четвъртък, 26 март 2009 г.
Поредната наглост на БСП и ДПС по отношение на ЗЕС
През декември 2008 г. по жалба на Програма Достъп до Информация Петчленен състав на Върховния административен съд отмени изцяло чл. 5 от Наредба № 40, посветена на задължението на доставчиците на мобилни и интернет услуги да съхраняват 12 месеца данни за комуникацията на хората. Мотивите към съдебното решение сочат противоречие с чл. 32 и 34 от Конституцията, както и с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Непосредствено след отмяната на въпросната норма, целият текст на Наредбата бе внесен от МВР в парламента чрез депутати като предложение за изменение на чл. 251 от Закона за електронните съобщения. Предложението не се прие, като изцяло се отхвърлиха и идеите за удължаване на срока на съхранение на електронните данни до 24 месеца, съхранението им без цел и срок.
Народните представители (144 „за” и 1 „въздържал се”) се обединиха около становището, че данните ще се запазват само с цел разкриване на тежки и компютърни престъпления и достъп до тях ще се разрешава от съд – по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства.
Независимо от решенията на висшата съдебна и висшата законодателна инстанция и тяхната мотивираност с Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека, както и от решението на Президента да обнародва тази редакция на закона, по инициатива на МВР народни представители внесоха текстове, идентични с вече отхвърлените от Народното събрание. Това бе направено в драстично нарушение на чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който отхвърлен законопроект не може да бъде внесен повторно в същата парламентарна сесия.
На 19 март 2009 г. текстът е приет на тайно заседание на Комисията за транспорт и съобщения в нарушение на чл. 27 от Правилника на НС, според който дневният ред се обявява поне един ден предварително от Председателя на комисията. В знак на протест, заседанието е било напуснато от председателя и всички депутати, освен тези от БСП и ДПС.
Ние сме сериозно притеснени от готовността на отделни народни представители да потъпкват собствения си Правилник, приет на основание чл. 73 от Конституцията, за да подпомогнат неоправдан от гледна точка на Конституцията и закона стремеж към недопустимо вмешателство на силовите институции в личния живот и свобода на гражданите. Инициативата е проява на неуважение към решенията на законодателната и съдебната власт, към правата на гражданите, Конституцията и законите. Ние смятаме, че Народното събрание следва да дава пример за изпълнението на законите, не за погазването им.
Призоваваме народните представители от всички политически сили да спрат недопустимото обсъждане на новия текст и да отхвърлят изцяло опитите за ревизия.
Програма Достъп до Информация
Подкрепете Кампанията
понеделник, 16 март 2009 г.
Рано или късно всяка безотговорност води до непредвидима катастрофа.
Призив към младите от www.lubimo.com
Като баща на четири деца си позволявам, от името на всички родители, които намират средата, в която живеем за неблагоприятна, да призова младите хора да предявят правата си, като граждани на планетата, което включва:
- Правото им да се хранят и да живеят в сигурност.
- Да получават безпрепятствено информацията, нужна им да развият способностите си.
- Да се размножават и да могат да отгледат децата си.
- Да работят, това, което могат със съответното възнаграждение според наложените и приети официално Европейски и световни стандарти.
В противен случай се присъединявам към мнението им – а именно, че тази система е несъстоятелна и архаична и не представя интересите им – че не съществува в смисъла на техните потребности. За тях светът отдавна е глобален и правото им да изберат къде и как ще живеят, ще ги отведе навсякъде, но не и да ги задържи тук, където собствените им родители ги спъват в тяхната реализация.
...
Отдавна човек не притежава никаква собственост, а самият той се е превърнал в собственост на глобалната система и част от глобалния разум, в степен отговаряща на неговото собствено съзнание.
Почти нищо от това, което използва човек в делника си, няма как да бъде негово, защото не може нито да го направи, нито да го измисли – може единствено да го използва временно и това има смисъл само ако направи друго полезно нищо! В противен случай трябва да плаща наем за това, което е употребил. Когато употребява и не може да плати се затлачва и изчезва!
За да съществува хармония в света на хората – трябва да бъдем полезни с това, което правим или да плащаме! Според цената, която плащаме разбираме до колко сме били полезни. Ако трябва да плащаш много – значи си взимал повече от колкото си давал, а когато плащаш по-малко, значи си дал повече!
Единствения начин, по който човек може да изплати дълга си е, когато бъде себе си и гледа на себе си, като потенциално съществуваща енергия, която би помогнала за оцеляването на света.
Личните проблеми отдавна не съществуват, защото са заменени с тези на глобалното човечество. Представете си кораб, който се намира в бурно море – дали някой ще си мисли за нещо друго освен за съдбата и възможностите на кораба и би отказал помощ, ако от него зависи да остане над водата, дали би забравил за миг, че потъването му е синоним, но собственото му крушение?
...
Всъщност всичко това, за което плащаме днес е цената на лъжата, в която живеем и от която сме част всеки път, когато го правим, за да ползваме нещо. Така все повече загубваме представа за себе си и удължаваме агонията на собствената си драма и то в името на тези, които нищо не могат и само взимат!
Най-трудно е човек да осъзнае персоналната си отговорност – глобалната! Всъщност едната е врата към другата! Осъзнаването на едната не те освобождава от другата! Съзнавана или не, отговорността на човек съществува и до голяма степен отношението към нея предопределя съдбата му, както на тези, които обича.
Няма как да убиваш, за да подсигуриш добър живот на децата си, нито да мамиш, крадеш, лъжеш и т.н. Рано или късно всяка безотговорност води до непредвидима катастрофа.
Държавите, правилата на хората, оградите, властта, отдавна не съществуват в глобален смисъл и са зрителна /материална/ измама, подобна на руините на изчезнали цивилизации – защото не ни правят по-добри хора, а провокират единствено разделение и омраза.
Възможностите на отделния човек, отдавна са станали възможности на глобалния свят – въпросът е кога ще го осъзнаем и дали няма да е твърде късно!
Човек не става богат с всичко, което може да има, а с малкото, което му е нужно!
В днешно време битува тотална анонимност и хората все повече потъват в нея. Именно това е причината за настъпващата революция в съзнанието, която изисква разбирането, че трябва да обърнем по-голямо внимание на нещата, за които даваме пари или енергия и доверие. Трябва да изискваме максимална информация за всички, които ни управляват, за всичко, което плащаме и за всяка услуга, която ползваме – защото междувременно това е напълно възможно – чрез интернет!
Сега с всяко нещо, което плащаме с пари, труд, време и доверие ние гласуваме – даваме сила на все по-демоничната система, на която в крайна сметка сме жертва.
Една кино индустрия не може да отнеме творческия гений на отделните творци, една здравна система, не може да отнеме качествата и отговорността на лекарите, от които е създадена, една държавна институция не може да скрие бездарието на своята администрация, а тя от своя страна на своите служители, както и най-голямата фирма не може да оправдае алчността на нейния собственик и тези, които му помагат да трупа богатство с нередни средства.
Материалното ни богатство не може да скрие духовната ни нищета!
...
Без обществена енергия и усилието на всеки един от нас, корабът ще потъне!
Не бъдете лековерни! Бъдете себе си и искайте всичко до край, до последната усмивка! Длъжни са да ви я дадат, а вие сте в правото си да я поискате, за да бъдете по-добри!
Любимо
В памет на лъчезарната Радостина. Почивай в мир.
Като баща на четири деца си позволявам, от името на всички родители, които намират средата, в която живеем за неблагоприятна, да призова младите хора да предявят правата си, като граждани на планетата, което включва:
- Правото им да се хранят и да живеят в сигурност.
- Да получават безпрепятствено информацията, нужна им да развият способностите си.
- Да се размножават и да могат да отгледат децата си.
- Да работят, това, което могат със съответното възнаграждение според наложените и приети официално Европейски и световни стандарти.
В противен случай се присъединявам към мнението им – а именно, че тази система е несъстоятелна и архаична и не представя интересите им – че не съществува в смисъла на техните потребности. За тях светът отдавна е глобален и правото им да изберат къде и как ще живеят, ще ги отведе навсякъде, но не и да ги задържи тук, където собствените им родители ги спъват в тяхната реализация.
...
Отдавна човек не притежава никаква собственост, а самият той се е превърнал в собственост на глобалната система и част от глобалния разум, в степен отговаряща на неговото собствено съзнание.
Почти нищо от това, което използва човек в делника си, няма как да бъде негово, защото не може нито да го направи, нито да го измисли – може единствено да го използва временно и това има смисъл само ако направи друго полезно нищо! В противен случай трябва да плаща наем за това, което е употребил. Когато употребява и не може да плати се затлачва и изчезва!
За да съществува хармония в света на хората – трябва да бъдем полезни с това, което правим или да плащаме! Според цената, която плащаме разбираме до колко сме били полезни. Ако трябва да плащаш много – значи си взимал повече от колкото си давал, а когато плащаш по-малко, значи си дал повече!
Единствения начин, по който човек може да изплати дълга си е, когато бъде себе си и гледа на себе си, като потенциално съществуваща енергия, която би помогнала за оцеляването на света.
Личните проблеми отдавна не съществуват, защото са заменени с тези на глобалното човечество. Представете си кораб, който се намира в бурно море – дали някой ще си мисли за нещо друго освен за съдбата и възможностите на кораба и би отказал помощ, ако от него зависи да остане над водата, дали би забравил за миг, че потъването му е синоним, но собственото му крушение?
...
Всъщност всичко това, за което плащаме днес е цената на лъжата, в която живеем и от която сме част всеки път, когато го правим, за да ползваме нещо. Така все повече загубваме представа за себе си и удължаваме агонията на собствената си драма и то в името на тези, които нищо не могат и само взимат!
Най-трудно е човек да осъзнае персоналната си отговорност – глобалната! Всъщност едната е врата към другата! Осъзнаването на едната не те освобождава от другата! Съзнавана или не, отговорността на човек съществува и до голяма степен отношението към нея предопределя съдбата му, както на тези, които обича.
Няма как да убиваш, за да подсигуриш добър живот на децата си, нито да мамиш, крадеш, лъжеш и т.н. Рано или късно всяка безотговорност води до непредвидима катастрофа.
Държавите, правилата на хората, оградите, властта, отдавна не съществуват в глобален смисъл и са зрителна /материална/ измама, подобна на руините на изчезнали цивилизации – защото не ни правят по-добри хора, а провокират единствено разделение и омраза.
Възможностите на отделния човек, отдавна са станали възможности на глобалния свят – въпросът е кога ще го осъзнаем и дали няма да е твърде късно!
Човек не става богат с всичко, което може да има, а с малкото, което му е нужно!
В днешно време битува тотална анонимност и хората все повече потъват в нея. Именно това е причината за настъпващата революция в съзнанието, която изисква разбирането, че трябва да обърнем по-голямо внимание на нещата, за които даваме пари или енергия и доверие. Трябва да изискваме максимална информация за всички, които ни управляват, за всичко, което плащаме и за всяка услуга, която ползваме – защото междувременно това е напълно възможно – чрез интернет!
Сега с всяко нещо, което плащаме с пари, труд, време и доверие ние гласуваме – даваме сила на все по-демоничната система, на която в крайна сметка сме жертва.
Една кино индустрия не може да отнеме творческия гений на отделните творци, една здравна система, не може да отнеме качествата и отговорността на лекарите, от които е създадена, една държавна институция не може да скрие бездарието на своята администрация, а тя от своя страна на своите служители, както и най-голямата фирма не може да оправдае алчността на нейния собственик и тези, които му помагат да трупа богатство с нередни средства.
Материалното ни богатство не може да скрие духовната ни нищета!
...
Без обществена енергия и усилието на всеки един от нас, корабът ще потъне!
Не бъдете лековерни! Бъдете себе си и искайте всичко до край, до последната усмивка! Длъжни са да ви я дадат, а вие сте в правото си да я поискате, за да бъдете по-добри!
Любимо
В памет на лъчезарната Радостина. Почивай в мир.
вторник, 10 март 2009 г.
Семинар на тема <Гражданско Общество>
Днес - 10.03.2009 от 19.00ч в ТУ, 12бл, зала 114 ще се проведе семинар на тема <Гражданско Общество>. Лектор ще е инж. Кънчо Драгнев. Всеки, желаещ да получи отговора на въпроса "Що е Гражданин?" е добре дошъл.
петък, 6 март 2009 г.
Zeitgeist: Addendum (2008)
“Остарелите призиви към расов, полов и религиозен шовинизъм, към бесен национализъм, вече не работят. “Кой съм аз, добър ли съм или лош, успял или не?”, всичко това се учи постепенно.
Изминат път, който можем да променим, когато пожелаем. Въпрос на избор. Осъзнах, че не разбирам правилно “играта”. Играта беше да разбера какво съм аз всъщност. Ще видим колко е важно да постигнем, в човешкото съзнание, радикална революция. Кризата е криза на съзнанието. Криза, която вече не може да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традиции. С оглед на днешния свят с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия, и т. н. …
Човек не се е променил. Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се. И си е изградил общество по тези правила.”
Zeitgeist: Addendum (2008)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
