сряда, 30 декември 2009 г.

Медийните изяви и "ловът на вещици" изтощиха настоящето правителство

От 6 месеца - 2 месеца и половина почивка. Егати кризата - много са се впрегнали тез депутати.


Покрай нажежените дискусии относно недоизпипания ЗЕС и скандалните поправки в Закона за развитие на академичния състав, съвсем забравихме за самите депутати.

На фона на засилващата се икономическа криза, на фона на "супер-тежкото финансово наследство" от предния парламент, настоящите държавници не изглеждат особено разтревожени за българския народ, имайки предвид, че за 6-те месеца откак са на власт те работиха само в 3 и половина от тях.
След изборите на 05.07 новите депутати проведоха едно редовно заседание на 29.07, след което (въпреки всячески разпространяваната мълва за отменената им лятна ваканция в името на борба с връхлитащата криза) те регистрираха присъствие чак на 26.08. Повече от месец и половина висшият законодателен орган на републиката на практика не работеше.

За зимните празници българските държавници си гласуваха цели 3 седмици коледна ваканция - от 22.12 до 13.01. Нима учителите, докторите или другите държавни служители почиват толкова дълго?


Някой може да ме обвини в издребняване, но според мен е напълно НЕСПРАВЕДЛИВО депутатите да се третират като нещо повече от гражданите и на държавниците да им се предоставят два пъти по-големи ваканции. Да не говорим, че сега е криза и те би трябвало да проявят повече отговорност към своите задължения.


Правилник на НС

Чл. 36. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.

(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.

(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.

Тодор Янакиев (част 1)

Тодор Янакиев е 38-годишен. Журналист и анализатор. Консултант при изготвянето на втория Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, по-известен като Закона за досиетата. Експерт в скандално закритата през 2002 г. „Комисия Андреев”. След неговия експертен анализ през 2002 г. Върховният административен съд се произнесе в началото на 2003 г., че Законът за защита на класифицираната информация изобщо не се отнася до архива на Държавна сигурност, потвърждавайки и решението на 36-тото Народно събрание от 1994 г., че документите и агентурната информация на ДС до 13 октомври 1991 г. не са държавна и служебна тайна. Тодор Янакиев е един от тези хора, които след случая „Алберт” продължават да не вярват, че скоро ще има всеобщ и пряк достъп до т.нар. „досиета”.

Интервю на Калин Манолов

Ще четем ли скоро разсекретени документи от архива на ДС, г-н Янакиев?
Искам първо да уточня, че тези документи няма да са „разсекретени”, защото това е термин, обслужващ тези, които не искат архива на ДС да бъде публичен или се стремят максимално да усложнят достъпа до него. Тези документи не са секретни още от решението на Народното събрание от 1994 г. Ако става дума дали скоро ще има реален и широкобхватен достъп до архивите на Държавна сигурност, поставен на принципни начала, аз съм по-скоро скептик.

Не мислите ли, че в момента политическата конюнктура е доста по-благоприятна отпреди и е възможно досиетата наистина да станат достъпни?
По всичко личи, че конюнктурата е доста променена в положителна посока, и то от единственият възможен източник, който се убедихме, че може да въздейства върху нашето безсилно в много отношения общество - външния натиск. Явно сега управляващите са поставени под много сериозен натиск, освен от Европейския съюз, вероятно и от НАТО, да започнат действително да превръщат архива на ДС в архив, който може да се ползва от обществото.

Каква е мотивацията на Европейския съюз и НАТО да принуждава българските политици да отворят архивите на ДС?
Мотивацията им е преди всичко прагматична. Явно са прозрели, че борбата с организираната престъпност в България и реформирането на институциите, които трябва да се борят с нея, минава през публичността на архивите на Държавна сигурност и осветляването на серия от зависимости, които превръщат хора от държавните институции в заложници на криминални интереси.

Защо България не направи досега тази връзка между агенти и престъпници? Винаги, когато се е говорело за зависимости от досиетата, се е мислело за политически зависимости?
Подобно осъзнаване във всички цивилизовани държави е задача на един интелектуален елит, който задава тона на обществените дискусии. В България или такъв елит (поне с такова качество) няма, или и той е обвързан - най-малкото с гузност - с криминалното минало на криминалната комунистическа държава.

...

Цялото интервю може да прочетете тук.

сряда, 23 декември 2009 г.

ЗЕСбуук - новата социална мрежа

Ще се опитам да внеса малко разяснения какви биха били евентуално последствията от приемането настоящия законопроект, изменящ ЗЕС.

Първо нека отбележа, че с този закон НЕ се урежда запазването съдържанието на дадена кореспонденция, а само между кого е протекла тя, в колко часа, с каква продължителност, какви устройства са се ползвали, но не и самото съдържание. Но това изобщо не прави настоящите промени безобидни. И в следващите редове ще се опитам да обясня защо.

Сама по себе си информацията име, ЕГН, адрес, телефон, IP и днес се пази в архивите на доставчиците на интернет и мобилните оператори. Тези данни биха могли да се достъпят от МВР, но те сами по себе си не носят особена информация, тъй като са лишени от контекст.
Новото в настоящия ЗЕС е, че към въпросните данни се добавя и контекстност. Т.е наред с другата информация, от МВР ще имат лесен достъп и до личната информация на хората, с които комуникираш - хората, с които имаш лични или бизнес взаимоотношения. Това вече внася контекстност на информацията – обвързва я в една скрита, но пълноценна социална мрежа, до която достъп ще имат хора, на които дори колегите от собственото им министерство нямат доверие. Създава се един полицейски фейсбук, в който данните вече могат богат да се обвържат помежду си.



Профилиране по различни критерии
С новите промени в закона служителите на МВР лесно ще могат да правят т.н. профилиране по различни критерии. Профилиране например по вяра, по етническо самосъзнание, политически пристрастия, стопански характеристики.

С други думи от въпросната информация, спокойно биха могли да се правят примерно следните изводи:
- в бл. 139 в Дружба 1, живеят много футболни запалянковци, които влизат в сайта на ФК Левски;
- в Зона Б5, в бл.1, вх. А има засилено присъствие на симпатизанти на политическа партия РЗС;
- голяма част от българските евреи живеят в кварталите около Централна гара;
- в Перник купуват много телефони по интернет;



Примерен казус
Нека развием един възможен казус:

Бизнесмените Христов, Константинов и Иванов са водещи предприемачи в сферата на алтернативните източници на електроенергия. Единственото общо между тях е, че всичките често комуникират с лицето Филипов. Явно Филипов има значителен информационен и/ или научен ресурс в тази стопанска сфера и контактите им с него ги облагодетелства по някакъв начин. Комисар Петков знае това.

С едно кликване в системата Петков вижда, че Филипов има родители в с. Ябланица и по 5 пъти на ден контактува с г-ца Лаловска и още по често с г-н Трифонов, за когото с още два клика се разбира, че е женен с две деца, братовчед е на лицето Филипов и явно близък приятел в живота.

Комисар Петков отваря профила на братовчеда Трифонов. Изведнъж забелязва нещо интересно – Трифонов често комуникра с г-ца Велева. Пише й мейли, смс-и, звъни й посред нощите. А Велева не е колежка на Трифонов, тъй като двамата са част от различни бизнес групи в рамките на МТел.
Явно Трифонов си има любовница.

Комисар Петков има брат, който също е в бизнеса с алтернативни източници на електроенергия, но не може да пребори силно конкурентния бизнес ресурс на Христов, Константинов и Иванов. Какво ли имат те в повече от него?
Шефа на Петков пък е партийно лице в ГЕРБ, с интереси в енергийната политика.


Какво се случва оттук нататък с комисар Петков, с лицето Филипов и братовчеда Трифонов е функция, чиито основен параметър са моралът и ценностите на един полицай.

ЗАКОНЪТ
По подобен начин се развива разследването срещу един престъпник, заподозрян в извършването на две отвличания, например. Гледа се с кого, по колко пъти, в какви часове комуникира, в какви сайтове е влизал, на кого пише мейли, съобщения и т.н. И по тази информация се локализират престъпните му „другари“.

Подобна информация може да бъде достъпена от службите на МВР по силата на следния член:

§ 2. Създават се чл. 250а, 250б и 250в:
“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и
разследването на престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода две или повече години, и престъпления по
глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване
на лица...



Тоест, всяко лице, което е заподозряно в извършване на престъпление, наказуемо с поне 2 години затвор е потенциален клиент на подобни проучвания и профилирания. На практика всеки гражданин на Република България може да бъде заподозрян за нещо, което е наказуемо с 2 години затвор.

Утре ако стане бой в метрото и на някой му счупат носа, което се води средна телесна повреда и е наказуемо с от 2 до 8 години затвор, то всички присъствали автоматично могат да влязат в категория заподозрени.

Ако плеснеш два шамара на улицата на някое чаве, дето ти дърпа чантата и с това си му нанесъл лека телесна повреда (синина, зачервяване), което е наказуемо със затвор до 5 години, то това те прави клиент на системата за разследване.

Същото може да се случи, ако някой се е оплакал, че си го заплашил, изнудвал и какво ли още не. Ако не дай си боже си провел разговор с лице, което се разследва от службите , то ти автоматично може да станеш част от разказа, от социалната мреж. А защо не и да станеш обект на разследване.


Информацията, която след Нова година ще е налична и ПОСТОЯННО достъпна от служители на МВР отнема много повече правата на гражданите, тяхната свобода, отколкото да им дава сигурност.
Подчертавам епитетът ПОСТОЯННО, защото с последните поправки ЗЕС придоби чудовищна форма. Освен регламентирания достъп чрез съдебно решение, освен достъпът с писмено разпореждане на някой полицейски ръководител, в правните текстове неслучайно се появява и изразът „достъп чрез интерфейс”. Разкодирано, това значи, че в конкретни отдели на МВР ще имат инсталирана програма, с която ще могат по всяко време да достъпват централната база от данни с профилите (бих казал досиетата) на всички граждани.


Контрол върху тези правомощия
Контролът върху тази дейност се гради върху тъй наречения служебен журнал, в който ще се пази информация от кой компютър кои лица са били разследвани. Дали това е надеждна защита срещу злоупотреби, сами решете. За мен на фона на деморализирания български полицай през последните години, делегирането на подобна власт в неговите ръце е напълно неразумно и високорисково действие.

Това, което искаха гражданските организации, бе в НК да бъдат включени текстове, които регламентират суровото наказание срещу служители злоупотребили с въпросните правомощия.
Също така от различни НПО-та настояваха в закона да се впише възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за когото са правени проучвания, да има право на достъп до информация за тези проучвания и на базата на какви основания са правени те. Всико това да става по предварително определен ред.


Заключение
Новият ЗЕС е нагледен пример за политика, в която силно се губи баланса между сигурността и свободата на гражданите. Превръщайки всички граждани в потенциални мишени на адската система, настоящето правителство смята, че така ще има възможност да се преследват лесно престъпниците. Това е сякаш да свалиш цял самолет, защото знаеш, че на него има двама крадци.

За финал искам само да уточня, че в Европейската директива, която упоменава въпросно събиране на информация изрично се споменава, че тази информация може да е достъпна само за разследване на ТЕЖКИ престъпления и престъпления срещу националната сигурност. В Европа някои държави(Франция, Германия) не успяват да приложат напълно тази директива в своето законодателство, за което търпят неустойки. Просто хората там ценят свободата си. Във Франция се стигна до там хиляди граждани да съдят държавата, затова че нарушава личното им пространство и правото на лична кореспонденция.

В България не само, че приехме закона, ами дори доброволно си резнахме допълнително от гражданска свобода. При нас от ТЕЖКИ престъпления се мина през престъпления, наказуеми с над 8 години затвор, за да стигнем до настоящия вариант, в който клиенти на системата са всички заподозрени в престъпления, за които се лежи поне 2 години.

Всеки има право на лично мнение и ако някой каже, че няма против да жертва част от личната си свобода в името на една (съмнителна според мен) обществена сигурност, няма да го обвиня в наивност и безотговорност. Негова си работа.
Но за мен подобен закон хвърля сериозна сянка върху демокрацията в една държава.


„Those who would sacrifice essential liberties for a little temporary safety deserve neither liberty nor safety.“
Benjamin Franklin

вторник, 22 декември 2009 г.

От утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, за да не дойдат онез с качулките у вас

С дълбока тъга на сърцето съм длъжен да призная една от големите загуби на българското свободомислещо гражданско общество в битката за по-цивилизована и демократична българска държава.



ЗА -100, Против – 74, Въздържали се – 5 – ПРИЕМА СЕ

Днес, 22.12.2009г., НС прие последния законопроект за промяна на ЗЕС (Закон за електронните съобщения). Интересното в случая е, че ГЕРБ гласува утвърдително законопроект, който в предното правителство на тройната коалиция бе яростно атакауван от тях самите. БСП не успяха в 4 поредни опита да приемат тоталитарния закон, благодарение активността на малкото гражданско общество в България, но ГЕРБ след своя втори опит показа, че изобщо не се интересува от мнението на своите поданици и прие поправки, които са далеч по-милиционерски от предлаганите от БСП.
Това е нагледен пример за позьорщината и празните предизборни приказки на авторитарната партия, в която за съжаление хората все още виждат своя спасител.


ПОПРАВКИТЕ

С поправките в новия закон всички доставчици на мобилни и интернет услуги се задължават да пазят информация за личната кореспонденция на всеки техен клиент. Задължени са още така да предоставят ПОСТОЯНЕН достъп на служителите на МВР до своите бази от данни.

В закона се упоменава, че този достъп е свързан с целите за разкриване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над две години, но на практика полицаите ще имат 24-часов достъп до личните ни данни, чрез така упоменатия в законопроекта "ИНТЕРФЕЙС".

Това бяха поправките, за които се бориха няколко граждански организации, но уви те не бяха уважени:

1. Достъпът до данни да е въз основа разкриване на тежки престъпления и/или защита на националната сигурност.
2. В закона да се упомене възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
3. Да има заложени компенсации за ощетения и явно упоменати наказания за служителя при злоупотреба със задържаните трафични данни.



СЪМНИТЕЛНА СИГУРНОСТ, ЗА СМЕТКА НА ЛИЧНАТА СВОБОДА
На всички е ясно, че българската полиция не е достатъчно ефективна и дисциплинирана, за да и се предоставят подобни правомощия. Най-вероятно ще има много следователи, изкушени от идеята да злоупотребат с властта, с която разполагат. Пазената информация спокойно ще се превърне в инструмент за контрол над неудобни бизнесмени, политически опоненти и граждански активисти.

Уж, последните поправки в закона се приемат, за да се осигури сигурност на гражданите - за да се пребори българската престъпност, която все повече комуникирала по интернет. Но не се отразява особено, че тя отново ще може това да го прави, пишейки съобщения по СКАЙП, чиито криптиран вариант на данните все още не е разбит от никоя организация или хакер в света.



Затова, хора, от утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, че нищо чудно да ви почукат на вратата качулатите ченгета от възроденото ГДБОП.

А сега да отдадем една минута мълчание за демокрацията в България (макар че имам съмнения дали изобщо някога сме имали такава).

понеделник, 21 декември 2009 г.

Отговорът на човекоядците!

Сходни теми:
Кой уби българското висше образование
Кой уби българското висше образование (част 2)


Месец след като с колегите от СРОКСОС внесохме заявление в комисията по досиетата да бъде по-скоро разследван академичният състав на висшите учебни заведения, се оказа, че някои представители на "академичното" ни съсловие, които до вчера раздаваха професорски титли, сега са предложили в новия Закон за развитие на академичния състав (продължение на комунистическия Закон за научните степени и звания) да има точка, която изрично да забранява на комисията да разкрива техните досиета.

Толкова ли ви е страх, господа, че българският народ ще разбере колко активни сте били до преди 20 години в доносническата си дейност, само и само за да ви дадат доживотна почетна научна титла?!
Или ви е страх, че ако бъдете извадени от удобните ви сега ръководни кресла, то извън тях не ще може да оцелеете?!


Ето го и конкретния текст от закона на Сергей Игнатов, който скоростно бива одобрен от Комисията по Образование и приет от Народното събрание на първо четене на 18.12.2009г.:

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А
Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
З А К О Н
ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ
СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

''''''
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ
......


§ 14. В чл. 3, ал. 1 от Закона за
достъп и разкриване на
документите и за обявяване на
принадлежност на български
граждани към Държавна сигурност
и разузнавателните служби на
Българската народна армия (обн.,
ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41,
57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25,
35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.


Законът е приет от 41-ото Народно
събрание на ……………………. 2009 г. и
е подпечатан с официалния печат
на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
)



Г-н Игнатов, как не ви е срам?!

Ако все още има мислещи граждани в България, моля, подпишете следната петиция, за да не позволяваме на престъпника да се избяга от местопрестъплението:
Петиция за разследване досиетата на академичния състав в България





Ето го и мнението на г-н Сугарев по въпроса.

неделя, 20 декември 2009 г.

Кой уби българското висше образование (част 2)

Тъй като се появиха много въпроси и дискусии покрай статията Кой уби българското висше образование реших да пусна втора част с някои уточнения и факти.

Във връзка с възникналите спорове дали образованието в чужбина наистина се изхранва предимно от научна дейност ще направя следното подробно сравнение между висшето образование в България и това в Англия, където много мои познати предпочетоха да учат (защо ли?):



---- Процент от БВП, което държавата отделя за финансиране на висшето образование ----

Англия => 0,7% от БВП (0,7% * £1 100 млрд. = £7,7 млрд. виж тук)
България => 0,7% от БВП (0,7% * 63 млрд. лв = 450 млн. лв брой 99 на ДВ)

До тук се вижда, че българските данъкоплатци плащат на академичните среди точно такава част от заплатата си, каквато плаща и англичанинът.

Сега нека да разгледам и допълнителните приходи.

---- Приходи на двата най-добри университети в България и Англия----
Съпоставката е между приходите на Софийски и Кеймбриджки** университет за учебна 2007/2008
                               Публични     Наука     Други
Кеймбридж => £202 млн £243 млн £230млн       
Софийски => 41млн лв      ?*      ?*

---- Брой студенти ----
Кеймбридж => 34 000
Софийски => 16 000

---- Преки инвестиции в наука ----
Кеймбридж => 30,8% от приходите
Софийски => ?*


БЕЛЕЖКА:
Коефициентът Научни приходи/Публични приходи на Кеймбриджкия университет е 1,2. Има университети в Англия, където този и подобни коефициенти стигат до 11. (За справка вижте тук)

Като цяло финансирането на един университет в Англия е напълно прозрачно - присъства директно в интернет. В България дори и със заявление по ЗДОИ*** не можеш да си набавиш въпросната информация.

* въпросителните знаци означава, че съответната информация липсва или няма публичен достъп до нея
** Информацията за Кеймбридж съм я взел от тук
*** Закон за достъп до обществена информация


И да, наука в България няма, доказателство за което е факта, че в световната класация топ 1000 няма български университет, макар да има естонски, сръбски, турски такива. Науката у нас няма да се появи от само себе си. Наука ще се появи едва след като си отидат доживотните почетни професори, които за последните 20 години не са издали нито един научен труд, но въпреки това спокойно седят в ръководните си кресла. Това са хората-крепители на стария манталитет, преподаватели, които възпитават послушкови ценности у настоящата младеж вместо гражданско достойнство и познаване на права.
И не, аз не съм слаб студент, който не се разбира с преподавателите си - отличник съм.

На следния адрес може да видите за какво "абортиране" на гражданското общество преди още то да се е родило става въпрос:
Движение за академична демокрация

Кой уби българското висше образование

Сходни теми:
- Кой уби българското висше образование (част 2)


Един студент струва по 3 000лв на данъкоплатците на година.
Въпреки това българските университети са извън всички възможни международни класации, в които присъстват хиляди университети.
3000лв - толкова плаща МОМН средно на университет за студент. Ако си сметнете един студент колко учебни часа получава на година и го умножите по ниските заплати на преподавателите, ще разберете, че реално за неговото обучение се заплаща 10 пъти по-малко - едва 300лв.

Къде се губят другите ~~ 3500лв ?! (2700лв + 750лв студентски семестриални такси)
Губят се за администрацията, която в някои университети е по-голяма като бройка от преподавателите(ТУ). Губят се в скъпите мерцедеси на ректорите(СУ). Не може представителните разходи на един университет да са по-големи от разходите им в научна дейност. Не може и административните разходи да са по-големи от основните - преподавателските.

В цял свят университетите придобиват основните си приходи от научна дейност - само в България ВУЗ-овете са на социални помощи.

А в скоро време няма да има и кой да преподава. (През 2013 няма да останат учители)
Самите професори и научни сътрудници няма да могат да се възпроизвеждат, поради липса на достатъчно хора за една атестационна комисия. Затова и в новия закон за научните степени и звания МОМН и Сергей Игнатов стигнаха до безумието да приемат решението, че и ректорите трябва да имат властта да казват кой ще е професор, кой - доцент, кой - асистент в съответния им университет.

Заради такива недъгави закони българските научни звания не се признават НИКЪДЕ по света.

Ако искаме по-добро образование първо трябва да се погрижим за старите комунистически апаратчици, които така здраво са се прилепнали към образователната система, сякаш извън нея не ще могат да оцелеят.

Който желае може да подпише следната
Петиция за разследване досиетата на академичния състав в България




-----------------------
ДОПИСАНО:
На следния линк може да видите каква беше реакцията на ректорите:
- Отговорът на човекоядците

Още по темата:
- Ректорът на Стопанската академия в Свищов
- Корупция в УНСС?
- Идиокрация?
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

В България не останаха свободни престъпници!

Преди три дни всички медии гърмяха как най-голямата банда за отвличания била разбита. То не бяха наричани "недосегаемите", то не бяха - "наглите"... Във vesti.bg дори имаше цял албум от залавянето на престъпната група. Нововъзстановеното ГДБОП достави бандитите директно в централата на МВР, за да може събитието да бъде спокойно отразено от всички медии.

Снимка: Vesti.bg

Днес пък в централната емисии новини се изредиха множество суперлативи по адрес на спец-полицаите, които хванали в действие "топбандитите" със звучните прозвища Рамото, Пашката, Бомбата.


Снимка: plovdiv-online.bg

Сега остава и няколко топавтоджамбази да хванат и ще вземе да ме убедят, че не останаха престъпници на свобода в България.

Аула "Максима" и сделките в УНСС

---- КАЗУСЪТ ----
Преди няколко месеца попаднах на договор между ректора на УНСС и ГБС (Главболгастрой) за извършване на строително-ремонтни дейности по зала "Максима" в университета. Това, което ми направи силно впечатление в документа, беше подозрително виската цена за ремонта на подобна зала - 2 300 000 лв.
Не знам с какъв точно размер е залата, тъй като от УНСС не ни допуснаха до нея. Но при евентуални 800кв.м цената на ремонта излиза на стойност над 3000лв/кв.м. С тези пари спокойно може изцяло нова зала да се построи, ако не и две даже.


---- ПРОКУРАТУРА ----
Първоначално интерес към случая имаха както от "Господари на Ефира", "На чисто", така и от районна Прокуратура, но явно в телевизиите имаха по-интересни репортажи да правят и така останахме единствено със сигнала си до Районна прокуратура.






---- РЕЗУЛТАТ ----
Имайки предвид връзките на ректора Борислав Борислов, а също така и привилегиите, с които се ползва ГБС, откак Бойко Борисов стана кмет на София (ГБС печелят едни от най-крупните обществени поръчки на столична община), предполах, че от Прокуратурата ще си направят оглушки както неведнъж се е случвало.

Един месец след като подадох сигнала, обаче, бях привикан от отдел "Финансова полиция" в Студентски град, за да дам показания. Оказа се, че е назначена прокурорска преписка по случая и от ректора на УНСС се изискват писмени показания и документацията по възлагането на поръчката.

---- СК БОНСИСТ ----
Преди 2 седмици в УНСС бяха министъра на образованието Сергей Игнатов и министъра на спорта Свилен Нейков за откриването на обновения спортен комплекс БОНСИСТ. Според информацията в регистъра УНСС са платили 3 200 000лв за двугодишния ремонт - сума, сходна с тази от казуса "аула Максима", но тук поне площта е доста по-различна - над 6 000 кв.м

-----------------
Още по темата:
- Кой уби българското висше образование?
- Ректорът на Стопанската академия в Свищов
- Идиокрация?
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

четвъртък, 3 декември 2009 г.

Отекнали в снега траурни следи...


След два дни се навършва 1 година от убийството на Стоян Балтов. Делото цели 12 месеца се влачи в Прокуратурата.
-------------------------------------------------------------------------------------



Бруталният убиец на Роди е на път да бъде обявен за невменяем.
-------------------------------------------------------------------------------------




Снимка: Нетинфо
8 години от случая "Индиго" - осъдените бяха глобени с по няколко хиляди лева след 6 години съдебни саги
-------------------------------------------------------------------------------------
Утре може би идва моят или твоят ред....
-------------------------------------------------------------------------------------

вторник, 1 декември 2009 г.

Човек на годината 2009

«Човек на годината» е годишна награда за принос към правата на човека. Организира се от Българския хелзинкски комитет.
Има не малко достойни кандидати за титлата, сред които журналисти и будни граждани. Интересно е, че сред номинираните присъства и анархистка организация, което е прецедент в историята на подобни награждавания. Но от друга страна именно анархистите се борят за държава без държавен апарат, в която цялата отговорност за реда и организацията на труда и социалния живот да лежи на плещите на отделния гражданин. Тоест тяхната философия стъпва върху солидарността между хората, така че е логично те да се борят в момента за правата на свои подтиснати съграждани. От солидарност.

Своя избор може да направите тук.

Признавам си, че аз лично бях пред сериозна дилема кого точно да избера.

Една българка

Един разказ за студентските трепети, за Иван с големия, за Бойко и други подобни...



Това бе студентката по "Български език и история" в Шуменския университет Васила Иванова.
Да се смее ли човек, да плаче ли...?

петък, 27 ноември 2009 г.

7лв/час, за да те охранява полицай

Преди седмица гръмна скандалът с районния кмет на "Овча Купел" - Пламен Йорданов.
Накратко общинският служител беше набеден, че е използвал служители от МВР за охрана на частно си парти в прочутия с мафиотските си клиенти ресторант Монтерей.


Снимка: Антон Попов


За мен има три потресаващи факта в празнуването рождения ден на кмета:
1) Пламен Йорданов започнал запоя още в работно време (едва в 11 часа).
2) Според него било напълно нормално, когато кмет празнува, да му бъде осигурявана охрана от МВР.
3) Оказа се, че има процедура , по която всеки гражданин може да наеме патрулка срещу 7лв/ час и да затвори произволна улица срещу 160лв/час.

В крайна сметка след намесата на медиите и привличането на общественото внимание към казуса, Пламен Йорданов ще бъде .... не уволнен, разбира се - г-н кмета ще бъде задължен да плати по 7лв/ час за присъствалите патрулки.


Ето още малко инфо за пременения в ГЕРБ-аджийски цвят кмет.

-------
Допълнителни бележки по казуса:
Току що попаднах на следната статия, в която се цитира как министър Цветан Цветанов бил сигурен, че скандалният кмет ще си вземе "морална поука" от случилото се.

Хах, да... сигурно поводът за това негово убеждение е изказването на кмета, че нямало нищо нередно в това да се затварят улици и да се отцепват райони, когато някой от богоизбраните празнува.

сряда, 25 ноември 2009 г.

Няма лъжа, няма измама!

Получих отговор от Great Wall Motor Company във връзка с моето запитване, в което накратко обясняват, че наистина възнамеряват да открият филиал в България.

Така че, няма лъжа в думите на г-н Гриша Ганчев или тя поне не е свързана със строителството на автомобилния завод в България.

Ще наблюдавам с интерес и надежда развитието по този въпрос.

вторник, 24 ноември 2009 г.

Голямото недоразумение или голяма измама

Четейки новините в обедната си почивка, днес попаднах на следната интересна статия:
Производството на китайски автомобили в Ловеч започва в края на 2010 г.
Повече от година се говори за тази мистериозна компания, която щяла да завладява европейския автомобилен пазар, изграждайки завод в непосредствена близост до сърцето на континента. Още в самото начало подходих с типичния за себе си скептицизъм вземайки предвид факта, че средната работна заплата в Китай е значително по-ниска от тази в България, което би довело до сериозно повишаване стойността на изработеното в Ловеч и джиповете по 13 000лв някак си ми изглеждаха нереални.(За сравнение китайски шофьор в градски транспорт взима по 160лв на месец)
При това прословутата трудолюбивост на българина някак си би загубила своя цвят и актуалност, ако бъде сравнена с тази на тихия китайски работник.

Но аз все пак не съм икономически експерт и моето мнение няма висока икономическа стойност. Затова реших да погледна поне как изглеждат тези джипове за 13 000лв :)


Снимка: Money.bg

Но за мое удивление на сайта на Great Wall Motor Company попаднах на следната декларация от ръководството на компанията:
Драги потребители,

Напоследък получаваме мейли, в които се споменава за наши филиали в чужбина и за икономическа дейност в Африка и Европа. Тези нелегални офиси грубо нарушават нашите интелектуални права и запазена марка.

Great Wall Motor Company заявява, че към днешна дата има само 3 международни филиала - в Средния Изток, в Русия и в Куба. И също така никога не сме планирали каквито и да било други наши офиси.
Моля, ако имате информация за други нарушители, които изкарват печалба, ползвайки нашето име, да се свържете с нас.


Дали вестите, идващи от Гриша Ганчев са просто едно голямо недоразумение или голяма измама, това ще разберем след като получа отговор от GWM.

Ето го и отговорът.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Глобиха Рабех с 4000лв за побой

Снимка: БГНЕС

Днес Софийски районен съд призна за виновен футболиста на Левски - Юсеф Рабех, по обвинения в побой над таксиметров шофьор. Наказанието за Рабех е да заплати глоба от 4000лв + разноските по делото, които са на стойност 110лв.
Скандалният Рабех стана известен с поредицата си пиянски прояви в Студентски град, 3 от които завършили с пиянски катастрофи из софийските улици.
(Ноември, февруари и август ) За щастие нито една от катастрофите не завърши с фатален край.

Шофьорските правомощия на Рабех бяха отнети едва след втория случай през февруари, когато беше осъден и условно на 4 месеца. Все пак това не го спря отново да се качи на автомобил и то по-пиян и от предните вечери.

За сравнение наказанието за сходен случай с английския футболист, който удари жена в Лондонски бар, бе година и половина ефективен затвор. Футболистът, играещ в престижния премиершип, беше моментално изгонен от отбора си и вкаран в затвора за 18 месеца.


Снимка: guardian.co.uk

Наш юнак Юсеф за побой беше наказан да плати 4110лв.

Все още се чака решение по едно от делата - третото му пиянско шофиране от август месец. Ако не го вкарат в затвора, то нищо чудно в скоро време друг футболист от А група да премаже някой студент пред Фантастико.

вторник, 3 ноември 2009 г.

5-и напън на народното събрание да потъпка правата на всички интернет потребители в България

За пети пореден път, само в рамките на една година, българското Народно събрание ще
проведе гласуване за приемане или отхвърляне на последния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Интересното в случая е, че новият законопроект не се различава почти по нищо от стария такъв (неприетия от правителството на БСП през април 2009). Променена е само клаузата, показваща кога МВР ще могат да достъпват свободно информацията за нашия личен трафик:
“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години* и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс

* В стария законопроект се споменаваха "5 и повече години".


Ок, нека интернет доставчиците пазят подробна информация кой с кого е контактувал, какво са си писали по мейл, фейсбук и т.н.
Но не мога да разбера на базата на какви основания МВР иска да има постоянен достъп до тези данни?! В европейската директива, на която се осланят и нашите депутати относно приемането на този законопроект, пише, че достъп до личните данни се предоставя на служителите на реда, само когато става въпрос за защита на националната сигурност или борба с "тежки" престъпления.

Богомил Шопов дава следните предложения за поправки в българския законопроект за изменение на ЗЕС:
1. Достъпът до данни да е въз основа разкриване на тежки престъпления и/или защита на националната сигурност.
2. В закона да се упомене възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
3. Да има заложени компенсации за ощетения и явно упоменати наказания за служителя при злоупотреба със задържаните трафични данни.



Аз ги подкрепям с две ръце.

Сходни теми:
--------------------
- Поредната наглост на БСП и ДПС по отношение на ЗЕС
- Пак за ЗЕС - Богомил Шопов

неделя, 25 октомври 2009 г.

11 годишно момиче роди в Сливен


Преди 2 дни докато бях на занятия попаднах на следната статия във софийски ежедневник:
"11 годишно момиче роди в Сливен"

Изобщо няма да коментирам темата от морална гледна точка, не е моя работа да давам моралистични съвети на хора, които не познавам. Това, което смятам да поставя на дневен ред, е въпросът "Защо прокуратурата не се самосезира предвид ЯВНОТО нарушение на наказателния кодекс?"

Нали все се оплакваме, че ромите с тяхната културно-етническа черта да се размножават с безотговорно високи темпове принуждават 3 млн. работещи българи да изхранват 1 млн. социално слаби роми...
Държавата, на практика, е решила да превъзпита тези представители на своя народ със следните правни текстове:

Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 ( изнасилвания), се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Защо, по дяволите, съдебно-изпълнителната власт не поеме своята отговорност и не довърши този превъзпитателен процес?

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Идиокрация

Принципно не съм поддръжник на теорията за Идиокрацията - не споделям виждането, че интелектуалният капацитет на човечеството се понижава с всяко следващо поколение. Винаги съм приемал подобни изказвания за надменни и твърде обобщаващи.
Но ето, че днес се сблъсках със сериозен аргумент в защита на популярната хипотеза, че младите са "по-тъпи" от старите.

А именно...

Миналия петък във Факултета по математика и информатика към СУ за пръв път в неговата история се държа входен тест по математика за всички първокурсници.
(Нямам предвид кандидат-студентски изпит.)
Целта на въпросния тест е била чисто информативна - да се види общото състояние на математическите познания на новите колеги в най-престижния IT факултет в България.
И забележете какво съобщение се появи снощи в сайта на ФМИ като следствие от проведения тест:


С две думи Декана на ФМИ информира първокурсниците за техните "разочароващи" резултати на входния тест и "настоятелно" ги приканва да запишат извънредния курс по елементарна математика.
А въпросите са от сорта на "Кое от следните е най-голямото число?" и "Коя е графиката на дадената функция?".
Всичките 60 задачи в теста може да намерите тук.

А това е и препратка към самата новина - тук.


Дали човечеството затъпява или просто добрите математици в България са предпочели друг университет пред Софийския не мога да кажа. Но едно нещо е факт - в момента е зейнала голяма пропаст между училището и университета и възможните изходи от тази ситуация са два. Или училището ще догони минимума на университета или университетът просто ще понижи своите изисквания.

Във втория случай всички губим.


-----------------
Още по темата:
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- Кой уби българското висше образование?
- Ректорът на Стопанската академия в Свищов
- Корупция в УНСС?
- Идиокрация?
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

неделя, 11 октомври 2009 г.

Психопатът със спринцовката все още е на свобода!


Преди два месеца нашумя случаят с Марчело - убоденото от неизвестен мъж дете (тук)
С две думи става въпрос за педофил, който обикаля столичните паркове в търсене на поредната си малолетна жертва. Специфичното в случая е подходът на маниака спрямо децата. Той не ги отвлича насилствено(поне не засега), а само ги убожда със спринцовка, в която се съдържа неизвестна до този момент субстанция.

Днес разбрах, че въпросният педофил все още е на свобода и в момента дебне из парковете на Люлин и Надежда.

Случайно научих и друг интересен факт - подобни нападения има още от лятото на 2000г., но извършителят така и не е бил разкрит.

С какво да завърша освен с "аплодисменти" за българското МВР и поклон пред нервите на българската майка.

Имало криза - насочете се към секс-услуги


Търсейки из нета сайтове за публични търгове, неколкократно попаднах на обяви, в които кръшни (и не толкова кръшни) госпожици предлагат секс-услуги срещу съответното заплащане.
Цените варират от 40лв до 250лв, като от коментарите под някои снимки се разбира, че въпросните момичета хич не остават без работа. Толкова са заети професионално, че им се налага да работят едновременно с 2ма и повече клиенти в пиковите часове на денонощието.


Сега нека погледнем на това социално явление от перспективата на икономическата криза, която ни тресе.
Ако приемем, че средната цена на момиче за час е 100лв и имайки предвид, че само в сайта www.bezplatno.net има над 11 000 обяви, то по мои прости сметки това прави 1 000 000лв брутен паричен поток в рамките на 1 час.
Да приемем, че тези мадами работят средно по 3 часа на денонощие - това прави 3 млн. лв на ден, 90млн. лв. на месец и над 1 млрд. лв на година.
Тук не броя стотиците мургави "хубавици" по републиканските и околовръстни пътища из страната.
Това си е цял бизнес сектор, който все още остава в сивата икономика и милиарди левове остават необложени.

Въпрос на морал е дали ще се приеме закон за сексуалните услуги в България или не. Ако го приемат, то това ще доведе до увеличение на приходите в държавната хазна от една страна. От друга пък законодателното регламентиране на секс-услугите ще доведе до по-добри условия на работа за труженичките и хигиенно-здравословни гаранции за клиентите.
В момента този закон дори не стои на дневен ред. В такъв случай защо поне не се погнат закононарушителите и не се "обложат" частично техните доходи чрез финансови глоби.


Министър Дянков от 3 месеца не е спрял да говори за икономическа криза.
Ето - предлагам ви частично решение на проблема!

Премиерът пък говори за върховенството на закона и затова как гражданите трябва да уважават полицаите. Какво върховенство, какви 5 лева?! Може ли днес да стана свидетел на 11 000 явни закононарушителя и същевременно да имам вяра в закона?!
Как да уважавам полицаите, които нямат смелостта дори да посочат престъпниците в тази държава?!

Г-да министри, не знам вие как му викате на това, но аз го наричам ПОЛИТИЧЕСКО ЛИЦЕМЕРИЕ и НАГЛОСТ!


Половината европейски държави добиват по 1-2% от ежегодните си приходи на базата на финансовото обалгане на този икономически сектор, пък вие само повтаряте как нямало пари, та нямало пари.
Еми докато не си размърдате задниците няма да има! Тя държавната хазна никак не се пълни от телевизионните изяви на премиера.



Вижте и тази статия .
-----------------------------
Още лицемерие и некадърие, идващи от министерския съвет на ГЕРБ:
- Биеш полицай, ставаш министър
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

вторник, 29 септември 2009 г.

Биеш полицай - ставаш министър


"За да избегнем насилието над полицаи, законът трябва да е много ясен – докоснеш ли полицай – в затвора". Това заяви днес премиерът Бойко Борисов. ГЛАСОВЕ припомня случката със сегашния министър на културата Вежди Рашидов от края на ноември 2001 г. Тогава общинските съветници Рашидов и Додов пребиха полицай, полежаха малко в ареста, за което Рашидов получи лично извинение от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов и пистолет за награда.


Скулпторът Вежди Рашидов, колегата му Емил Додов от ОДС в столичния общински съвет и полицай влязоха в кървава схватка под прозорците на кмета Софиянски на ул. "Московска" в София. От мелето полицаят излезе със счупен нос, Додов - с цепнато чело, а Вежди - със заплахи, че ще извика генерали. Двамата съветници бяха арестувани за 24 часа. Боят стана около 11 ч., когато Рашидов, който е общински съветник от формация "Другите за София", паркирал пред кметството.

Цялата статия можеш да прочетеш ТУК.

----------------------------------
Сходни теми:
- Прокуратурата оневини всичките 1300 полицаи и жандармеристи от 14.01

В България има повече първокурсници отколкото първолаци


Не мога да се въздържа от коментар на последното публично изказване на министъра на образованието, младежта и науката - г-жа Фандъкова.

Днес, четейки сутрешните новини от България, попаднах на следната статия - тук.
Това, което ме остави като застрелян в тази статия, бяха плановете на г-жа Фандъкова да увеличава отново броя на първокурсниците държавна поръчка.
(Дотолкова ми беше трудно да приема тази статия за истина, че се наложи да проверя верността й в още няколко ежедневника.)

Миналата година г-н Вълчев инициира увеличаване броя на новопостъпващите студенти от 60 000 на 66 000. Виж тук.
За сравнение ще спомена, че броят на първокласниците в България е 60 хиляди тук.

Това, което показва простата аритметика е, че по пътя от първия учебен ден до студентските сесии броят на учащите се не само, че не намалява, а напротив - РАСТЕ!

Това е поредният социален феномен, който може да се наблюдава само в България.

-----------------
Още по темата:
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- Кой уби българското висше образование?
- Ректорът на Стопанската академия в Свищов
- Корупция в УНСС?
- Идиокрация?
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

вторник, 15 септември 2009 г.

Прокуратурата оневини всичките 1300 полицаи и жандармеристи от 14.01


По принцип не гледам телевизия и не чета вестници.
Убедил съм се (особено след 14.01), че медиите в България са поредният нереформиран и изцяло зависещ от властта орган, който е всичко друго, но не и защитник на обществените интереси. Дори бих стигнал дотам да обвиня медиите за окаяното състояние на културния живот в България, за опростяването на масата българи.

И все пак има 3 български медии, които следя и в които смятам, че работят автентични журналисти, гонещи истината, а не рекламни печалби или политически облаги. Това са:
- РеТВ;
- Радио К2;
- изд. "Икономедия" (макар че и те напоследък се доказаха като продажници и слуги на ТИМ);

Това бяха и 3 от 4те медии, които вчера отразиха отказа на Прокуратурата да предаде на съд ръководни и изпълнителни служители на МВР заради побоя на 14.01 - денят на Националния Граждански протест.

Точно 8 месеца след протеста СГС прекрати прокурорската преписка, която трябваше да установи дали на 14.01 е имало граждани, срещу които служители на МВР са упражнили прекомерна сила.
Въпреки десетките официални сигнали, въпреки множеството медийни доказателства, подопечените на Николай Кокинов и Борис Велчев най-безцеремонно и нагло

решиха, че такива хора няма.



Да идат да го кажат това на бременната жена, която бе до мен на протеста и едва не бе прегазена от тежкоекипираната армия. Да идат да го кажат на възрастния човек, който получи безплатна палка директно по челото, докато отстояваше гражданските си права. Да го кажат на момичетата, майките и пенсионерите, които бяха премазани като животни.
Да идат да го кажат на младежите в Борисова градина, чието гражданско и човешко достойнство бе потъпкано от служители на МВР.
Да го кажат на Радимир(студент по право в СУ), който прекара една нощ в Първо РПУ със сцепена глава. Медицински екипи и близки на задържаните не бяха допускани в районното. Откъде знам? Аз също прекарах 24 часа там.





В Първо РПУ осъдиха 23-ма души по бързата процедура. Обвинението срещу тях буквално бе
за псувни срещу жандармеристите.
Такова беше и моето обвинение, което отпадна поради липса на доказателсва.
А някой ще осъди ли този жандармерист, срещу когото има повече от явни доказателства?!



Човекът, който даде картбланш на прегазването в онзи студен януарски ден, днес е премиер.
Човекът, който даде заповед за атаката на 1300 жандармеристи срещу 6000 граждани, днес е зам. министър на вътрешните работи.


Да живее демокрацията и политическият "кеч"!

----------------------------------
Сходни теми:
- Кратък анализ на 14.01
- Защото не сме народ, а мърша...

петък, 11 септември 2009 г.

Едно интервю за кризата и ценностите


България трябва да се самоопредели - дали ще бъде
Силициева, или "силиконова" долина, казва собственикът на "ТехноЛогика"




- Г-н Траянов, на какво се дължи днешната криза?

          - И тази криза (както и всички предишни) е вследствие на лакомията и безпочвените свръхочаквания.

На лудостта, в която хората губят представа за истинската стойност на нещата. Типичен пример е Холандия през 1636-1637 г., когато богатите си продавали каретите, за да си купя няколко луковици черни лалета. Черните лалета станали първо символ на статус, после - обект на свръхжелание, и накрая обект на спекула за свръхпечалби. Започнали да изкупуват и бъдещата реколта на луковиците, и тази на незасетите все още. Така се родили фючърсните договори. Вече нямало доставка на лалета, а само

размяна на хартии и оценки. Един ден пазарът се отрезвил и спекулантите се оказали само с ненужни хартии.
Интернет и глобализацията дадохда възможност информацията да се разпостранява мигновено и евтино, дадоха и лесно средство за разпостранение на заразата със свръхочаквания.
Големите корпорации разбраха, че е много по-лесно да увеличиш клиентската си база, като купиш своя конкурент, отколкото да се стремиш да го изпревариш технологично и да му отнемеш клиентите чрез качеството на своя продукт. Те откриха също, че е по-евтино да създадеш свръхочаквания и психоза за даден продукт, отколкото да създадеш нов продукт със суперкачества, който

ще носи суперползи. Борбата се измества от технологичното усъвършенстване към управлението на очакванията чрез различни форми на въздействие. Ако традиоционната най-обща формулировка за качество означава да се посрещна и надминат очакванията на клиента относно полезността на продукта, то сега по-често се инвестира в това да се манипулират очакванията. Акцентът се измества върху други характеристики.
Един пример за това как се подменят истинските характерситики на продукта са непрекъснато подменящите се нови модели на мобилни телефони. Те непрекъснато се обогатяват с различни

модни възможности, но от толкова много функции те отдавна са забравили своето основно предназначение. Клавиатурата от цифри и букви става все по-дребна, чувствителният на докосване екран съще не ти дава да набираш или пишеш SMS с една ръка в движение.
Навсякъде ни облъчват и с предложения за различни музикални формати и устройства, но никой не говори за качеството на възпроизвеждане на звука. Как може през 2009г. да слушаме музика от стандартните аудиокомпактдискове с много по-лошо качество от грамофонната плоча? Да не говорим за MP3 формата. Аз си подарих плочите, грамофона и магнетофона с лентите преди петнадесетина години,

защото повярвах, че с компактидска идва нещо много по-съвършено. През последните няколко години събирах супер аудиокомпактдискове (SACD), които предлагаха прилично качество, но преди да успея да си направя колекция, и звукозаписните компании престанаха да издават този стандарт. Така ще се случи и с HD телевизорите с висока резолюция. Борбата е да ни внушат "Инвестирай в бъдещия формат/технология и бъди готов да го хвърлиш, преди да си успял да го използваш изцяло, за да купиш новия". Не отричам прогреса, не пледирам за забяването му. Но не мжое да продължаваме да грабим необуздано ресурси от природата за сметка на бъдещите поколения и да ги хвърляме неоползотворени. Надявам се, ще научим основния урок от кризата - "Назад към истинските основи!".
Просто трябва

да сме по-разумни и да не се оставяме да ни манипулират. А за това е необходима интелигентност, включително емоционална интелигентност. Стана така, че при глобализацията няколко гиганта могат да управляват, и най-лошото, да забавят прогреса на човечеството в дадена сфера. Големите технологични компании налагат друг деформиран жизнен цикъл на новите технологии чрез новите медии. Не искам да добавям нова глава в теорията за глобалната конспирация. Далеч преди кризата изследователите от "Гартнер" установиха повторяемост в кривата на зависимостта между очакванията и технологичната зрялост и я нарекога hype cycle. Просто сега идват изводите.

Настъпва голямо пренареждане на държавите по техния иновативен индекс, на световните марки в посока истинските ценности. Досега в света имаше някакво утвърдило се разпределение. Интелектуалният капитал - патентите, иновациите - беше в Америка. Европа бе запазена територия на марките и културния капитал, а Азия - на производствените ресурси. Сега разпределението

ще се ревизира. Европа трябва да спечели от този процес. Дано и България успее. Но трявба да се определят стратегическите приоритети. Не за днес, не до изхода от кризата, а дългосрочните и там да се насочат ресурсите. Ще следваме модела на Ирландия или на Гърция? Ще бъдем Силициева или "силиконова" долина, както казват много политици и местни шефове на ИТ корпорации. И аз намирам, че използвайки грешен термин, те всъщност казват нещо вярно - превръщаме се в страна на чалгата и силиконовите кукли.
Предстоят и други промени. Включително и в

ценностната система. А това е една от болните теми на нашето общество. В пазарната икономика богатството е функция от полезността на един човек. В България това са изключения. Не може да градим пазарна икономика и в същото време хората да знаят, че повечето от демонстриращите богатство са го придобили незаконно, и като резултат да мразят всички богати.

Едно интервю на Пепа Витанова, сп. Мениджър


---------------------------
Сходни теми:
- сп. Мениджър - "Българското Y поколение"

неделя, 6 септември 2009 г.

Липса на култура и никаква воля за прозрачност в институциите

Няма случай да е даден достъп до сключени договори по европрограми
Статия на Мартина Бозукова

Правителството и министерствата на околната среда, на вътрешните работи, на здравеопазването и на социалната политика държат първенството по откази за достъп до обществена информация през този мандат, обявиха в петък от неправителствената организация Програма достъп до информация (ПДИ) при представянето на годишния й доклад за 2008 година.

"Липсва култура и воля за прозрачност у управляващите институциите у нас", обобщи наблюденията на организацията адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правната дирекция на програмата.

Неговият колега Кирил Терзийски посочи, че досега няма случай поискана информация за сключени договори по различните европейски програми да е предоставена от компетентната институция.

За друг парадокс съобщи директорът на ПДИ Гергана Жулева. "Въпреки че достъпът до информация не би трябвало да зависи от политическите промени, ставаме свидетели на точно обратното. Пример за това е МОСВ, с чието предишно ръководство бяха извоювали успехи, а сегашното отказва изобщо да отговаря на исканията за информация", обясни Жулева.

Екоминистерството е отказвало да предостави дори протоколи от публични обсъждания.

Илюстрация е фактът, че 40-тото народно събрание е с по-малък процент публикувани проектозакони от предишното. "Това е абсурдна тенденция", коментира Кашъмов.

Той посочи като проблем лошия достъп до информация за процесите по вземане на решения. "Малко институции публикуват проектодокументи на електронните си страници и в крайна сметка това води до правни регулации, фаворизиращи определени групи", каза той.

Все пак от ПДИ отчитат "лек напредък" по отношение на изпълнението на съдебните решения. Така например миналата година е наложена глоба от 200 лева на бившия вътрешен министър Румен Петков, че дори след влязло в сила съдебно решение той не е предоставил поисканата информация в продължение на цяла година.

Отказът на Петков е бил по питане, свързано с отдаването под наем и последващата продажба на жилище от ведомствения фонд на МВР. Петков и бившият земеделски министър Нихат Кабил, който е бил глобен преди две години, са единствените, на които до момента са постановени финансови санкции. От ПДИ нямат данни дали двамата са платили глобите си.

Най-много заявления за достъп до информация миналата година са били свързани с околната среда, работата на съдебната власт и решенията на Комисията по досиетата. Най-много откази са направени под предлог за "защита на трети лица", лични данни и търговска тайна. Мълчаливите и немотивирани откази също са обичайна практика на институциите.

Министерства и общини искат електронни подписи и пари срещу информация

От "Достъп до информация" са провели проучване, като са използвали двама доброволци, които са пуснали заявления за достъп до информация до различни институции. От 399 заявления само 137 ведомства или 34% са отговорили в срок. 29 учреждения са отговорили след срока, а повече от половината – 233 – изобщо не са си направили труда да отговорят.

Три министерства – на земеделието и горите, на отбраната и и на труда и социалната политика - са информирали, че заявлението трябва да е подписано с универсален електронен подпис.

Според юристите на програмата подобно изискване противоречи на два основни принципа на ПДИ – че всеки има право на достъп и и на еднакви условия за достъп.

"Електронният подпис струва сериозна сума и не всеки може да си го позволи, ползването му изисква технически умения, които не всеки притежава и инсталирането му изисква закупуването на компютър, което също е въпрос на разноски", аргументират се юристите на програмата.

"Една част от институциите очевидно смятат, че не е достатъчно гражданите да си плащат данъците, но им се събират разни суми от 30 стотинки до 1.60 лева за предоставяне на обществена информация. Такава практика са наложили Министерството на културата и общините Котел, Пещера, Разград и Горна Оряховица", съобщи Жулева.

От програмата коментират, че очевидно целта в случая е да се създаде работа на банката, която обслужва съответната институция, като заявителите платят за превода, а след това сканират и изпратят платежното нареждане, което ще им струва още около пет лева.

петък, 4 септември 2009 г.

"Огън беше момичето ни и от огън загина”

На 28.02.2008 20-годишната Валерия Желева загина във влака "София-Кардам" на път за Добрич, на път за вкъщи, където никога няма да стигне.



Това, което ще прочетете тук, е писано от съученичка на Валерия, която учи в холандския колеж в Добрич.

Историята е следната:
Студентите са получили задание за написване на есе на тема "Харизматична личност". Момичето е пресъздало разбирането си по темата чрез образа на приятелката си Валерия от неотдавна отминалите ученически години. Посвещава се на нея.



Харизматична личност


В България има много пленяващи, известни и събуждащи любопитство личности, които всеки ден гледаме по телевизията, слушаме по радиото, четем жълти статии за тях по вестниците, или просто ги срещаме, когато си „ровим” в интернет. Ежедневно се докосваме до харизматичността на тези известни хора – певици, артисти, политици, журналисти…, които медиите не спират да лансират. Но аз няма да пиша за тях …
Искам да разкажа за една друга особено харизматична личност, която не бе така публична и въпреки неизвестността си носеше вродения си чар и омайваше с него околните. За този Човек си спомням винаги с усмивка… усмивка, но през сълзи …!!!
Този Човек въздействаше както с присъствието си, така и с отсъствието. Този Човек успя наистина да съхрани своя образ, така че да остави следа у всеки, който се е докоснал до него. Този Човек беше моя съученичка от гимназията и истинска приятелка в живота!
Валерия се казваше момичето, което никога няма да забравя… нито като образ, нито като темперамент. Темперамент, който непрекъснато бликаше с неизчерпаеми количества от нейната идентичност, образ - обикновен и същевременно толкова пълен с радостна жизненост. И въпреки на вид да беше обикновено момиче, Вал криеше в себе си много таланти. За веселия й нрав подсказваше винаги широката и усмивка, а за страстта и към учението и най – вече към Химията – очилата, които и бяха неизменен спътник в училище.
Вал беше човек който, когато влезе в живота ти вече нищо не е същото. Тя беше положителна личност, винаги гордо изправена, винаги знаеща какво иска и как да го постигне, човек който винаги виждаше нещата от няколко страни, човек – сериозно мислещ и здраво стъпил на земята. Реално осъзнаваше действителността около себе си и се радваше на всеки нов ден.
„Нашата Вал”, както я наричахме, беше истински пламенна личност. Тя беше винаги в центъра на всеки купон. С радостната си усмивка и безбройния репертоар от танци, тя караше хората да се забавляват заедно като се отърсят от всичко негативно. Много често танцуваше по масите, беше майстор, както на кючеците, така и на българските народни танци. Именно Вал научи повечето от нас – нейните съученици, да танцуваме народните хора за абитуриентския си бал. Беше пълна с енергия и жизненост, много често не се спираше, понякога подскачаше нагоре – надолу, като щуро дете, понякога се смееше така, че хората се обръщаха по улиците, винаги заразяваше с шантавите си физиономии   
Наред с веселия си нрав Вал беше и сериозен и много отговорен човек, човек на когото винаги можеше да се разчита, човек, който уважаваше останалите. Вал беше ученолюбива и старателна в обучението си. Обичаше да се занимава с Химия и знаеше, че ако учи здраво ще осъществи мечтата си да учи в София. Тя нямаше нереални мечти и очаквания за живота, беше земен човек, който знае какво иска от живота и какво той изисква от нея. Вал беше отговорна и прилежна, винаги готова да помогне за домашно, задачи или просто със съвет. Много често като учителка ми е обяснявала задачите по математика и химическите уравнения. Тя знаеше какво се изисква от нея във всеки един момент и рядко си правеше оглушки.
Като приятелка Вал също беше страхотна и то не само защото беше винаги готова да помага и изслушва другите, а и защото никога не спестяваше своите критики. Именно това винаги е събуждало моето възхищение към нея, може би защото не всеки е толкова смел да изразява винаги мнението си, независещо от чуждите нагласи и настроения. Тя винаги имаше собствени възгледи и отстояваше своите позиции в спорове или в обикновени разговори. Като разчупена личност си спомням моята приятелка, тя разбираше, че хората са различни и уважаваше, както по-консервативните си родители, така и по-разкрепостените си приятели. Вал винаги мислеше за останалите и много често страдаше за чуждите неволи и винаги се радваше на щастието на другите.
Моята приятелка бе човек на силните чувства… силна обич, силна привързаност, силно приятелство, силна признателност, силна вярност… единственото, което Вал не можеше да прави силно е да мрази…. – тя винаги прощаваше грешките на другите и даже понякога не ги забелязваше, понякога ги отминаваше, като че не бяха особено значими за нея.
И за да не помислите, че идеализирам образа на Валерия ще кажа, че и тя като всеки човек имаше дребни недостатъци, но може би точно тези недостатъци я правеха такава, каквато беше, а именно – истински харизматична и обаятелна.
„Огън беше момичето ни и от огън загина” бяха думите на родителите й, когато завинаги загубихме физическия образ на Вал! Но именно заради огъня, който носеше в себе си едва ли някой, някога ще я забрави… тя винаги ще остане в съзнанието ни като един весел смях, като една широка усмивка, като разчупен танц, като едно сериозно отношение, като истинско приятелство, като уважение, като умилиние, като критика и като похвала, като чар и въздействие, като душевна красота, като аура, като завладяване, като увереност … като истински Харизматичен Човек!!!