сряда, 30 декември 2009 г.

Медийните изяви и "ловът на вещици" изтощиха настоящето правителство

От 6 месеца - 2 месеца и половина почивка. Егати кризата - много са се впрегнали тез депутати.


Покрай нажежените дискусии относно недоизпипания ЗЕС и скандалните поправки в Закона за развитие на академичния състав, съвсем забравихме за самите депутати.

На фона на засилващата се икономическа криза, на фона на "супер-тежкото финансово наследство" от предния парламент, настоящите държавници не изглеждат особено разтревожени за българския народ, имайки предвид, че за 6-те месеца откак са на власт те работиха само в 3 и половина от тях.
След изборите на 05.07 новите депутати проведоха едно редовно заседание на 29.07, след което (въпреки всячески разпространяваната мълва за отменената им лятна ваканция в името на борба с връхлитащата криза) те регистрираха присъствие чак на 26.08. Повече от месец и половина висшият законодателен орган на републиката на практика не работеше.

За зимните празници българските държавници си гласуваха цели 3 седмици коледна ваканция - от 22.12 до 13.01. Нима учителите, докторите или другите държавни служители почиват толкова дълго?


Някой може да ме обвини в издребняване, но според мен е напълно НЕСПРАВЕДЛИВО депутатите да се третират като нещо повече от гражданите и на държавниците да им се предоставят два пъти по-големи ваканции. Да не говорим, че сега е криза и те би трябвало да проявят повече отговорност към своите задължения.


Правилник на НС

Чл. 36. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.

(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.

(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.

Тодор Янакиев (част 1)

Тодор Янакиев е 38-годишен. Журналист и анализатор. Консултант при изготвянето на втория Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, по-известен като Закона за досиетата. Експерт в скандално закритата през 2002 г. „Комисия Андреев”. След неговия експертен анализ през 2002 г. Върховният административен съд се произнесе в началото на 2003 г., че Законът за защита на класифицираната информация изобщо не се отнася до архива на Държавна сигурност, потвърждавайки и решението на 36-тото Народно събрание от 1994 г., че документите и агентурната информация на ДС до 13 октомври 1991 г. не са държавна и служебна тайна. Тодор Янакиев е един от тези хора, които след случая „Алберт” продължават да не вярват, че скоро ще има всеобщ и пряк достъп до т.нар. „досиета”.

Интервю на Калин Манолов

Ще четем ли скоро разсекретени документи от архива на ДС, г-н Янакиев?
Искам първо да уточня, че тези документи няма да са „разсекретени”, защото това е термин, обслужващ тези, които не искат архива на ДС да бъде публичен или се стремят максимално да усложнят достъпа до него. Тези документи не са секретни още от решението на Народното събрание от 1994 г. Ако става дума дали скоро ще има реален и широкобхватен достъп до архивите на Държавна сигурност, поставен на принципни начала, аз съм по-скоро скептик.

Не мислите ли, че в момента политическата конюнктура е доста по-благоприятна отпреди и е възможно досиетата наистина да станат достъпни?
По всичко личи, че конюнктурата е доста променена в положителна посока, и то от единственият възможен източник, който се убедихме, че може да въздейства върху нашето безсилно в много отношения общество - външния натиск. Явно сега управляващите са поставени под много сериозен натиск, освен от Европейския съюз, вероятно и от НАТО, да започнат действително да превръщат архива на ДС в архив, който може да се ползва от обществото.

Каква е мотивацията на Европейския съюз и НАТО да принуждава българските политици да отворят архивите на ДС?
Мотивацията им е преди всичко прагматична. Явно са прозрели, че борбата с организираната престъпност в България и реформирането на институциите, които трябва да се борят с нея, минава през публичността на архивите на Държавна сигурност и осветляването на серия от зависимости, които превръщат хора от държавните институции в заложници на криминални интереси.

Защо България не направи досега тази връзка между агенти и престъпници? Винаги, когато се е говорело за зависимости от досиетата, се е мислело за политически зависимости?
Подобно осъзнаване във всички цивилизовани държави е задача на един интелектуален елит, който задава тона на обществените дискусии. В България или такъв елит (поне с такова качество) няма, или и той е обвързан - най-малкото с гузност - с криминалното минало на криминалната комунистическа държава.

...

Цялото интервю може да прочетете тук.

сряда, 23 декември 2009 г.

ЗЕСбуук - новата социална мрежа

Ще се опитам да внеса малко разяснения какви биха били евентуално последствията от приемането настоящия законопроект, изменящ ЗЕС.

Първо нека отбележа, че с този закон НЕ се урежда запазването съдържанието на дадена кореспонденция, а само между кого е протекла тя, в колко часа, с каква продължителност, какви устройства са се ползвали, но не и самото съдържание. Но това изобщо не прави настоящите промени безобидни. И в следващите редове ще се опитам да обясня защо.

Сама по себе си информацията име, ЕГН, адрес, телефон, IP и днес се пази в архивите на доставчиците на интернет и мобилните оператори. Тези данни биха могли да се достъпят от МВР, но те сами по себе си не носят особена информация, тъй като са лишени от контекст.
Новото в настоящия ЗЕС е, че към въпросните данни се добавя и контекстност. Т.е наред с другата информация, от МВР ще имат лесен достъп и до личната информация на хората, с които комуникираш - хората, с които имаш лични или бизнес взаимоотношения. Това вече внася контекстност на информацията – обвързва я в една скрита, но пълноценна социална мрежа, до която достъп ще имат хора, на които дори колегите от собственото им министерство нямат доверие. Създава се един полицейски фейсбук, в който данните вече могат богат да се обвържат помежду си.



Профилиране по различни критерии
С новите промени в закона служителите на МВР лесно ще могат да правят т.н. профилиране по различни критерии. Профилиране например по вяра, по етническо самосъзнание, политически пристрастия, стопански характеристики.

С други думи от въпросната информация, спокойно биха могли да се правят примерно следните изводи:
- в бл. 139 в Дружба 1, живеят много футболни запалянковци, които влизат в сайта на ФК Левски;
- в Зона Б5, в бл.1, вх. А има засилено присъствие на симпатизанти на политическа партия РЗС;
- голяма част от българските евреи живеят в кварталите около Централна гара;
- в Перник купуват много телефони по интернет;



Примерен казус
Нека развием един възможен казус:

Бизнесмените Христов, Константинов и Иванов са водещи предприемачи в сферата на алтернативните източници на електроенергия. Единственото общо между тях е, че всичките често комуникират с лицето Филипов. Явно Филипов има значителен информационен и/ или научен ресурс в тази стопанска сфера и контактите им с него ги облагодетелства по някакъв начин. Комисар Петков знае това.

С едно кликване в системата Петков вижда, че Филипов има родители в с. Ябланица и по 5 пъти на ден контактува с г-ца Лаловска и още по често с г-н Трифонов, за когото с още два клика се разбира, че е женен с две деца, братовчед е на лицето Филипов и явно близък приятел в живота.

Комисар Петков отваря профила на братовчеда Трифонов. Изведнъж забелязва нещо интересно – Трифонов често комуникра с г-ца Велева. Пише й мейли, смс-и, звъни й посред нощите. А Велева не е колежка на Трифонов, тъй като двамата са част от различни бизнес групи в рамките на МТел.
Явно Трифонов си има любовница.

Комисар Петков има брат, който също е в бизнеса с алтернативни източници на електроенергия, но не може да пребори силно конкурентния бизнес ресурс на Христов, Константинов и Иванов. Какво ли имат те в повече от него?
Шефа на Петков пък е партийно лице в ГЕРБ, с интереси в енергийната политика.


Какво се случва оттук нататък с комисар Петков, с лицето Филипов и братовчеда Трифонов е функция, чиито основен параметър са моралът и ценностите на един полицай.

ЗАКОНЪТ
По подобен начин се развива разследването срещу един престъпник, заподозрян в извършването на две отвличания, например. Гледа се с кого, по колко пъти, в какви часове комуникира, в какви сайтове е влизал, на кого пише мейли, съобщения и т.н. И по тази информация се локализират престъпните му „другари“.

Подобна информация може да бъде достъпена от службите на МВР по силата на следния член:

§ 2. Създават се чл. 250а, 250б и 250в:
“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и
разследването на престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода две или повече години, и престъпления по
глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване
на лица...



Тоест, всяко лице, което е заподозряно в извършване на престъпление, наказуемо с поне 2 години затвор е потенциален клиент на подобни проучвания и профилирания. На практика всеки гражданин на Република България може да бъде заподозрян за нещо, което е наказуемо с 2 години затвор.

Утре ако стане бой в метрото и на някой му счупат носа, което се води средна телесна повреда и е наказуемо с от 2 до 8 години затвор, то всички присъствали автоматично могат да влязат в категория заподозрени.

Ако плеснеш два шамара на улицата на някое чаве, дето ти дърпа чантата и с това си му нанесъл лека телесна повреда (синина, зачервяване), което е наказуемо със затвор до 5 години, то това те прави клиент на системата за разследване.

Същото може да се случи, ако някой се е оплакал, че си го заплашил, изнудвал и какво ли още не. Ако не дай си боже си провел разговор с лице, което се разследва от службите , то ти автоматично може да станеш част от разказа, от социалната мреж. А защо не и да станеш обект на разследване.


Информацията, която след Нова година ще е налична и ПОСТОЯННО достъпна от служители на МВР отнема много повече правата на гражданите, тяхната свобода, отколкото да им дава сигурност.
Подчертавам епитетът ПОСТОЯННО, защото с последните поправки ЗЕС придоби чудовищна форма. Освен регламентирания достъп чрез съдебно решение, освен достъпът с писмено разпореждане на някой полицейски ръководител, в правните текстове неслучайно се появява и изразът „достъп чрез интерфейс”. Разкодирано, това значи, че в конкретни отдели на МВР ще имат инсталирана програма, с която ще могат по всяко време да достъпват централната база от данни с профилите (бих казал досиетата) на всички граждани.


Контрол върху тези правомощия
Контролът върху тази дейност се гради върху тъй наречения служебен журнал, в който ще се пази информация от кой компютър кои лица са били разследвани. Дали това е надеждна защита срещу злоупотреби, сами решете. За мен на фона на деморализирания български полицай през последните години, делегирането на подобна власт в неговите ръце е напълно неразумно и високорисково действие.

Това, което искаха гражданските организации, бе в НК да бъдат включени текстове, които регламентират суровото наказание срещу служители злоупотребили с въпросните правомощия.
Също така от различни НПО-та настояваха в закона да се впише възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за когото са правени проучвания, да има право на достъп до информация за тези проучвания и на базата на какви основания са правени те. Всико това да става по предварително определен ред.


Заключение
Новият ЗЕС е нагледен пример за политика, в която силно се губи баланса между сигурността и свободата на гражданите. Превръщайки всички граждани в потенциални мишени на адската система, настоящето правителство смята, че така ще има възможност да се преследват лесно престъпниците. Това е сякаш да свалиш цял самолет, защото знаеш, че на него има двама крадци.

За финал искам само да уточня, че в Европейската директива, която упоменава въпросно събиране на информация изрично се споменава, че тази информация може да е достъпна само за разследване на ТЕЖКИ престъпления и престъпления срещу националната сигурност. В Европа някои държави(Франция, Германия) не успяват да приложат напълно тази директива в своето законодателство, за което търпят неустойки. Просто хората там ценят свободата си. Във Франция се стигна до там хиляди граждани да съдят държавата, затова че нарушава личното им пространство и правото на лична кореспонденция.

В България не само, че приехме закона, ами дори доброволно си резнахме допълнително от гражданска свобода. При нас от ТЕЖКИ престъпления се мина през престъпления, наказуеми с над 8 години затвор, за да стигнем до настоящия вариант, в който клиенти на системата са всички заподозрени в престъпления, за които се лежи поне 2 години.

Всеки има право на лично мнение и ако някой каже, че няма против да жертва част от личната си свобода в името на една (съмнителна според мен) обществена сигурност, няма да го обвиня в наивност и безотговорност. Негова си работа.
Но за мен подобен закон хвърля сериозна сянка върху демокрацията в една държава.


„Those who would sacrifice essential liberties for a little temporary safety deserve neither liberty nor safety.“
Benjamin Franklin

вторник, 22 декември 2009 г.

От утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, за да не дойдат онез с качулките у вас

С дълбока тъга на сърцето съм длъжен да призная една от големите загуби на българското свободомислещо гражданско общество в битката за по-цивилизована и демократична българска държава.



ЗА -100, Против – 74, Въздържали се – 5 – ПРИЕМА СЕ

Днес, 22.12.2009г., НС прие последния законопроект за промяна на ЗЕС (Закон за електронните съобщения). Интересното в случая е, че ГЕРБ гласува утвърдително законопроект, който в предното правителство на тройната коалиция бе яростно атакауван от тях самите. БСП не успяха в 4 поредни опита да приемат тоталитарния закон, благодарение активността на малкото гражданско общество в България, но ГЕРБ след своя втори опит показа, че изобщо не се интересува от мнението на своите поданици и прие поправки, които са далеч по-милиционерски от предлаганите от БСП.
Това е нагледен пример за позьорщината и празните предизборни приказки на авторитарната партия, в която за съжаление хората все още виждат своя спасител.


ПОПРАВКИТЕ

С поправките в новия закон всички доставчици на мобилни и интернет услуги се задължават да пазят информация за личната кореспонденция на всеки техен клиент. Задължени са още така да предоставят ПОСТОЯНЕН достъп на служителите на МВР до своите бази от данни.

В закона се упоменава, че този достъп е свързан с целите за разкриване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над две години, но на практика полицаите ще имат 24-часов достъп до личните ни данни, чрез така упоменатия в законопроекта "ИНТЕРФЕЙС".

Това бяха поправките, за които се бориха няколко граждански организации, но уви те не бяха уважени:

1. Достъпът до данни да е въз основа разкриване на тежки престъпления и/или защита на националната сигурност.
2. В закона да се упомене възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
3. Да има заложени компенсации за ощетения и явно упоменати наказания за служителя при злоупотреба със задържаните трафични данни.



СЪМНИТЕЛНА СИГУРНОСТ, ЗА СМЕТКА НА ЛИЧНАТА СВОБОДА
На всички е ясно, че българската полиция не е достатъчно ефективна и дисциплинирана, за да и се предоставят подобни правомощия. Най-вероятно ще има много следователи, изкушени от идеята да злоупотребат с властта, с която разполагат. Пазената информация спокойно ще се превърне в инструмент за контрол над неудобни бизнесмени, политически опоненти и граждански активисти.

Уж, последните поправки в закона се приемат, за да се осигури сигурност на гражданите - за да се пребори българската престъпност, която все повече комуникирала по интернет. Но не се отразява особено, че тя отново ще може това да го прави, пишейки съобщения по СКАЙП, чиито криптиран вариант на данните все още не е разбит от никоя организация или хакер в света.



Затова, хора, от утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, че нищо чудно да ви почукат на вратата качулатите ченгета от възроденото ГДБОП.

А сега да отдадем една минута мълчание за демокрацията в България (макар че имам съмнения дали изобщо някога сме имали такава).

понеделник, 21 декември 2009 г.

Отговорът на човекоядците!

Сходни теми:
Кой уби българското висше образование
Кой уби българското висше образование (част 2)


Месец след като с колегите от СРОКСОС внесохме заявление в комисията по досиетата да бъде по-скоро разследван академичният състав на висшите учебни заведения, се оказа, че някои представители на "академичното" ни съсловие, които до вчера раздаваха професорски титли, сега са предложили в новия Закон за развитие на академичния състав (продължение на комунистическия Закон за научните степени и звания) да има точка, която изрично да забранява на комисията да разкрива техните досиета.

Толкова ли ви е страх, господа, че българският народ ще разбере колко активни сте били до преди 20 години в доносническата си дейност, само и само за да ви дадат доживотна почетна научна титла?!
Или ви е страх, че ако бъдете извадени от удобните ви сега ръководни кресла, то извън тях не ще може да оцелеете?!


Ето го и конкретния текст от закона на Сергей Игнатов, който скоростно бива одобрен от Комисията по Образование и приет от Народното събрание на първо четене на 18.12.2009г.:

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А
Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
З А К О Н
ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ
СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

''''''
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ
......


§ 14. В чл. 3, ал. 1 от Закона за
достъп и разкриване на
документите и за обявяване на
принадлежност на български
граждани към Държавна сигурност
и разузнавателните служби на
Българската народна армия (обн.,
ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41,
57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25,
35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.


Законът е приет от 41-ото Народно
събрание на ……………………. 2009 г. и
е подпечатан с официалния печат
на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
)



Г-н Игнатов, как не ви е срам?!

Ако все още има мислещи граждани в България, моля, подпишете следната петиция, за да не позволяваме на престъпника да се избяга от местопрестъплението:
Петиция за разследване досиетата на академичния състав в България





Ето го и мнението на г-н Сугарев по въпроса.

неделя, 20 декември 2009 г.

Кой уби българското висше образование (част 2)

Тъй като се появиха много въпроси и дискусии покрай статията Кой уби българското висше образование реших да пусна втора част с някои уточнения и факти.

Във връзка с възникналите спорове дали образованието в чужбина наистина се изхранва предимно от научна дейност ще направя следното подробно сравнение между висшето образование в България и това в Англия, където много мои познати предпочетоха да учат (защо ли?):



---- Процент от БВП, което държавата отделя за финансиране на висшето образование ----

Англия => 0,7% от БВП (0,7% * £1 100 млрд. = £7,7 млрд. виж тук)
България => 0,7% от БВП (0,7% * 63 млрд. лв = 450 млн. лв брой 99 на ДВ)

До тук се вижда, че българските данъкоплатци плащат на академичните среди точно такава част от заплатата си, каквато плаща и англичанинът.

Сега нека да разгледам и допълнителните приходи.

---- Приходи на двата най-добри университети в България и Англия----
Съпоставката е между приходите на Софийски и Кеймбриджки** университет за учебна 2007/2008
                               Публични     Наука     Други
Кеймбридж => £202 млн £243 млн £230млн       
Софийски => 41млн лв      ?*      ?*

---- Брой студенти ----
Кеймбридж => 34 000
Софийски => 16 000

---- Преки инвестиции в наука ----
Кеймбридж => 30,8% от приходите
Софийски => ?*


БЕЛЕЖКА:
Коефициентът Научни приходи/Публични приходи на Кеймбриджкия университет е 1,2. Има университети в Англия, където този и подобни коефициенти стигат до 11. (За справка вижте тук)

Като цяло финансирането на един университет в Англия е напълно прозрачно - присъства директно в интернет. В България дори и със заявление по ЗДОИ*** не можеш да си набавиш въпросната информация.

* въпросителните знаци означава, че съответната информация липсва или няма публичен достъп до нея
** Информацията за Кеймбридж съм я взел от тук
*** Закон за достъп до обществена информация


И да, наука в България няма, доказателство за което е факта, че в световната класация топ 1000 няма български университет, макар да има естонски, сръбски, турски такива. Науката у нас няма да се появи от само себе си. Наука ще се появи едва след като си отидат доживотните почетни професори, които за последните 20 години не са издали нито един научен труд, но въпреки това спокойно седят в ръководните си кресла. Това са хората-крепители на стария манталитет, преподаватели, които възпитават послушкови ценности у настоящата младеж вместо гражданско достойнство и познаване на права.
И не, аз не съм слаб студент, който не се разбира с преподавателите си - отличник съм.

На следния адрес може да видите за какво "абортиране" на гражданското общество преди още то да се е родило става въпрос:
Движение за академична демокрация

Кой уби българското висше образование

Сходни теми:
- Кой уби българското висше образование (част 2)


Един студент струва по 3 000лв на данъкоплатците на година.
Въпреки това българските университети са извън всички възможни международни класации, в които присъстват хиляди университети.
3000лв - толкова плаща МОМН средно на университет за студент. Ако си сметнете един студент колко учебни часа получава на година и го умножите по ниските заплати на преподавателите, ще разберете, че реално за неговото обучение се заплаща 10 пъти по-малко - едва 300лв.

Къде се губят другите ~~ 3500лв ?! (2700лв + 750лв студентски семестриални такси)
Губят се за администрацията, която в някои университети е по-голяма като бройка от преподавателите(ТУ). Губят се в скъпите мерцедеси на ректорите(СУ). Не може представителните разходи на един университет да са по-големи от разходите им в научна дейност. Не може и административните разходи да са по-големи от основните - преподавателските.

В цял свят университетите придобиват основните си приходи от научна дейност - само в България ВУЗ-овете са на социални помощи.

А в скоро време няма да има и кой да преподава. (През 2013 няма да останат учители)
Самите професори и научни сътрудници няма да могат да се възпроизвеждат, поради липса на достатъчно хора за една атестационна комисия. Затова и в новия закон за научните степени и звания МОМН и Сергей Игнатов стигнаха до безумието да приемат решението, че и ректорите трябва да имат властта да казват кой ще е професор, кой - доцент, кой - асистент в съответния им университет.

Заради такива недъгави закони българските научни звания не се признават НИКЪДЕ по света.

Ако искаме по-добро образование първо трябва да се погрижим за старите комунистически апаратчици, които така здраво са се прилепнали към образователната система, сякаш извън нея не ще могат да оцелеят.

Който желае може да подпише следната
Петиция за разследване досиетата на академичния състав в България




-----------------------
ДОПИСАНО:
На следния линк може да видите каква беше реакцията на ректорите:
- Отговорът на човекоядците

Още по темата:
- Ректорът на Стопанската академия в Свищов
- Корупция в УНСС?
- Идиокрация?
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

В България не останаха свободни престъпници!

Преди три дни всички медии гърмяха как най-голямата банда за отвличания била разбита. То не бяха наричани "недосегаемите", то не бяха - "наглите"... Във vesti.bg дори имаше цял албум от залавянето на престъпната група. Нововъзстановеното ГДБОП достави бандитите директно в централата на МВР, за да може събитието да бъде спокойно отразено от всички медии.

Снимка: Vesti.bg

Днес пък в централната емисии новини се изредиха множество суперлативи по адрес на спец-полицаите, които хванали в действие "топбандитите" със звучните прозвища Рамото, Пашката, Бомбата.


Снимка: plovdiv-online.bg

Сега остава и няколко топавтоджамбази да хванат и ще вземе да ме убедят, че не останаха престъпници на свобода в България.

Аула "Максима" и сделките в УНСС

---- КАЗУСЪТ ----
Преди няколко месеца попаднах на договор между ректора на УНСС и ГБС (Главболгастрой) за извършване на строително-ремонтни дейности по зала "Максима" в университета. Това, което ми направи силно впечатление в документа, беше подозрително виската цена за ремонта на подобна зала - 2 300 000 лв.
Не знам с какъв точно размер е залата, тъй като от УНСС не ни допуснаха до нея. Но при евентуални 800кв.м цената на ремонта излиза на стойност над 3000лв/кв.м. С тези пари спокойно може изцяло нова зала да се построи, ако не и две даже.


---- ПРОКУРАТУРА ----
Първоначално интерес към случая имаха както от "Господари на Ефира", "На чисто", така и от районна Прокуратура, но явно в телевизиите имаха по-интересни репортажи да правят и така останахме единствено със сигнала си до Районна прокуратура.






---- РЕЗУЛТАТ ----
Имайки предвид връзките на ректора Борислав Борислов, а също така и привилегиите, с които се ползва ГБС, откак Бойко Борисов стана кмет на София (ГБС печелят едни от най-крупните обществени поръчки на столична община), предполах, че от Прокуратурата ще си направят оглушки както неведнъж се е случвало.

Един месец след като подадох сигнала, обаче, бях привикан от отдел "Финансова полиция" в Студентски град, за да дам показания. Оказа се, че е назначена прокурорска преписка по случая и от ректора на УНСС се изискват писмени показания и документацията по възлагането на поръчката.

---- СК БОНСИСТ ----
Преди 2 седмици в УНСС бяха министъра на образованието Сергей Игнатов и министъра на спорта Свилен Нейков за откриването на обновения спортен комплекс БОНСИСТ. Според информацията в регистъра УНСС са платили 3 200 000лв за двугодишния ремонт - сума, сходна с тази от казуса "аула Максима", но тук поне площта е доста по-различна - над 6 000 кв.м

-----------------
Още по темата:
- Кой уби българското висше образование?
- Ректорът на Стопанската академия в Свищов
- Идиокрация?
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

четвъртък, 3 декември 2009 г.

Отекнали в снега траурни следи...


След два дни се навършва 1 година от убийството на Стоян Балтов. Делото цели 12 месеца се влачи в Прокуратурата.
-------------------------------------------------------------------------------------



Бруталният убиец на Роди е на път да бъде обявен за невменяем.
-------------------------------------------------------------------------------------




Снимка: Нетинфо
8 години от случая "Индиго" - осъдените бяха глобени с по няколко хиляди лева след 6 години съдебни саги
-------------------------------------------------------------------------------------
Утре може би идва моят или твоят ред....
-------------------------------------------------------------------------------------

вторник, 1 декември 2009 г.

Човек на годината 2009

«Човек на годината» е годишна награда за принос към правата на човека. Организира се от Българския хелзинкски комитет.
Има не малко достойни кандидати за титлата, сред които журналисти и будни граждани. Интересно е, че сред номинираните присъства и анархистка организация, което е прецедент в историята на подобни награждавания. Но от друга страна именно анархистите се борят за държава без държавен апарат, в която цялата отговорност за реда и организацията на труда и социалния живот да лежи на плещите на отделния гражданин. Тоест тяхната философия стъпва върху солидарността между хората, така че е логично те да се борят в момента за правата на свои подтиснати съграждани. От солидарност.

Своя избор може да направите тук.

Признавам си, че аз лично бях пред сериозна дилема кого точно да избера.

Една българка

Един разказ за студентските трепети, за Иван с големия, за Бойко и други подобни...



Това бе студентката по "Български език и история" в Шуменския университет Васила Иванова.
Да се смее ли човек, да плаче ли...?