълчаливите и немотивирани откази също са обичайна практика на институциите.

Министерства и общини искат електронни подписи и пари срещу информация

От "Достъп до информация" са провели проучване, като са използвали двама доброволци, които са пуснали заявления за достъп до информация до различни институции. От 399 заявления само 137 ведомства или 34% са отговорили в срок. 29 учреждения са отговорили след срока, а повече от половината – 233 – изобщо не са си направили труда да отговорят.

Три министерства – на земеделието и горите, на отбраната и и на труда и социалната политика - са информирали, че заявлението трябва да е подписано с универсален електронен подпис.

Според юристите на програмата подобно изискване противоречи на два основни принципа на ПДИ – че всеки има право на достъп и и на еднакви условия за достъп.

"Електронният подпис струва сериозна сума и не всеки може да си го позволи, ползването му изисква технически умения, които не всеки притежава и инсталирането му изисква закупуването на компютър, което също е въпрос на разноски", аргументират се юристите на програмата.

"Една част от институциите очевидно смятат, че не е достатъчно гражданите да си плащат данъците, но им се събират разни суми от 30 стотинки до 1.60 лева за предоставяне на обществена информация. Такава практика са наложили Министерството на културата и общините Котел, Пещера, Разград и Горна Оряховица", съобщи Жулева.

От програмата коментират, че очевидно целта в случая е да се създаде работа на банката, която обслужва съответната институция, като заявителите платят за превода, а след това сканират и изпратят платежното нареждане, което ще им струва още около пет лева.

"Огън беше момичето ни и от огън загина”

На 28.02.2008 20-годишната Валерия Желева загина във влака "София-Кардам" на път за Добрич, на път за вкъщи, където никога няма да стигне.



Това, което ще прочетете тук, е писано от съученичка на Валерия, която учи в холандския колеж в Добрич.

Историята е следната:
Студентите са получили задание за написване на есе на тема "Харизматична личност". Момичето е пресъздало разбирането си по темата чрез образа на приятелката си Валерия от неотдавна отминалите ученически години. Посвещава се на нея.



Харизматична личност


В България има много пленяващи, известни и събуждащи любопитство личности, които всеки ден гледаме по телевизията, слушаме по радиото, четем жълти статии за тях по вестниците, или просто ги срещаме, когато си „ровим” в интернет. Ежедневно се докосваме до харизматичността на тези известни хора – певици, артисти, политици, журналисти…, които медиите не спират да лансират. Но аз няма да пиша за тях …
Искам да разкажа за една друга особено харизматична личност, която не бе така публична и въпреки неизвестността си носеше вродения си чар и омайваше с него околните. За този Човек си спомням винаги с усмивка… усмивка, но през сълзи …!!!
Този Човек въздействаше както с присъствието си, така и с отсъствието. Този Човек успя наистина да съхрани своя образ, така че да остави следа у всеки, който се е докоснал до него. Този Човек беше моя съученичка от гимназията и истинска приятелка в живота!
Валерия се казваше момичето, което никога няма да забравя… нито като образ, нито като темперамент. Темперамент, който непрекъснато бликаше с неизчерпаеми количества от нейната идентичност, образ - обикновен и същевременно толкова пълен с радостна жизненост. И въпреки на вид да беше обикновено момиче, Вал криеше в себе си много таланти. За веселия й нрав подсказваше винаги широката и усмивка, а за страстта и към учението и най – вече към Химията – очилата, които и бяха неизменен спътник в училище.
Вал беше човек който, когато влезе в живота ти вече нищо не е същото. Тя беше положителна личност, винаги гордо изправена, винаги знаеща какво иска и как да го постигне, човек който винаги виждаше нещата от няколко страни, човек – сериозно мислещ и здраво стъпил на земята. Реално осъзнаваше действителността около себе си и се радваше на всеки нов ден.
„Нашата Вал”, както я наричахме, беше истински пламенна личност. Тя беше винаги в центъра на всеки купон. С радостната си усмивка и безбройния репертоар от танци, тя караше хората да се забавляват заедно като се отърсят от всичко негативно. Много често танцуваше по масите, беше майстор, както на кючеците, така и на българските народни танци. Именно Вал научи повечето от нас – нейните съученици, да танцуваме народните хора за абитуриентския си бал. Беше пълна с енергия и жизненост, много често не се спираше, понякога подскачаше нагоре – надолу, като щуро дете, понякога се смееше така, че хората се обръщаха по улиците, винаги заразяваше с шантавите си физиономии   
Наред с веселия си нрав Вал беше и сериозен и много отговорен човек, човек на когото винаги можеше да се разчита, човек, който уважаваше останалите. Вал беше ученолюбива и старателна в обучението си. Обичаше да се занимава с Химия и знаеше, че ако учи здраво ще осъществи мечтата си да учи в София. Тя нямаше нереални мечти и очаквания за живота, беше земен човек, който знае какво иска от живота и какво той изисква от нея. Вал беше отговорна и прилежна, винаги готова да помогне за домашно, задачи или просто със съвет. Много често като учителка ми е обяснявала задачите по математика и химическите уравнения. Тя знаеше какво се изисква от нея във всеки един момент и рядко си правеше оглушки.
Като приятелка Вал също беше страхотна и то не само защото беше винаги готова да помага и изслушва другите, а и защото никога не спестяваше своите критики. Именно това винаги е събуждало моето възхищение към нея, може би защото не всеки е толкова смел да изразява винаги мнението си, независещо от чуждите нагласи и настроения. Тя винаги имаше собствени възгледи и отстояваше своите позиции в спорове или в обикновени разговори. Като разчупена личност си спомням моята приятелка, тя разбираше, че хората са различни и уважаваше, както по-консервативните си родители, така и по-разкрепостените си приятели. Вал винаги мислеше за останалите и много често страдаше за чуждите неволи и винаги се радваше на щастието на другите.
Моята приятелка бе човек на силните чувства… силна обич, силна привързаност, силно приятелство, силна признателност, силна вярност… единственото, което Вал не можеше да прави силно е да мрази…. – тя винаги прощаваше грешките на другите и даже понякога не ги забелязваше, понякога ги отминаваше, като че не бяха особено значими за нея.
И за да не помислите, че идеализирам образа на Валерия ще кажа, че и тя като всеки човек имаше дребни недостатъци, но може би точно тези недостатъци я правеха такава, каквато беше, а именно – истински харизматична и обаятелна.
„Огън беше момичето ни и от огън загина” бяха думите на родителите й, когато завинаги загубихме физическия образ на Вал! Но именно заради огъня, който носеше в себе си едва ли някой, някога ще я забрави… тя винаги ще остане в съзнанието ни като един весел смях, като една широка усмивка, като разчупен танц, като едно сериозно отношение, като истинско приятелство, като уважение, като умилиние, като критика и като похвала, като чар и въздействие, като душевна красота, като аура, като завладяване, като увереност … като истински Харизматичен Човек!!!