ЗЕСбуук - новата социална мрежа

Ще се опитам да внеса малко разяснения какви биха били евентуално последствията от приемането настоящия законопроект, изменящ ЗЕС.

Първо нека отбележа, че с този закон НЕ се урежда запазването съдържанието на дадена кореспонденция, а само между кого е протекла тя, в колко часа, с каква продължителност, какви устройства са се ползвали, но не и самото съдържание. Но това изобщо не прави настоящите промени безобидни. И в следващите редове ще се опитам да обясня защо.

Сама по себе си информацията име, ЕГН, адрес, телефон, IP и днес се пази в архивите на доставчиците на интернет и мобилните оператори. Тези данни биха могли да се достъпят от МВР, но те сами по себе си не носят особена информация, тъй като са лишени от контекст.
Новото в настоящия ЗЕС е, че към въпросните данни се добавя и контекстност. Т.е наред с другата информация, от МВР ще имат лесен достъп и до личната информация на хората, с които комуникираш - хората, с които имаш лични или бизнес взаимоотношения. Това вече внася контекстност на информацията – обвързва я в една скрита, но пълноценна социална мрежа, до която достъп ще имат хора, на които дори колегите от собственото им министерство нямат доверие. Създава се един полицейски фейсбук, в който данните вече могат богат да се обвържат помежду си.



Профилиране по различни критерии
С новите промени в закона служителите на МВР лесно ще могат да правят т.н. профилиране по различни критерии. Профилиране например по вяра, по етническо самосъзнание, политически пристрастия, стопански характеристики.

С други думи от въпросната информация, спокойно биха могли да се правят примерно следните изводи:
- в бл. 139 в Дружба 1, живеят много футболни запалянковци, които влизат в сайта на ФК Левски;
- в Зона Б5, в бл.1, вх. А има засилено присъствие на симпатизанти на политическа партия РЗС;
- голяма част от българските евреи живеят в кварталите около Централна гара;
- в Перник купуват много телефони по интернет;


Примерен казус
Нека развием един възможен казус:

Бизнесмените Христов, Константинов и Иванов са водещи предприемачи в сферата на алтернативните източници на електроенергия. Единственото общо между тях е, че всичките често комуникират с лицето Филипов. Явно Филипов има значителен информационен и/ или научен ресурс в тази стопанска сфера и контактите им с него ги облагодетелства по някакъв начин. Комисар Петков знае това.

С едно кликване в системата Петков вижда, че Филипов има родители в с. Ябланица и по 5 пъти на ден контактува с г-ца Лаловска и още по често с г-н Трифонов, за когото с още два клика се разбира, че е женен с две деца, братовчед е на лицето Филипов и явно близък приятел в живота.

Комисар Петков отваря профила на братовчеда Трифонов. Изведнъж забелязва нещо интересно – Трифонов често комуникра с г-ца Велева. Пише й мейли, смс-и, звъни й посред нощите. А Велева не е колежка на Трифонов, тъй като двамата са част от различни бизнес групи в рамките на МТел.
Явно Трифонов си има любовница.

Комисар Петков има брат, който също е в бизнеса с алтернативни източници на електроенергия, но не може да пребори силно конкурентния бизнес ресурс на Христов, Константинов и Иванов. Какво ли имат те в повече от него?
Шефа на Петков пък е партийно лице в ГЕРБ, с интереси в енергийната политика.

Какво се случва оттук нататък с комисар Петков, с лицето Филипов и братовчеда Трифонов е функция, чиито основен параметър са моралът и ценностите на един полицай.

ЗАКОНЪТ
По подобен начин се развива разследването срещу един престъпник, заподозрян в извършването на две отвличания, например. Гледа се с кого, по колко пъти, в какви часове комуникира, в какви сайтове е влизал, на кого пише мейли, съобщения и т.н. И по тази информация се локализират престъпните му „другари“.

Подобна информация може да бъде достъпена от службите на МВР по силата на следния член:

§ 2. Създават се чл. 250а, 250б и 250в:
“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и
разследването на престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода две или повече години, и престъпления по
глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване
на лица...

Тоест, всяко лице, което е заподозряно в извършване на престъпление, наказуемо с поне 2 години затвор е потенциален клиент на подобни проучвания и профилирания. На практика всеки гражданин на Република България може да бъде заподозрян за нещо, което е наказуемо с 2 години затвор.

Утре ако стане бой в метрото и на някой му счупат носа, което се води средна телесна повреда и е наказуемо с от 2 до 8 години затвор, то всички присъствали автоматично могат да влязат в категория заподозрени.

Ако плеснеш два шамара на улицата на някое чаве, дето ти дърпа чантата и с това си му нанесъл лека телесна повреда (синина, зачервяване), което е наказуемо със затвор до 5 години, то това те прави клиент на системата за разследване.

Същото може да се случи, ако някой се е оплакал, че си го заплашил, изнудвал и какво ли още не. Ако не дай си боже си провел разговор с лице, което се разследва от службите , то ти автоматично може да станеш част от разказа, от социалната мреж. А защо не и да станеш обект на разследване.


Информацията, която след Нова година ще е налична и ПОСТОЯННО достъпна от служители на МВР отнема много повече правата на гражданите, тяхната свобода, отколкото да им дава сигурност.
Подчертавам епитетът ПОСТОЯННО, защото с последните поправки ЗЕС придоби чудовищна форма. Освен регламентирания достъп чрез съдебно решение, освен достъпът с писмено разпореждане на някой полицейски ръководител, в правните текстове неслучайно се появява и изразът „достъп чрез интерфейс”. Разкодирано, това значи, че в конкретни отдели на МВР ще имат инсталирана програма, с която ще могат по всяко време да достъпват централната база от данни с профилите (бих казал досиетата) на всички граждани.


Контрол върху тези правомощия
Контролът върху тази дейност се гради върху тъй наречения служебен журнал, в който ще се пази информация от кой компютър кои лица са били разследвани. Дали това е надеждна защита срещу злоупотреби, сами решете. За мен на фона на деморализирания български полицай през последните години, делегирането на подобна власт в неговите ръце е напълно неразумно и високорисково действие.

Това, което искаха гражданските организации, бе в НК да бъдат включени текстове, които регламентират суровото наказание срещу служители злоупотребили с въпросните правомощия.
Също така от различни НПО-та настояваха в закона да се впише възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за когото са правени проучвания, да има право на достъп до информация за тези проучвания и на базата на какви основания са правени те. Всико това да става по предварително определен ред.


Заключение
Новият ЗЕС е нагледен пример за политика, в която силно се губи баланса между сигурността и свободата на гражданите. Превръщайки всички граждани в потенциални мишени на адската система, настоящето правителство смята, че така ще има възможност да се преследват лесно престъпниците. Това е сякаш да свалиш цял самолет, защото знаеш, че на него има двама крадци.

За финал искам само да уточня, че в Европейската директива, която упоменава въпросно събиране на информация изрично се споменава, че тази информация може да е достъпна само за разследване на ТЕЖКИ престъпления и престъпления срещу националната сигурност. В Европа някои държави(Франция, Германия) не успяват да приложат напълно тази директива в своето законодателство, за което търпят неустойки. Просто хората там ценят свободата си. Във Франция се стигна до там хиляди граждани да съдят държавата, затова че нарушава личното им пространство и правото на лична кореспонденция.

В България не само, че приехме закона, ами дори доброволно си резнахме допълнително от гражданска свобода. При нас от ТЕЖКИ престъпления се мина през престъпления, наказуеми с над 8 години затвор, за да стигнем до настоящия вариант, в който клиенти на системата са всички заподозрени в престъпления, за които се лежи поне 2 години.

Всеки има право на лично мнение и ако някой каже, че няма против да жертва част от личната си свобода в името на една (съмнителна според мен) обществена сигурност, няма да го обвиня в наивност и безотговорност. Негова си работа.
Но за мен подобен закон хвърля сериозна сянка върху демокрацията в една държава.

„Those who would sacrifice essential liberties for a little temporary safety deserve neither liberty nor safety.“
Benjamin Franklin

От утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, за да не дойдат онез с качулките у вас

С дълбока тъга на сърцето съм длъжен да призная една от големите загуби на българското свободомислещо гражданско общество в битката за по-цивилизована и демократична българска държава.



ЗА -100, Против – 74, Въздържали се – 5 – ПРИЕМА СЕ

Днес, 22.12.2009г., НС прие последния законопроект за промяна на ЗЕС (Закон за електронните съобщения). Интересното в случая е, че ГЕРБ гласува утвърдително законопроект, който в предното правителство на тройната коалиция бе яростно атакауван от тях самите. БСП не успяха в 4 поредни опита да приемат тоталитарния закон, благодарение активността на малкото гражданско общество в България, но ГЕРБ след своя втори опит показа, че изобщо не се интересува от мнението на своите поданици и прие поправки, които са далеч по-милиционерски от предлаганите от БСП.
Това е нагледен пример за позьорщината и празните предизборни приказки на авторитарната партия, в която за съжаление хората все още виждат своя спасител.


ПОПРАВКИТЕ

С поправките в новия закон всички доставчици на мобилни и интернет услуги се задължават да пазят информация за личната кореспонденция на всеки техен клиент. Задължени са още така да предоставят ПОСТОЯНЕН достъп на служителите на МВР до своите бази от данни.

В закона се упоменава, че този достъп е свързан с целите за разкриване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над две години, но на практика полицаите ще имат 24-часов достъп до личните ни данни, чрез така упоменатия в законопроекта "ИНТЕРФЕЙС".

Това бяха поправките, за които се бориха няколко граждански организации, но уви те не бяха уважени:

1. Достъпът до данни да е въз основа разкриване на тежки престъпления и/или защита на националната сигурност.
2. В закона да се упомене възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
3. Да има заложени компенсации за ощетения и явно упоменати наказания за служителя при злоупотреба със задържаните трафични данни.

СЪМНИТЕЛНА СИГУРНОСТ, ЗА СМЕТКА НА ЛИЧНАТА СВОБОДА
На всички е ясно, че българската полиция не е достатъчно ефективна и дисциплинирана, за да и се предоставят подобни правомощия. Най-вероятно ще има много следователи, изкушени от идеята да злоупотребат с властта, с която разполагат. Пазената информация спокойно ще се превърне в инструмент за контрол над неудобни бизнесмени, политически опоненти и граждански активисти.

Уж, последните поправки в закона се приемат, за да се осигури сигурност на гражданите - за да се пребори българската престъпност, която все повече комуникирала по интернет. Но не се отразява особено, че тя отново ще може това да го прави, пишейки съобщения по СКАЙП, чиито криптиран вариант на данните все още не е разбит от никоя организация или хакер в света.



Затова, хора, от утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, че нищо чудно да ви почукат на вратата качулатите ченгета от възроденото ГДБОП.

А сега да отдадем една минута мълчание за демокрацията в България (макар че имам съмнения дали изобщо някога сме имали такава).

5-и напън на народното събрание да потъпка правата на всички интернет потребители в България

За пети пореден път, само в рамките на една година, българското Народно събрание ще
проведе гласуване за приемане или отхвърляне на последния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Интересното в случая е, че новият законопроект не се различава почти по нищо от стария такъв (неприетия от правителството на БСП през април 2009). Променена е само клаузата, показваща кога МВР ще могат да достъпват свободно информацията за нашия личен трафик:

“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години* и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс

* В стария законопроект се споменаваха "5 и повече години".


Ок, нека интернет доставчиците пазят подробна информация кой с кого е контактувал, какво са си писали по мейл, фейсбук и т.н.
Но не мога да разбера на базата на какви основания МВР иска да има постоянен достъп до тези данни?! В европейската директива, на която се осланят и нашите депутати относно приемането на този законопроект, пише, че достъп до личните данни се предоставя на служителите на реда, само когато става въпрос за защита на националната сигурност или борба с "тежки" престъпления.

Богомил Шопов дава следните предложения за поправки в българския законопроект за изменение на ЗЕС:

1. Достъпът до данни да е въз основа разкриване на тежки престъпления и/или защита на националната сигурност.
2. В закона да се упомене възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
3. Да има заложени компенсации за ощетения и явно упоменати наказания за служителя при злоупотреба със задържаните трафични данни.

Аз ги подкрепям с две ръце.

Сходни теми:
--------------------
- Поредната наглост на БСП и ДПС по отношение на ЗЕС
- Пак за ЗЕС - Богомил Шопов

Поредната наглост на БСП и ДПС по отношение на ЗЕС

 
През декември 2008 г. по жалба на Програма Достъп до Информация Петчленен състав на Върховния административен съд отмени изцяло чл. 5 от Наредба № 40, посветена на задължението на доставчиците на мобилни и интернет услуги да съхраняват 12 месеца данни за комуникацията на хората. Мотивите към съдебното решение сочат противоречие с чл. 32 и 34 от Конституцията, както и с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

Непосредствено след отмяната на въпросната норма, целият текст на Наредбата бе внесен от МВР в парламента чрез депутати като предложение за изменение на чл. 251 от Закона за електронните съобщения. Предложението не се прие, като изцяло се отхвърлиха и идеите за удължаване на срока на съхранение на електронните данни до 24 месеца, съхранението им без цел и срок.

Народните представители (144 „за” и 1 „въздържал се”) се обединиха около становището, че данните ще се запазват само с цел разкриване на тежки и компютърни престъпления и достъп до тях ще се разрешава от съд – по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства.

Независимо от решенията на висшата съдебна и висшата законодателна инстанция и тяхната мотивираност с Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека, както и от решението на Президента да обнародва тази редакция на закона, по инициатива на МВР народни представители внесоха текстове, идентични с вече отхвърлените от Народното събрание. Това бе направено в драстично нарушение на чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който отхвърлен законопроект не може да бъде внесен повторно в същата парламентарна сесия.

На 19 март 2009 г. текстът е приет на тайно заседание на Комисията за транспорт и съобщения в нарушение на чл. 27 от Правилника на НС, според който дневният ред се обявява поне един ден предварително от Председателя на комисията. В знак на протест, заседанието е било напуснато от председателя и всички депутати, освен тези от БСП и ДПС.

Ние сме сериозно притеснени от готовността на отделни народни представители да потъпкват собствения си Правилник, приет на основание чл. 73 от Конституцията, за да подпомогнат неоправдан от гледна точка на Конституцията и закона стремеж към недопустимо вмешателство на силовите институции в личния живот и свобода на гражданите. Инициативата е проява на неуважение към решенията на законодателната и съдебната власт, към правата на гражданите, Конституцията и законите. Ние смятаме, че Народното събрание следва да дава пример за изпълнението на законите, не за погазването им.

Призоваваме народните представители от всички политически сили да спрат недопустимото обсъждане на новия текст и да отхвърлят изцяло опитите за ревизия.


Програма Достъп до Информация
Подкрепете Кампанията