Ни чул, ни видял! Вие за луди ли ни имате?!

Ей, писна ми от тази наглост и безочие на управляващите! Tез за луди ли ни имат ......

Не стига, че приеха закон за забрана на митингите без да го публикуват на сайта на парламента, а сега трябва да слушам по радиото наглостта им да твърдят, че всичко е в реда на нещата, просто администрацията се била забавила с качването на законопроекта!
... 3 месеца се била забавила!

Еми УВОЛНЕТЕ ГИ като не си вършат работата! Уволнете ги! Какво е това нещо!

Как може 20 години да не спирате да се оправдавате ту с администрацията, ту с предишните управляващи, ту с по-предишните, с марсианците....! Айде спрете се най-накрая и поемете политическа отговорност!

----------------------

Нека ви припомня един закон, който самите вие сте пписали и като народни представители е ваша отговорност да сте запознати с неговите текстове:

Чл. 26. (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
(2) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

И да ви припомня още нещо - ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ КАЧИЛИ ЗАКОНОПРОЕКТА, НАГЛИ ЧЕНГЕТА!

Как може да нарушавате систематично законите, които самите вие пишете, тарикати?!

А за реакцията на СДС нямам коментар просто:

"Гласували ЗА, но не знаели, че в законопроекта имало допълнителни текстове, свързани с ограничаването свободата на гражданите по отношение провеждането на протести."

Алоуу, вие за какво седите в този Парламент, девойчета? За какво ви плащаме заплати, поспаланковци?! Каква опозиция сте вие, некадърници?! И вие и останалите мерзавци и политически мелези - един дол дренки! Сърцати и надъхани до преди изборите, но като се докопате до власт и започвате да забравяте откъде сте дошли!



Но не ви обвинявам само вас! Видяло се е, че всеки който седне на вашия стол, започва да придобива и вашите маниери.

Яд ме е повече на хората! Че търпят! Че търпят да ги шибат!
Яд ме е, че МЕ КРАДАТ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН и само аз викам "Дръжте крадеца!". Другите хора примирено си вършат тяхната работа. Скатали са се в ъгъла и не щат да погледнат, че ограбват съседа му, че грабят децата му, че ограбват и него!
КАКЪВ НАРОД СМЕ НИЕ ВЕ?! Правилно си е го е казал Славейков преди повече от век - "Не народ, а мърша!".

Във Франция при подобен казус, не администрация, а депутати щяха да гърмят!

-----------------------------------

Всеки ден като се прибера от работа и само хубави новини ме чакат у дома:
- "Задължават ни да плащаме здравни осигуровки, които никога не сме и няма да ползваме."

- "Българинът ще работи до 65 години. Нищо, че повечето не доживяват толкова."

- "Забраниха протестите. Законопроект липсва!"

- "Ще ни тровят с генно-модифицирани храни, за да спечели някой 1 млрд. евро от това, но ние стотинка няма да видим!"

- "Ограничават възможността на столичани да посещават заседания на общинския съвет!"

- "Бойко хока Цветанов. Не е трябвало да прави компромис с гражданското искане срещу Закона за електронното следене."

- "България с най-много проститутки в Западна Европа. Не в относителни, а в абсолютни цифри!"

- "Прокуратурата каза, че на 14.01 не е имало насилие. Отказа да проведе проверка дори."

- "Министерството на Правосъдието официално излезе със становището, че в България правилниците може да не се спазват. За законите все още е под въпрос..."

...

На фона на всичко това е явно и, че БЕЗРАБОТИЦАТА СТРЕМГЛАВО РАСТЕ. Най-вероятно повечето читатели, до които е достигнала тази статия след като имат пари за интернет, сигурно не са безработни, но мен напоследък все по-често ме спират познати на улицата и ме молят да им намеря работа.
Брат ми пък погреба близък приятел - млад, прав, който почина докато чакаше шибана клинична пътека!

На фона на всичко това нашите синдикати и фиктивни граждански сдружения КАКВО ПРАВЯТ - КЪДЕ СА СЕГА?! НЯМА ГИ - броят парички от проекти и тайни договорки с Бойко-Хойко/Доган-Моган/Сергей-менгей ....!

СВИНЕ! СВИНЕ! СВИНЕ!

В КОЯ НОРМАЛНА ДЪРЖАВА ПРИ ТАКАВА БЕЗРАБОТИЦА СИНДИКАТИТЕ СИ ПОЧИВАТ У ДОМА НА ТОПЛО?! НЕ СЪЩЕСТВУВА ТАКАВА ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА! САМО В БЪЛГАРИЯ СМЕ ТАКИВА ШИМПАНЗЕТА И ТЪРПИМ!


Мислех си, че с добро може да се борим срещу властта. Мислех си, че само с комуникация се решават проблемите - с разговори, с дискусии...

ЖЕСТОКО СЪМ СЕ ЛЪГАЛ!
В България като отидеш с добро при управляващите и те ти пълнят главата с празни приказки или откровено ти казват, че според тях ти нищо не разбираш. Но като отидеш с тоягата и гледай как вече те слушат!

Как да водиш разговор със страна, която или явно няма интерес да те слуша, или само симулира такъв?!
Как да отидеш да водиш преговори с човекa, който 20 години те изнасилва, и изнасилва, и изнасилва?! А от теб се иска ти накрая да отидеш да водиш спокойни разговори с него и да го слушаш как ти обещава, че повече няма да те е*е!

НЕ СТАВА С ДОБРО ПРОСТО!
С добро при престъпник не се отива! Не може да го наказваш с добро! Наказваш го насилствено - няма друг начин!
По принцип съдът е този, който трябва да налага санкции, а санкциите значат насилие - насилствено те вкарват в затвора, насилствено ти взимат джиповете и яхтите!

В България обаче съд няма! Затова гражданите трябва да вземат справедливостта в свои ръце!

"Защото както се видя добре през последните години, на огромното мнозинство от обикновените българи им е по-добре да се правят на ни чули, ни видяли, защото така снемат от себе си моралната отговорност за собственото си настояще. И още повече – за собственото си бъдеще"

Алеко Константинов

Животът е една спирала

Животът е една спирала. Уравненията се повтарят, само дето параметрите се различават.

По тази логика и днес в съвременното общество се среща повторение на средновековни ценностни конфликти. За аргумент на своята теза ще използвам произведението на Мигел де Сервантес – Дон Кихот. Ще сравня испанското общество от края на Средновековието с българския социум днес.
В романа се споменава как в началото на 16ти век в Испания цари разруха на тогавашния морал. Примитивните наченки на хуманизъм биват жестоко смачкани от политическите механизми на Инквизицията. Трудещите се хора – тези, които изхранват семействата си с обработване на земеделски имоти, изнемогват от непосилните ежедневни усилия.
Тези селяни на практика изхранват не само семействата си, но и раздухания административен апарат на краля. Хранят благородници, духовници, военни, данъчни, съдебни органи.
Статистиката сочи, че на един испански селянин се падат 30 души непроизводителни жители.
Така много хора се хранят и живеят на гърба на други, на гърба на трудещия се. Тук мога най-спокойно да използвам думата Паразити. Дори Църквата, която трябва да изповядва основния християнски принцип – „Стреми се да бъдеш щастлив, но не с цената на чуждото нещастие”, дори тя престъпва всички граници на човешко отношение към Човека и се радва на незаслужено благосъстояние, постигнато с труда и здравето на обикновения испански жител.
В следствие на гореизложените исторически факти в Испания през тези векове се изгражда едно общество, в което проспериралите, богатите испанци се оказва, че са най-мързеливите, най-хитрите, най-безскрупулните, най-големите мошеници. Как да продължи да живее щастливо в тази реалност типичният испански идалго с нарицателно име Дон Кихот?! В днешните конституции пише: „Всеки има право на щастие” – дали това е било така и тогава, дали това е така и сега?
Как да възпиташ децата си да бъдат честни, когато те виждат, че децата на нечестните родители си играят с далеч по-лъскави играчки?
Тук ще си послужа с цитат от романа: „Нищо чудно, че при тези условия в Испания се появяват и разпространяват прототиповете на героите на тъй наречените шмекерски или измамнически романи (новелас пикарескас) – безкрайно дълго следващи студенти, за които науката е странично занимание, просяци-разбойници, според случая, свещеници, продавачи на индулгенции, крадци и обирачи, бивши военни, които след бойните си подвизи не се унизяват да работят и живеят или живуркат както знаят и както могат.”
В спасение за обикновения идалго най-често се превръща бягството от родината на Запад към Новия свят – там, където всеки има право да бъде щастлив на базата на собствените си усилия, талант и предприемчив дух.
„Спонтанното преселение е истинско кръвопускане за народа. През отворената врата изтича най-бойкото, най-предприемчивото, най-жизнеспособното. Това са преселници, които скъсват окончателно с родните си места и със страната си, не са временна икономическа или политическа емигранстка вълна.”

Сега мисля, вече е време да направя пряка съпоставка с нашата реалност:
1) Днес масово в България присъстват тъй наречените Паразити, които се хранят на гърба на другите благодарение на социални механизми и слабости, за които сме си виновни ние. Едно време се е говорило за благородници, духовници и индулгенции. Сега техен аналог са политическо-олигархичната класа(благородниците) и благотворителните медийни акции навръх Коледа и Нова Година("духовници" приемат индулгенции)...

2) И днес както и преди 5 века в Испания символите на обществен просперитет рядко се припокриват със симоволите на справедливостта и чистотата. Някога е имало пикарескас, сега имамe мутри и съмнителни бизнесмени.

3) Творчеството се видоизменя по същия начин – в неговия сюжет масово навлизат образите на силите на нощта, все по-разпространен става моделът на фолк певиците, чиято основна цел е да си намерят бизнесмен, докато „все още стават”.

4) Нима днес не заминават на „Запад” хиляди способни и интелигентни младежи, защото там имат правото да бъдат щастливи на базата на собствените си усилия и талант


Нима и днес човек не се чуди КАК да възпита детето си да бъде честно и да уважава другите, когато шмекерството е по-преуспяващо от наивното добродушие. Още по-лошото е, че човек се пита ДАЛИ ИЗОБЩО е правилно да възпитава следващото поколение в духа на подобна „неактуална” ценностна система.
И все пак след Тъмните векове и Инквизицията идват хуманистично-революционните идеологии на Ренесанса, Реформацията, Просвещението, раждат се „гигантите на човешката мисъл” – Коперник, Галилей, Еразъм Ротердамски, Шекспир... Изхождайки от този исторически факт и горепосоченото сравнение, можем спокойно да заключим, че България чака светли години пред себе си :D
Та, дам, животът е една спирала и всичко се повтаря, а разказите на Дон Кихот са един скромен пример из многобройните такива. Надявам се да не съм звучал прекалено драматично и отчайващо, както звучат някои други мои импресии :D
Вярвам, че вървим в правилната посока и знам, че ще дам всичко от себе си, за да не подхранвам паразитно-подкупния строй в страната ни и ще живея така, че с личния си пример да платя своята лепта по пътя към промяна на обществения ред. Надявам се да съм ви накарал поне за малко да се замислите върху тези въпроси.
Наскоро гледах един нов сполучлив български филм – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” :) - препоръчвам ви да го гледате и вие, в случай че все още не сте.

Из блога "Memento Mori"

Да изгоним човекоядците от държавата

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Гамизов, откриваме ви в Йерусалим. Какво е усещането ви за българската действителност от това свято място?

- Не мисля, че каквото и да е послание може да бъде чуто дори и от Божи гроб. Обществото ни е толкова обезверено и в него върлуват такива демони на лъжата, че и Спасителят да слезе на земята в България, ще бъде хулен и отхвърлен. Толкова дълго живеем в лъжи, че вече не сме способни да вярваме, че има бъдеще различно от настоящото. И за да сме сигурни, че нищо няма да се промени, продължаваме да даваме съдбата си в ръцете на садистични прикрити диктатори като Георги Първанов, на същите такива кандидат-диктатори като Бойко Борисов, на прото-фашисти като Волен Сидеров, на ориенталски тарикати като Ахмед Доган, на замаяни и бягащи от срамното си минало (и те незнаещи какви са) като Иван Костов, на хитри и коварни гладни да заграбят вече заграбеното от предните им бащи като Сергей Станишев. Трябва да спомена и хора като Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Божидар Димитров, Иван Кръстев, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Славчо Христов, Георги Гергов, Васил Божков, Красимир Гергов, Христо Ковачки, Богомил Манчев, Чавдар Чернев, Иван Драшков, Любомир Павлов, Любен Гоцев, Маджовци, Маргиновци, Пехливановци, цялата гилдия от услужливи псевдожурналисти и псевдомедии и кой ли още не. Пропуснатите да се смятат за споменати...

- Засегнахте много публични личности. Какъв е въпросът ви към тях?

- Е, господа тарикати на прехода харесва ли ви тази България? Харесва ли ви да гледате тази помийна яма, която сътворихте? Ако утре нещо стане с вас, мислите ли, че съдбата ви ще е по-различна от тази на всеки друг съсипан от вашия ‘’успех’’ българин? Това ли е демокрацията на народа и за народа?
Не, това са гадните ви сънища от празните ви от морал и човещина глави. Това е този капитализъм, който бащите ви са ви набили в главите, защото са мечтали за такъв капитализъм. Без права, без закон, без свобода, без възможности за можещите и с гаранция за успех по рождение за тези, които принадлежат на класата на господарите.
На Великден на Божи Гроб не видях никой от вас. Вие не си губите времето с ‘’глупости’’ или ако дойдете ще е за снимка, която да закачите в кабинетите си в златна рамка между снимките на убитите глигани, елени, антилопи, лъвове и задоволството от спомените за съсипаните от вас съдби на милиони българи.

- Казват, че поклонниците идват на Божи гроб за да получат просветление. Вие какво прозряхте по светите места?

- В момента, пред очите ми е Старият град на Йрусалим, и си мисля как допуснахме България да се превърне в това отчаяно място, в което няма място и за най-малко щастие. Всяко човешко същество има право на законна съпротива, когато му отнемат свободата. Започвам да си мисля, че ако не направим нещо, то съдбата на Содом и Гомор ще ни сполети по някакъв метафоричен начин. Нима в България не останаха праведници?
Веднъж по време на пости казах засрамен на един свещеник, че ям месо. Той ми отговори: „Чедо, месо яж, хора не яж!”
Това ли заслужаваме като нация след толкова дълга история? Да бъдем завлечени в небитието от банда антихристи в компанията на мюсюлманския им еквивалент? Няма ли да се съпротивляваме? Ще стоим и ще гледаме края с примирение? Не, това не е за мен!
Време е да сложим край на човекоядството в България. Време е човекоядците да бъдат изгонени. И искам да се знае, че в тази метафора влагам повече твърдост и решителност.

- В интервю по Нова телевизия снощи, премиерът Сергей Станишев обвини опозицията в некомпетентност и търсене на реваншизъм. Обяви, че мисията на БСП е да управлява и следващия мандат, но отказва да види, че онази България, която ръководи от 4 г. продължава да е на последно място по ключови икономически и социални показатели в ЕС. Как ще коментирате това разминаване между реалности и претенции?

- Станишев е човек, който е дълбоко некомпетентен и съчетава това със забележително коварство. Като истински балкански Макиавели, той укрепва властта си, без ни най-малко да се интересува от съдбата на народа. Никога България не е имала толкова коравосърдечен министър-председател, като в това си качество само Иван Костов му е съперник. И не забравяйте, че легендите за това, че Станишев е незаинтересуван от корупцията, не отговарят на истината. Време е министър-председателят да започне да дава обяснения за Росен Карадимов и други лица от обкражението му. Все още не мога да намеря текст в конституцията, който да казва, че един съветник може да управлява държавата. Защо медиите не питат Сергей Станишев за сделката с Ирена Кръстева в контекста на участието на Росен Карадимов? Ами ако се окаже, че имаме случай на организирана криминална група с участието на министър-председателя? Знам, че Росен Карадимов се мисли за гениален и смята, че света е пълен с полуидиоти, които може да манипулира, както си иска. Имам новина за него: Приятелче, мина границата на търпимостта. Нищо няма да бъде забравено!

- Изпълнен с гняв към това управление, какво ви провокира да говорите така остро срещу премиера?

- Ненавиждам хора, които обещават да направят нещичко за обществото, което да е съвсем мъничко на фона на гигантските им усилия да придвижват всички начинания, които ограбват същото това общество и накрая да забравят това обещание. Това не се прощава.
Няма смисъл повече да говоря за този човек. По скоро е важно да кажа каква е линията на подкрепа, която всеки политик може да получи от мен и съмишлениците ми, ако я спазва. Но не фалшиво и само на празнословни програми, документи и с незнаещи за какво са в България псевдо ‘’експерти’’.
А с истински действия, които Гражданска лига на България след като се установи с пълния си граждански състав ще контролира:
Първо, Установяване на ефективна система за борба с организираната престъпност с ‘’бели якички’’. Такова познание в България сега не съществува. Резултатът е, че всички корпоративни субекти практикуват корупция без каквото и да било наказание. Това се отнася не само за българските такива, а и за такива, които произхождат от Русия и от демократичния свят. Последното е повече от срамно, защото обезверява и убива самата концепция за демокрация и пазар.
Второ, Модернизация на Наказателния кодекс, с която да се отговори на икономическата реалност в България, както и всички останали нормативни документи, свързани с ефективната правораздавателна процедура. Наясно сме, че това знание и желание липсва. За знанието работим вече четвърта година, тихо и не публично, с едни от най-смелите и вярващи експерти в свободния свят, така че то е налично и ще бъде предоставено. Нужно е само желание и смелост.
Трето, Започване на действия по унищожаването на скритите центрове на власт в България, произхождащи от криминалната дейност на остатъците на комунистическите служби за сигурност. Кръгове като ‘’Монтерей’’ не са мит. Може точно той да не е вече кой знае колко влиятелен, но кръгът ‘’Банкя’’ напълно го замества. Трябва да се появи разбирането, че тези кръгове извършват противодържавна и - по същество - противоконституционна дейност и службите за сигурност трябва да ги третират като заплаха за националната сигурност от най-висока степен.
Четвърто, Унищожаване на няколко особено влиятелни организирани криминални групи в икономиката. Организираната група в енергетиката е изключително опасна. Тя може да бъде приравнена към терористична организация, предвид мащаба на икономическия терор, който налага над цялото население на България. Тази група е и особено опасна и поради системното прокарване на интересите на Русия в България. Няма нужда да обяснявам ,че България не е част от Руската Федерация.
Пето, Засилване на работата на българското контраразузнаване и прочистването му от хора, работещи за Руската Федерация.Това е особено важно, защото в тази момент Руската Федерация не е приятел на демокрацията в България.
Шесто, Преглед на законосъобразността на големите инфраструктурни проекти в България ,без значение дали интересите в тях са свързани с Русия или държави, които дефинираме като съюзници в НАТО и ЕС. Това трябва да се извърши след като се установи така нужната ефективна система за борба с организираната престъпност с бели якички. Корупцията, практикувана в тези проекти, е много близо до това да убие ефективната демократична и пазарна процедура.

- Тези 6 опорни точки достатъчни ли са за да започне ново българско Възраждане?

- Те са достатъчни като условия, за да можем да започнем като общество проекта, който в Лигата наричаме ‘’Българската Реформация’’. Това означава: нова Конституция, която да е наистина от народа и за народа, с ясно дефинирани отговорности и разделение на властите, ефективно следващо я законодателство и съдебна система с истински контрол от демократичната процедура.
Този псевдоелит трябва да проумее, че ще си отиде. Въпросът е как ще го направи. Има само две опции: или като направи нещо полезно в последния момент, или като влезе в обречена битка да запази тази сатанинска конструкция, в която живеем.

- Каква молитва ще отправите към Бог?

- Преди да си тръгна от Йерусалим ще се помоля за България. Тя е повече от самотна сега, а битката за нея ще бъде почти библейска.
Бог да пази България!
Да живее Свободата!

ПроТЕСТ на българското общество

Авторът на статията, предложена в блога, е
Страшимир Димитров

Демокрацията има смисъл само ако политическата класа бива всекидневно поставяна пред респекта на идеите на обществото за това какво е важно днес и какво не, какво трябва да присъства в дневния ред на държавата и какво не, какво има да се прави в бъдеще и какво не.

Самò по себе си това уравнение изглежда просто, но зад него трябва да седи определен интелектуален потенциал. България дълго време отказваше да впише в дневния си ред друго, освен ядене, пиене и съветска музика. Вина за това, разбира се, носи политическата класа, която по времето на комунизма ползваше народа за цукало, не подтикваше към развитие, смазваше инициативата. Каквито са целите ти, такъв си и ти. Каквото искаш от народа, такова става и той. В българския случай се искаше хората да са скопени, раболепни, инертни. Такива те и станаха. Проблемът на днешния ден е, че вече не българският политически елит определя какви да са хората на днешна България (т.е. каква да е България), а глобализацията, ЕС, Америка, Китай, световната икономика, която не може да търпи търтеи.
Оттука идва и фрустрацията – ние, такива, каквито ни направи Тато и каквито продължава да ни държи сегашният политически елит – сме ненужни. В същото време управляващите отказват изобщо да си поставят въпроса „какво искаме да правят хората, какви искаме да бъдат те”. Отказът не само да се търси решение на този въпрос, но дори и да се постави в общественото пространство, обрича цялото население (най-вече активното) на губене на време, на въртене в кръг на празни обороти, което го демотивира и отчайва.

Протестите, започнали на 14 януари най-накрая вкараха в общественото пространство дискусията за това каква е българската идея за съвременно държавно управление. Оставени на спокойствие след абсолютно аналогичните протести от зимата на 1996-97, нашите политици забравиха кое е тяхното основно призвание – да чертаят път в бъдещето, да водят нацията напред, а не да си чешат крастите и да си клатят краката в уреденото за тях, но безпътно за обществото настояще. Това се случи не толкова заради склонността на политиците към заместването на действията с бездействия и на проектите за развитие на държавата с проекти за собствено егоистично благополучие, колкото заради апатията на обикновените хора, които дори престанаха да гласуват по изборите.
Като граждани обвиняваме власт имащите за не решаването на проблемите на държавата, но не предприемаме никакви конкретни действия да изискаме от политическата класа реални промени. От позицията на мърморещи обвинители прикриваме неспособността си да формулираме идеи и протестни платформи. Най-накрая това се промени. Най-накрая част от обществото излезе на улицата, за да припомни както на политическата класа, така и на другата своя част, че апатията е тая, която убива промените в държавата ни. Хората от улицата показаха и показват, че искат да мислят, да чувстват, да бъдат взаимни и съпричастни в търсене на решение на проблемите си. А решенията на тия проблеми са толкова ясни, че неминуемо зад тях застават почти всички българи, включително и най-апатичните.
Остава да се покаже пътят към решаването на проблемите. Той със сигурност не е в примитивизма на лица като Румен Петков, изсмял се ехидно и по лумпенски в лицето на битите от полицията граждани, или на Бойко Борисов, издал забрана за митинга в разгара му, а вероятно и подклаждал провокаторите от близкия до неофициалните му контакти криминален контингент.
Пътят, който трябва да се извърви, за чудене и маене на гладните пенсионери или озверелите работници, не е само и непременно финансово-икономически, свързан с усвояване на еврофондове или нам-колко-си увеличение на пенсиите и заплатите. Да, безспорно такова драстично увеличение трябва най-накрая да се случи. Да, еврофинансирането трябва да потръгне отново, но за да се случи това първо трябва да се осъзнае нуждата от нов морал и нови ценности, или по-точно казано връщането към един забравен морал и едни забравени ценности. Всичко е заключено в това, управляващите да покажат, че са готови да следват принципи като
да работиш по ясни правила;
да уважаваш другия, дори и да ти е противник;
да виждаш слабия до тебе, да се отзоваваш на молбата му за помощ, а не да го налагаш садистично по гърба;
да мислиш за ситуацията, в която се намира ближния като за ситуация, която може би утре тебе ще сполети.
Ето това се иска да проумеят „силните на деня” българи, или поне по-голямата част от тях – било то политици, бизнесмени, мутро-кметове или просто обикновени хора.
За тези, които не са разбрали исканията на протестиращите – тия искания са преди всичко морални, а не метериални. Това е тяхната сила и затова те събират подкрепата на огромното мнозинство българи не само на площада, а и пред телевизорите и компютрите, в София, Пловдив, Бургас, Мюнхен, Чикаго и Сидни. Затова тия искания уплашиха властта – защото няма лек срещу тях, няма проценти от заплатата, които да могат да бъдат договорени, няма материални средства, които могат да бъдат подхвърлени като трохи на тълпата. В името на реда и законността, в името на просперитета, може да има само реални действия. Срещу престъпниците като Веселин Георгиев или Людмил Стайков, срещу предателите на националните интереси като Георги Първанов или Румен Овчаров, срещу мутрите като Бойко Борисов и „братя” Галеви може да има само затвор. А това не е по вкуса на политическата класа. Те се уплашиха от протестите, защото хората искат промени в статуквото, а не къшей хляб.
Между другото и разните подтичкващи около държавната трапеза лица като Бойко Борисов, Христо Ковачки и Георги Гергов не са противници на статуквото, а само кандитати за по-слънчево място в него. Истинският противник на статуквото е обикновеният българин, проумял, препатил и надскочил страха си да поиска държава,
където превишената скорост се наказва с глоба, а не с рекет от длъжностното лице;
където прокуратурата обвинява престъпниците, а не прикрива престъпленията им;
където нарушителите на реда и спокойствието са преследвани, а не подпомагани от полицията;
където учителите са културни, образовани и добре платени, а не одърпани, сополиви и полуграмотни;
където училищата са модерни, чисти и осигуряват качествено образование на децата, а не ги отвращават и развращават;
където природата не е в капана на променливите настроения на бизнеса, а е защитена като основна ценност на държавата;
където грижите за здравето са достъпни за всички, а не само за ВИП персоните;
където науката заема централно място в общественото пространство, а не чалга-певиците и техните обладатели;
където книгите, а не хазарта, се ползват от данъчни облекчения;

Промяната няма да стане от само себе си, а ще бъде резултат на всекидневните усилия на хората. Дори и с цената на всекидневни протести. Усилия, българите да променят себе си - да престанат да псуват и да слушат чалга, да четат книги, да се интересуват от живота в други държави, да се научат да разглеждат събитията под много ъгли, а не само под похлупака на държавната телевизия или официозните „Труд” и „Стандарт”; да си изхвърлят отпадъците разделно; да спират на пешеходна пътека; да не паркират в градинките и парковете; да не се присмиват на страданието на ближния… Някой би казал – е как да стане тая работа, когато няма обективни условия за такава масова промяна. Ами когато субектите осъзнаят нуждата от промяна и започнат да променят обективните условия, ще се извърши и промяната. Всъщност „промяната” е постоянен процес, така че е безсмислено да определяме някакво очакване тя да „стане”. Промяната се върши всекидневно. Задължение на всеки човек е да прави така, щото тя да се случва в желаната посока. А посоката не е „Във всеки дом – говедо”, а във всяка душа – мисъл.
Следователно промяната на днешна България не е в ръцете на поддръжниците на политическото статукво, а в ръцете на обикновените хора. Промяната е навсякъде около нас. Тя зависи от нас и ние сме тия, които определяме дали тя ще се случи или не. Всеки от нас - според акъла си, според морала си, според силите си – допринася животът в България да е това, което е, а с мечтите и дръзновенията си – това, което иска да бъде.
Протестите срещу политическата класа са крайъгълен камък около превръщането ни от случаен сбор хора в общество, което знае в каква държава иска да живее и знае как да го постигне.

Иво Инджев


--------------------
Сходни теми:
- 14.01 - Национален граждански протест
- Кратък анализ на 14.01