вторник, 29 септември 2009 г.

Биеш полицай - ставаш министър


"За да избегнем насилието над полицаи, законът трябва да е много ясен – докоснеш ли полицай – в затвора". Това заяви днес премиерът Бойко Борисов. ГЛАСОВЕ припомня случката със сегашния министър на културата Вежди Рашидов от края на ноември 2001 г. Тогава общинските съветници Рашидов и Додов пребиха полицай, полежаха малко в ареста, за което Рашидов получи лично извинение от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов и пистолет за награда.


Скулпторът Вежди Рашидов, колегата му Емил Додов от ОДС в столичния общински съвет и полицай влязоха в кървава схватка под прозорците на кмета Софиянски на ул. "Московска" в София. От мелето полицаят излезе със счупен нос, Додов - с цепнато чело, а Вежди - със заплахи, че ще извика генерали. Двамата съветници бяха арестувани за 24 часа. Боят стана около 11 ч., когато Рашидов, който е общински съветник от формация "Другите за София", паркирал пред кметството.

Цялата статия можеш да прочетеш ТУК.

----------------------------------
Сходни теми:
- Прокуратурата оневини всичките 1300 полицаи и жандармеристи от 14.01

В България има повече първокурсници отколкото първолаци


Не мога да се въздържа от коментар на последното публично изказване на министъра на образованието, младежта и науката - г-жа Фандъкова.

Днес, четейки сутрешните новини от България, попаднах на следната статия - тук.
Това, което ме остави като застрелян в тази статия, бяха плановете на г-жа Фандъкова да увеличава отново броя на първокурсниците държавна поръчка.
(Дотолкова ми беше трудно да приема тази статия за истина, че се наложи да проверя верността й в още няколко ежедневника.)

Миналата година г-н Вълчев инициира увеличаване броя на новопостъпващите студенти от 60 000 на 66 000. Виж тук.
За сравнение ще спомена, че броят на първокласниците в България е 60 хиляди тук.

Това, което показва простата аритметика е, че по пътя от първия учебен ден до студентските сесии броят на учащите се не само, че не намалява, а напротив - РАСТЕ!

Това е поредният социален феномен, който може да се наблюдава само в България.

-----------------
Още по темата:
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- Кой уби българското висше образование?
- Ректорът на Стопанската академия в Свищов
- Корупция в УНСС?
- Идиокрация?
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

вторник, 15 септември 2009 г.

Прокуратурата оневини всичките 1300 полицаи и жандармеристи от 14.01


По принцип не гледам телевизия и не чета вестници.
Убедил съм се (особено след 14.01), че медиите в България са поредният нереформиран и изцяло зависещ от властта орган, който е всичко друго, но не и защитник на обществените интереси. Дори бих стигнал дотам да обвиня медиите за окаяното състояние на културния живот в България, за опростяването на масата българи.

И все пак има 3 български медии, които следя и в които смятам, че работят автентични журналисти, гонещи истината, а не рекламни печалби или политически облаги. Това са:
- РеТВ;
- Радио К2;
- изд. "Икономедия" (макар че и те напоследък се доказаха като продажници и слуги на ТИМ);

Това бяха и 3 от 4те медии, които вчера отразиха отказа на Прокуратурата да предаде на съд ръководни и изпълнителни служители на МВР заради побоя на 14.01 - денят на Националния Граждански протест.

Точно 8 месеца след протеста СГС прекрати прокурорската преписка, която трябваше да установи дали на 14.01 е имало граждани, срещу които служители на МВР са упражнили прекомерна сила.
Въпреки десетките официални сигнали, въпреки множеството медийни доказателства, подопечените на Николай Кокинов и Борис Велчев най-безцеремонно и нагло

решиха, че такива хора няма.



Да идат да го кажат това на бременната жена, която бе до мен на протеста и едва не бе прегазена от тежкоекипираната армия. Да идат да го кажат на възрастния човек, който получи безплатна палка директно по челото, докато отстояваше гражданските си права. Да го кажат на момичетата, майките и пенсионерите, които бяха премазани като животни.
Да идат да го кажат на младежите в Борисова градина, чието гражданско и човешко достойнство бе потъпкано от служители на МВР.
Да го кажат на Радимир(студент по право в СУ), който прекара една нощ в Първо РПУ със сцепена глава. Медицински екипи и близки на задържаните не бяха допускани в районното. Откъде знам? Аз също прекарах 24 часа там.





В Първо РПУ осъдиха 23-ма души по бързата процедура. Обвинението срещу тях буквално бе
за псувни срещу жандармеристите.
Такова беше и моето обвинение, което отпадна поради липса на доказателсва.
А някой ще осъди ли този жандармерист, срещу когото има повече от явни доказателства?!



Човекът, който даде картбланш на прегазването в онзи студен януарски ден, днес е премиер.
Човекът, който даде заповед за атаката на 1300 жандармеристи срещу 6000 граждани, днес е зам. министър на вътрешните работи.


Да живее демокрацията и политическият "кеч"!

----------------------------------
Сходни теми:
- Кратък анализ на 14.01
- Защото не сме народ, а мърша...

петък, 11 септември 2009 г.

Едно интервю за кризата и ценностите


България трябва да се самоопредели - дали ще бъде
Силициева, или "силиконова" долина, казва собственикът на "ТехноЛогика"




- Г-н Траянов, на какво се дължи днешната криза?

          - И тази криза (както и всички предишни) е вследствие на лакомията и безпочвените свръхочаквания.

На лудостта, в която хората губят представа за истинската стойност на нещата. Типичен пример е Холандия през 1636-1637 г., когато богатите си продавали каретите, за да си купя няколко луковици черни лалета. Черните лалета станали първо символ на статус, после - обект на свръхжелание, и накрая обект на спекула за свръхпечалби. Започнали да изкупуват и бъдещата реколта на луковиците, и тази на незасетите все още. Така се родили фючърсните договори. Вече нямало доставка на лалета, а само

размяна на хартии и оценки. Един ден пазарът се отрезвил и спекулантите се оказали само с ненужни хартии.
Интернет и глобализацията дадохда възможност информацията да се разпостранява мигновено и евтино, дадоха и лесно средство за разпостранение на заразата със свръхочаквания.
Големите корпорации разбраха, че е много по-лесно да увеличиш клиентската си база, като купиш своя конкурент, отколкото да се стремиш да го изпревариш технологично и да му отнемеш клиентите чрез качеството на своя продукт. Те откриха също, че е по-евтино да създадеш свръхочаквания и психоза за даден продукт, отколкото да създадеш нов продукт със суперкачества, който

ще носи суперползи. Борбата се измества от технологичното усъвършенстване към управлението на очакванията чрез различни форми на въздействие. Ако традиоционната най-обща формулировка за качество означава да се посрещна и надминат очакванията на клиента относно полезността на продукта, то сега по-често се инвестира в това да се манипулират очакванията. Акцентът се измества върху други характеристики.
Един пример за това как се подменят истинските характерситики на продукта са непрекъснато подменящите се нови модели на мобилни телефони. Те непрекъснато се обогатяват с различни

модни възможности, но от толкова много функции те отдавна са забравили своето основно предназначение. Клавиатурата от цифри и букви става все по-дребна, чувствителният на докосване екран съще не ти дава да набираш или пишеш SMS с една ръка в движение.
Навсякъде ни облъчват и с предложения за различни музикални формати и устройства, но никой не говори за качеството на възпроизвеждане на звука. Как може през 2009г. да слушаме музика от стандартните аудиокомпактдискове с много по-лошо качество от грамофонната плоча? Да не говорим за MP3 формата. Аз си подарих плочите, грамофона и магнетофона с лентите преди петнадесетина години,

защото повярвах, че с компактидска идва нещо много по-съвършено. През последните няколко години събирах супер аудиокомпактдискове (SACD), които предлагаха прилично качество, но преди да успея да си направя колекция, и звукозаписните компании престанаха да издават този стандарт. Така ще се случи и с HD телевизорите с висока резолюция. Борбата е да ни внушат "Инвестирай в бъдещия формат/технология и бъди готов да го хвърлиш, преди да си успял да го използваш изцяло, за да купиш новия". Не отричам прогреса, не пледирам за забяването му. Но не мжое да продължаваме да грабим необуздано ресурси от природата за сметка на бъдещите поколения и да ги хвърляме неоползотворени. Надявам се, ще научим основния урок от кризата - "Назад към истинските основи!".
Просто трябва

да сме по-разумни и да не се оставяме да ни манипулират. А за това е необходима интелигентност, включително емоционална интелигентност. Стана така, че при глобализацията няколко гиганта могат да управляват, и най-лошото, да забавят прогреса на човечеството в дадена сфера. Големите технологични компании налагат друг деформиран жизнен цикъл на новите технологии чрез новите медии. Не искам да добавям нова глава в теорията за глобалната конспирация. Далеч преди кризата изследователите от "Гартнер" установиха повторяемост в кривата на зависимостта между очакванията и технологичната зрялост и я нарекога hype cycle. Просто сега идват изводите.

Настъпва голямо пренареждане на държавите по техния иновативен индекс, на световните марки в посока истинските ценности. Досега в света имаше някакво утвърдило се разпределение. Интелектуалният капитал - патентите, иновациите - беше в Америка. Европа бе запазена територия на марките и културния капитал, а Азия - на производствените ресурси. Сега разпределението

ще се ревизира. Европа трябва да спечели от този процес. Дано и България успее. Но трявба да се определят стратегическите приоритети. Не за днес, не до изхода от кризата, а дългосрочните и там да се насочат ресурсите. Ще следваме модела на Ирландия или на Гърция? Ще бъдем Силициева или "силиконова" долина, както казват много политици и местни шефове на ИТ корпорации. И аз намирам, че използвайки грешен термин, те всъщност казват нещо вярно - превръщаме се в страна на чалгата и силиконовите кукли.
Предстоят и други промени. Включително и в

ценностната система. А това е една от болните теми на нашето общество. В пазарната икономика богатството е функция от полезността на един човек. В България това са изключения. Не може да градим пазарна икономика и в същото време хората да знаят, че повечето от демонстриращите богатство са го придобили незаконно, и като резултат да мразят всички богати.

Едно интервю на Пепа Витанова, сп. Мениджър


---------------------------
Сходни теми:
- сп. Мениджър - "Българското Y поколение"

неделя, 6 септември 2009 г.

Липса на култура и никаква воля за прозрачност в институциите

Няма случай да е даден достъп до сключени договори по европрограми
Статия на Мартина Бозукова

Правителството и министерствата на околната среда, на вътрешните работи, на здравеопазването и на социалната политика държат първенството по откази за достъп до обществена информация през този мандат, обявиха в петък от неправителствената организация Програма достъп до информация (ПДИ) при представянето на годишния й доклад за 2008 година.

"Липсва култура и воля за прозрачност у управляващите институциите у нас", обобщи наблюденията на организацията адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правната дирекция на програмата.

Неговият колега Кирил Терзийски посочи, че досега няма случай поискана информация за сключени договори по различните европейски програми да е предоставена от компетентната институция.

За друг парадокс съобщи директорът на ПДИ Гергана Жулева. "Въпреки че достъпът до информация не би трябвало да зависи от политическите промени, ставаме свидетели на точно обратното. Пример за това е МОСВ, с чието предишно ръководство бяха извоювали успехи, а сегашното отказва изобщо да отговаря на исканията за информация", обясни Жулева.

Екоминистерството е отказвало да предостави дори протоколи от публични обсъждания.

Илюстрация е фактът, че 40-тото народно събрание е с по-малък процент публикувани проектозакони от предишното. "Това е абсурдна тенденция", коментира Кашъмов.

Той посочи като проблем лошия достъп до информация за процесите по вземане на решения. "Малко институции публикуват проектодокументи на електронните си страници и в крайна сметка това води до правни регулации, фаворизиращи определени групи", каза той.

Все пак от ПДИ отчитат "лек напредък" по отношение на изпълнението на съдебните решения. Така например миналата година е наложена глоба от 200 лева на бившия вътрешен министър Румен Петков, че дори след влязло в сила съдебно решение той не е предоставил поисканата информация в продължение на цяла година.

Отказът на Петков е бил по питане, свързано с отдаването под наем и последващата продажба на жилище от ведомствения фонд на МВР. Петков и бившият земеделски министър Нихат Кабил, който е бил глобен преди две години, са единствените, на които до момента са постановени финансови санкции. От ПДИ нямат данни дали двамата са платили глобите си.

Най-много заявления за достъп до информация миналата година са били свързани с околната среда, работата на съдебната власт и решенията на Комисията по досиетата. Най-много откази са направени под предлог за "защита на трети лица", лични данни и търговска тайна. Мълчаливите и немотивирани откази също са обичайна практика на институциите.

Министерства и общини искат електронни подписи и пари срещу информация

От "Достъп до информация" са провели проучване, като са използвали двама доброволци, които са пуснали заявления за достъп до информация до различни институции. От 399 заявления само 137 ведомства или 34% са отговорили в срок. 29 учреждения са отговорили след срока, а повече от половината – 233 – изобщо не са си направили труда да отговорят.

Три министерства – на земеделието и горите, на отбраната и и на труда и социалната политика - са информирали, че заявлението трябва да е подписано с универсален електронен подпис.

Според юристите на програмата подобно изискване противоречи на два основни принципа на ПДИ – че всеки има право на достъп и и на еднакви условия за достъп.

"Електронният подпис струва сериозна сума и не всеки може да си го позволи, ползването му изисква технически умения, които не всеки притежава и инсталирането му изисква закупуването на компютър, което също е въпрос на разноски", аргументират се юристите на програмата.

"Една част от институциите очевидно смятат, че не е достатъчно гражданите да си плащат данъците, но им се събират разни суми от 30 стотинки до 1.60 лева за предоставяне на обществена информация. Такава практика са наложили Министерството на културата и общините Котел, Пещера, Разград и Горна Оряховица", съобщи Жулева.

От програмата коментират, че очевидно целта в случая е да се създаде работа на банката, която обслужва съответната институция, като заявителите платят за превода, а след това сканират и изпратят платежното нареждане, което ще им струва още около пет лева.

петък, 4 септември 2009 г.

"Огън беше момичето ни и от огън загина”

На 28.02.2008 20-годишната Валерия Желева загина във влака "София-Кардам" на път за Добрич, на път за вкъщи, където никога няма да стигне.



Това, което ще прочетете тук, е писано от съученичка на Валерия, която учи в холандския колеж в Добрич.

Историята е следната:
Студентите са получили задание за написване на есе на тема "Харизматична личност". Момичето е пресъздало разбирането си по темата чрез образа на приятелката си Валерия от неотдавна отминалите ученически години. Посвещава се на нея.



Харизматична личност


В България има много пленяващи, известни и събуждащи любопитство личности, които всеки ден гледаме по телевизията, слушаме по радиото, четем жълти статии за тях по вестниците, или просто ги срещаме, когато си „ровим” в интернет. Ежедневно се докосваме до харизматичността на тези известни хора – певици, артисти, политици, журналисти…, които медиите не спират да лансират. Но аз няма да пиша за тях …
Искам да разкажа за една друга особено харизматична личност, която не бе така публична и въпреки неизвестността си носеше вродения си чар и омайваше с него околните. За този Човек си спомням винаги с усмивка… усмивка, но през сълзи …!!!
Този Човек въздействаше както с присъствието си, така и с отсъствието. Този Човек успя наистина да съхрани своя образ, така че да остави следа у всеки, който се е докоснал до него. Този Човек беше моя съученичка от гимназията и истинска приятелка в живота!
Валерия се казваше момичето, което никога няма да забравя… нито като образ, нито като темперамент. Темперамент, който непрекъснато бликаше с неизчерпаеми количества от нейната идентичност, образ - обикновен и същевременно толкова пълен с радостна жизненост. И въпреки на вид да беше обикновено момиче, Вал криеше в себе си много таланти. За веселия й нрав подсказваше винаги широката и усмивка, а за страстта и към учението и най – вече към Химията – очилата, които и бяха неизменен спътник в училище.
Вал беше човек който, когато влезе в живота ти вече нищо не е същото. Тя беше положителна личност, винаги гордо изправена, винаги знаеща какво иска и как да го постигне, човек който винаги виждаше нещата от няколко страни, човек – сериозно мислещ и здраво стъпил на земята. Реално осъзнаваше действителността около себе си и се радваше на всеки нов ден.
„Нашата Вал”, както я наричахме, беше истински пламенна личност. Тя беше винаги в центъра на всеки купон. С радостната си усмивка и безбройния репертоар от танци, тя караше хората да се забавляват заедно като се отърсят от всичко негативно. Много често танцуваше по масите, беше майстор, както на кючеците, така и на българските народни танци. Именно Вал научи повечето от нас – нейните съученици, да танцуваме народните хора за абитуриентския си бал. Беше пълна с енергия и жизненост, много често не се спираше, понякога подскачаше нагоре – надолу, като щуро дете, понякога се смееше така, че хората се обръщаха по улиците, винаги заразяваше с шантавите си физиономии   
Наред с веселия си нрав Вал беше и сериозен и много отговорен човек, човек на когото винаги можеше да се разчита, човек, който уважаваше останалите. Вал беше ученолюбива и старателна в обучението си. Обичаше да се занимава с Химия и знаеше, че ако учи здраво ще осъществи мечтата си да учи в София. Тя нямаше нереални мечти и очаквания за живота, беше земен човек, който знае какво иска от живота и какво той изисква от нея. Вал беше отговорна и прилежна, винаги готова да помогне за домашно, задачи или просто със съвет. Много често като учителка ми е обяснявала задачите по математика и химическите уравнения. Тя знаеше какво се изисква от нея във всеки един момент и рядко си правеше оглушки.
Като приятелка Вал също беше страхотна и то не само защото беше винаги готова да помага и изслушва другите, а и защото никога не спестяваше своите критики. Именно това винаги е събуждало моето възхищение към нея, може би защото не всеки е толкова смел да изразява винаги мнението си, независещо от чуждите нагласи и настроения. Тя винаги имаше собствени възгледи и отстояваше своите позиции в спорове или в обикновени разговори. Като разчупена личност си спомням моята приятелка, тя разбираше, че хората са различни и уважаваше, както по-консервативните си родители, така и по-разкрепостените си приятели. Вал винаги мислеше за останалите и много често страдаше за чуждите неволи и винаги се радваше на щастието на другите.
Моята приятелка бе човек на силните чувства… силна обич, силна привързаност, силно приятелство, силна признателност, силна вярност… единственото, което Вал не можеше да прави силно е да мрази…. – тя винаги прощаваше грешките на другите и даже понякога не ги забелязваше, понякога ги отминаваше, като че не бяха особено значими за нея.
И за да не помислите, че идеализирам образа на Валерия ще кажа, че и тя като всеки човек имаше дребни недостатъци, но може би точно тези недостатъци я правеха такава, каквато беше, а именно – истински харизматична и обаятелна.
„Огън беше момичето ни и от огън загина” бяха думите на родителите й, когато завинаги загубихме физическия образ на Вал! Но именно заради огъня, който носеше в себе си едва ли някой, някога ще я забрави… тя винаги ще остане в съзнанието ни като един весел смях, като една широка усмивка, като разчупен танц, като едно сериозно отношение, като истинско приятелство, като уважение, като умилиние, като критика и като похвала, като чар и въздействие, като душевна красота, като аура, като завладяване, като увереност … като истински Харизматичен Човек!!!

800 свободни места в СУ след 3-та класация


Софийският Университет "Св. Климент Охридски" е най-старото Висше учебно заведение в България. Построен е с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви - родолюбци, които са се надявали със завешанието си да помогнат за развитието и просперитета на младото княжество България. За добро или за лошо днес те не могат да видят в какво се е превърнало тяхното завещание за българския народ.

----- ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

Преди 10-тина години в един прохладен пролетен ден имах щастието да посетя столицата на България. Отивах на гости на сестра си, която беше 3-ти курс студент в УНСС. По пътя към Студентски град баща ми мина със синята ладичка(той е почитател на руските автомобили) покрай паметника на Васил Левски и продължи към Цариградско шосе. Инж. Олег Джоканов (баща ми) има афинитета, докато шофира, да разказва любопитни факти от живота на великите ни герои от миналото и паметника, който заобиколихме, му даде допълнителен повод за разкази. Бях все още погълнат от размисли за делата на Левски, когато баща ми рязко наби спирачките. Стояхме пред някакъв светофар. Левият мигач на руската машина цъкаше. Историческите разкази на баща ми бяха секнали. Проследих застиналия му поглед, който сочеше наляво и за момент ми се стори, че той сякаш отдаваше почит на нещо. Обърнах се и аз. Видях великолепната барокова архитектура на непозната за мен дотогава сграда. Забелязах и двете метално-бетонни фигури на главния вход, които седяха достолепно на креслата си и сякаш съблюдаваха да не влизат неподходящи лица в зданието.
В този ден чух за пръв път историята за братята Евлоги и Христо Георгиеви. В този ден реших, че ще уча в Софийския Университет.

6 години по-късно, когато бях приет във ФМИ в една от най-търсените специалности в целия университет - "Софтуерно Инжерество", бях изключително горд от себе си, щастлив, че съм изпълнил една своя мечта. Родителите ми, въпреки че са завършили далеч по-престижния "Московский государственный университет" също бяха много радостни от факта, че ще уча в Алма Матер.

----- В ДНЕШНИ ДНИ

Така, днес аз вече съм на завършека на първия си бакалавър. И поради тази причина това лято се явих на кандидат-студентски изпит по английски в СУ, целейки да запиша втора специалност, но в друг факултет. Всичко мина добре, но напоследък имам големи съмнения дали СУ все още е най-добрият избор ...


----- ФАКТИТЕ

За огромно съжаление на академичната общност в най-стария ВУЗ в България (пък и за съжаления на всички граждани) трябва да се признае, че Софийският университет преминава през тежък период последните няколко години.
Тенденцията броят на кандидат-студентите в СУ да намалява драстично с всяка изминала година доказва това твърдение.
годинакандидатиприемза мястоспециалности
200616 1174 1004
200712 8675 100388
200811 3085 8002


Дали причината за подобен отлив са новосъздадените 50тина фиктивно-измислени 'университети' и колежи из страната, който привличат една част от студентите или причината за бягството на младите от СУ е демографският профил на обществото и намаления брой на ражданията след 89 година, не зная.
(макар че в УНСС при съшите тези условия кандидатите се увеличават с всяка година)
Дали пък секс-скандалът с преподавателя от ФЖМК и скандалите с председателя на студентския съвет Светослав Станков не изпъдиха младите, също не мога да кажа.
(но в други университети скандалите са още повече - пословичната корупция в УНСС никой не може да я отрече)
Дали младите не са наплашени от твърде теоритичното и леко бягащо от практиката образование в СУ... хм, кой може да каже.


---- ПАДЕНИЕТО НА ЕДИН ТИТАН

Но е факт, че в достолепния някога Алма Матер вече се приемат студенти с тройка на изпит и тройки в дипломата за средно образование. На всичкото отгоре вчера излезе следното съобщение на сайта на СУ:
Допълнителен прием на студенти за учебната 2009/2010 година

Има 800 свободни места след трета класация.
Приемат се:
- кандидати на СУ, некласирани до окончателния етап на кампанията
- кандидати, които не са участвали в кампанията на Университета до сега
Кандидатства се с:
- молба от студента
и
- успех от дипломата за средно образование

Не знам какво смята да прави ръководството на СУ, за да запази качеството на образованието в СУ, както и репутацията му, но е явно, че последните 4 години плановете им не се осъществяват. Студентите намаляха двойно, но противно на всяка логика университетът открива нови и нови специалности, само и само, за да може да поддържа раздухания административен и преподавателски апарат. Но от цялата тази работа страда академичният дух в СУ и още по-страшното е, че страда и цяла България. Защото днес ръководството на СУ прави компромис със кандидат-студентите, за да вземе държавната издръжка на 2000 души (6 млн лева), утре ще направи този компромис с първокурсниците като им олекоти учебната програмата, за да могат да запишат и втори курс (и да вземат още 6 млн. лв от данъците, които всики ние плащаме). После ще го направи и за второкурсниците ... и така докато не се стигне дотам СУ да бълва некадърници, които утре ще лекуват моите и вашите деца, ще защитават правата ни в съда, ще ни продават лекарства в аптеките, ще ръководят така нужната за всяка демокрация журналистика...
Това ли точно искаме да се случи с нашите данъци? Затова ли ги даваме на СУ - за да страдаме от професионално некадърие утре. Аз лично друго очаквам.

----- И ЗА ФИНАЛ

Не е ли по-добре малък, но качествен университет, отколкото голям и бълващ некадърници?! Дано министър Фандъкова по-скоро издейства приемане на системата за оценяване рейтинга на университети и го обвърже с отзивите на бизнес-мениджърите по отношение на техните стажанти и новопопълнения, защото в момента само това би могло да спаси СУ от пагубната управленска насока, която е приело ръководството на университета. Преди да е станало твърде късно...

-----------------
Още по темата:
- Идиокрация?
- Ректорът на Стопанската академия в Свищов
- Корупция в УНСС?
- Кой уби българското висше образование?
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Спомени от зимата на 96-та

Или как Вежди Рашидов отпразнува 45-тия си Рожден ден в компанията на Илия Павлов и ръководството на Мултигруп, Ахмед Доган, Слави Трифонов и други познати ни лица



Днес мултак-ът Рашидов е почетен министър на културата на Република България.