Тези млади хора имат нуждата да знаят, че са ценени и имат картбланш да падат, да стават и да продължат напред. И ако това обещание не идва редовно, те ще се почувстват отхвърлени и отново ще се загубят в собствените си лупинги, пише Александър Дурчев в списание „Мениджър”.
„ШЕФЕ, НАПУСКАМ. Всичките ми приятели вече са на морето.” Ако сте чували тази реплика, значи вече сте станали свидетели на инвазията на новото поколение във вашата компания. Говоря за хората, които на Запад наричат поколението Y - родените и отгледаните в близост до компютъра, записващото видео, 24-часовата телевизия, интернет и най-вече спасените от агресивната класова пропаганда.
Това са онези хора, които по-възрастните наричат с неприкрита ирония „бъдещето на България”, а работодателите изтръпват, когато трябва да ги наемат. Днес тези момичета и момчета са готови
да превземат света със своята младост, оптимизъм и нетактична припряност.Сблъсъкът е неизбежен. Забравете за всички мениджмънт гурута на XX век - корпоративната култура никога вече няма да бъде същата. Защото пред всеки мениджър стои огромното предизвикателство да разбере и мотивира поколението Y, като се съобрази с неговите особености, желания и проблеми. За добро или лошо, то наистина е Бъдещето на България.
Нека се огледаме. Ще си позволя да опростя ситуацията и ще кажа, че днес на пазара на труда у нас имаме три възрастови групи, които носят философията и ценностите на своето поколение. От уважение ще започна с нашите родители - приближаващите пенсионна възраст, живелите 40 и повече години в условията на „зрял” социализъм. Това са хората,
все още борещи се с промяната и отчаяно търсещи изгубената сигурност. И тази им позиция продължава да ги изтласква в периферията на икономическия живот. След тях идват тийнейджърите на комунизма - днес хора на средна възраст, за които промяната е предизвикателство да направят нещо с живота си, така че той да заприлича на „западния” - къща, деца, кола, куче, екскурзия в чужбина…
И голямата загадка - порастващите тийнейджъри на капитализма, за които предишните поколения не са горивото за техния двигател. Често казваме, че младите
„растат без ценности”, и с охота съдим тяхното поведение. Нормално. „Всяко поколение си въобразява, че е по-интелигентно от предходното и по-мъдро от това, което идва след него” (Оруел). Това е особено вярно във време на преход. Но докато предните две ликуваха пред настъпването на лъскавия корекомски капитализъм и се опитваха да го адаптират към своята ценностна система, новата генерация попиваше всеки един елемент точно, безкритично и ентусиазирано. Поколението „Парис Хилтън” (изродено в поколението „Азис” у нас) порасна с убеждението, че всичко е възможно, стига да бъдеш богат и известен. Закръглен ром прави секс с всичко, дето се движи, и не спират да го дават по телевизията,
чалга певица си пуска домашното порно в интернет и става обект на небивал медиен интерес, някакъв човек от Приморско и жена му печелят риалити шоу и стават национални звезди, хора с прякори, вратове и бухалки се превръщат във фолклорни знаменитости. На повечето от вас това може да се струва забавно или просто абсурдно, но човекът, който ме очаква в стаята за интервюта, иска именно това - слава и пари. Най-честият отговор на въпроса „Как си представяте вашия живот след пет години?” нерядко води до откровението „... и да имам собствена PR агенция”. И този ентусиазъм не е просто функция на крехката възраст. Той е свързан с
възпитанието на прехода - болезнените амбиции на родителите, „неограничените” възможности на медиите, очевидната необяснимост на улицата, безграничните възможности на интернет. Това е поколението на чистия, неподправен капитализъм. Тези хора знаят точно какво искат и конфликтът идва именно от това, че го искат директно. Без заобикалки, без недомлъвки. И рядко приемат „не” за отговор. Представете си какъв заряд се крие в тези момчета и момичета, ако се опитате да вземете най-доброто от тях, без да ги поставяте във вашите обувки.
Не очаквайте от хората от това поколение да възприемат работата си така, както я възприемате вие. Трудно ще ги накарате
да живеят и дишат с ценностите на компанията. Ако за живелите в социализъм поколения работата е начин на живот, неизменна част от съществуването им, за първите рожби на капитализма тя е просто средството за осмисляне и обезпечаване на техния истински живот - този извън работното място. Тези хора се чувстват свободни. Те се възприемат като
стока в eBay: „Ако не ми дадете 2000 на месец, ще отида по-надолу на улицата. Там ще ми дадат повече и дори ще се възхищават на това, което съм”. Те са волни номади с големи очаквания към работното място и непреклонна страст да го подчинят на личния си живот. Ето защо, когато получат свободата на гъвкавото работно време и дистанционното работно място, резултатите могат да бъдат повече от впечатляващи. Нека не забравяме, че Skype, ICQ, MySpace, Facebook за тях не са просто нов канал за комуникация. Те са самата комуникация - неизменна, перманентна, неограничена и глобална. Тези хора са родени в морето от информация, там, където са техните приятели, интереси, целият им живот. Мислите ли, че някой може да плува там по-добре от тях? Често съм се удивлявал как представителите на това поколение
с лекота селектират точната информация и успяват да я преработят, обобщят и запаметят без никакво видимо усилие. Това е ново поколение интелигентност, което ние, помнещите „Правец 16”, трудно можем да осмислим.
Тези хора не са обременени с приказки за минали робства и исторически конфликти, обясняващи битието. Защото през юни ще излезе новият iPod, а през август ще ходят на Sziget в Будапеща. За тях
утре е повече от днес, а движението, постоянната промяна са начин на съществуване. Това ги прави много по-адаптивни и адекватни към реалността и много по-непримирими с факторите, които им пречат да бъдат себе си. Спрете им отпуска през август и те ще излязат на барикадите. Болезнен удар върху корпоративния егоцентризъм. Не използвайте сълзотворен газ (никоя компания не се нуждае от лакеи), а насочете страстта им в градивна посока. Това може да промени организацията ви и да я направи много по-конкурентна. Ще си позволя да нарека тези млади хора
служители 3.0, защото те не просто слушат и изпълняват, но агресивно налагат промяна в съдържанието на бизнеса. Те търсят повече отговорности, защото вярват в своята ценност, висока ефективност и мултифункционалност. Проблемът е, че всяка трудност по пътя води до незабавна, рязка, диаметрална смяна на тяхната директория. Така промяната се превръща в житейско мото, а експериментите рискуват да станат начин на съществуване, докато търсещите се изгубят в безбройните си мечти и хобита. Днес CV-то на средностатистическия 20-22-годишен кандидат-служител включва незавършено висше („Остава ми да си напиша само дипломната”), 2-3 сменени компании („Защото шефовете ми изкарваха много, а на мен не ми даваха бонуси”) и ясно (откровено споделено) намерение за магистратура „навън”.
"Бос, от две седмици бачкам тук (сленгът е автентичен), кажи ми как се справям!". Това е поколението, което е възпитано с
постоянни поощрения и във вярата, че всичко-е-възможно и че те са неоспоримите победители. Ето защо, за да запазите тези служители, е нужно да поемете тези функции от техните родители, учители, треньори. Тези млади хора имат нуждата да знаят, че са ценени и имат картбланш да падат, да стават и да продължат напред, и ако това обещание не идва редовно, те ще се почувстват отхвърлени и отново ще се загубят в собствените си лупинги. Обратната връзка трябва да бъде непосредствена, искрена, изчистена от традиционната назидателност и корпоративен дискурс. Така пламъкът в очите им ще гори по-дълго и ще можете да разчитате на самобитния им интелект и ентусиазъм.
Нека не си затваряме очите, защото, харесва ли ни или не, големият сблъсък тепърва предстои. Ако днес трогателната наивност на поколението Y изглежда като детски каприз, след по-малко от две десетилетия то ще има амбицията да промени философията на бизнеса. А тази генерация
има какво да предложи. Тя ще бъде по-образована, по-уверена, по-оптимистична, по-приспособена, по-глобална и най-вече - помъдряла. Тогава тези, които ще трябва да се приспособят, ще бъдем именно ние.
Александър Дурчев е управляващ директор на All Channels Communication.
