РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ, ПЕРСПЕКТИВИ И МЕДИИ

доц. д-р Тодор ПЕТЕВ, зам.-декан на ФЖМК


Промените връхлетели Източна Европа и света са поколенчески. Един механизъм на властта отстъпи неочаквано без сериозна съпротива чрез мимикрия, чрез опит за реадаптация пред силите на новото поколение и чувството за свобода. Естествено властовите ресурси на старото поколение бяха изчерпани, властовите амбиции на младото поколение покълваха, това породи конфликтни зони в областите на журналистиката, икономиката и политиката. Големият фундаментален проблем е проблемът за ресоциализацията - политическа, икономическа и културна. Старите нормативни образци вече не работеха, а новите образци току що се появя-ваха, обаче не бяха изчистени от опита и мъдростта на едно поколение. Въпросите са: Към какво ще се ресоци-ализираме?; Къде са образците?; Къде са моделите? Няма общ модел за преход. Нито в Полша, Унгария, Естония, Чехия, Словения, Латвия, Литва, Русия, Украйна и др., нито една от тях не се зае да говори за модели на прехода. По-скоро споделяхме своя опит. Всички бяхме единодушни, че в това разнообразие от модели на прехода все пак се ражда нещо, което е общо за всички. Новото поколение в културата, политиката и икономиката, на което ние трябва да помагаме, да осигурим среда, че то да покълне, да се изгради така, че да крачим със стария си неуспешен опит да крачим и ние с него. Но заедно с това да помагаме за възпроизводството на онова добро, което сме имали, та новото поколение да го наследи. Това възпроизводство до голяма степен ни кара да бъдем отговорни при разглеждане на проблема за ресоциализацията.
До преди 10.ХI1989 г. социализацията нямаше общ модел - имаше модел за добрия пионер, добрия комсомолец и т.н. Това вече не съществува. За разлика от политическото възпитание, социализацията не предполага подобен нормативен модел. Няма това ясно разделение между възпитател и възпитаван. Просто при социализацията и ресоциализацията личността сама расте, сама се изгражда, сама прави своя избор и заедно с това трябва да знае, че е отговорна за своя избор. Още по-ясно казано сблъсъкът между поколенията израснали в различни цивилизационни и генерационни системи е големият ни проблем. Първата генерационна система е под знака на предишното възпитание - на възнаграждението и възпитанието, другата, която сега се изгражда, дори няма още своя политическа социализация и така има опасност да се маргинализира. Маргинализацията е един от сериозните подводни камъни за днешния млад човек, който в някои случаи за съжаление не може да се развива успешно, да се самоутвърждава, съответно да има критерии за успех, ако няма враг.
Проблемът за врага - къде е опозицията, с която трябва да се борим? Къде са хората, с които по някакъв начин да се справим, така че да им наложим новите ценности, новите стилове на живот? Мисля, че малко от моите студенти реално са се замисляли по въпроса за врага и доколко има необходимост от такъв враг. Дали този враг ние не го отглеждаме сами в себе си? Проблемът е още по-сериозен, тъй като нямаме институционална подкрепа. Институтите на властта - политически, на законността, още се изграждат и не са придобили необходимата стабилност. Това негативно влияе върху индивида и опасността от маргинализация е много голяма. Маргинализираната личност е заплаха не само за демокрацията, но и за развитието на човека, защото в края на краищата цялата борба в икономически, културен и политически план не е борба за ресурси, не е борба за власт, а борба за развитие. Ресурсите, властта са средство за ускорено развитие. А за да се бориш за развитие трябва да имаш перспективи.
Проблемът за перспективите е друг подводен камък. Той седи най-вече пред хората от по-старото поколение, на които се налага да се ресоциализират при новите условия. В този смисъл акцентът, който искам да поставя е, че младите са по-богати на перспективи и на бъдеще.
Преди, в условията на едно пашкулизирано общество, без възможности за разгръщане на перспективи, хората бяха ограничени в политиката и икономиката. Не съм сигурен доколко вие осъзнавате колко е важен въпросът за перспективата. Не може да имаме самоуправляващо се общество, което да е демократично без перспектива. Тя полага целите, които трябва да се преследват. Колкото по-възрастен е един мислител, толкова по-краткосрочни са тези цели. Нашата демокрация би трябвало да има по-дългосрочни цели. Къде са те? Кой е творителят на дългосрочните цели на нашето общество? Къде са били поставяни на обществен дебат? До каква степен неправителствените организации, които се създадоха, са успели да се намесят при формирането на перспективите на регионално, национално и наднационално равнище? Това е друг проблем, който смятам, че е важно да се дискутира, защото перспективата - това е потенциалът, който младите ще имат да реализират. Без перспектива цел няма!
Имайте прошка към по-възрастното поколение, за това че загуби перспективите и не влизайте в коловозите на старите битки. Те отшумяха. Вашите коловози трябва да очертават едно свободно поле на избор с обща посока и перспективи. Приканвам ви на тази среща да мислим за тях и за основните културни и политически и икономически доминации, които се очертават. Досега в медиите, на много форуми се говореше основно за краткосрочно планиране. Вашите планове трябва да са дългосрочни. Без тях ние, по-възрастното поко-ление няма да можем да осъществим мечтите си, защото вашите дългосрочни планове очертават потенциала, избора и отговорността на решенията.
С това искам да открия кръглата маса и още веднъж да ви напомня, че ние сме едни от вас.

 

Станишев: "В името на Народа!" vs "В името на Партията!"

 


На година НАП прибира около 6 млрд. лева данъци. За тази година се разбра, че 1 от тези 6 милиарда се е изпарил изпод носа на Министър Орешарски, в чието ведомство попада Националната Агенция по Приходите. 1 милиард - все пари на обикновения българин, пари на крайния потребител.

Няма да се занимавам с въпроса как е възможно 'незабелязано' да изчезнат 1 милиард лева. Повече ме притеснява фактът, че подобен 'гаф', меко казано, е недостатъчен повод за премиера да потърси отговорност от своя подопечен. Напротив - Станишев твърди, че Орешарски бил най-добрият министър в това Правителство.
Ако 1 милиард лева са изчезнали в 'най-доброто' министерство, колко ли изчезват по другите такива?!

Все по-вероятно изглежда подозрението голяма част от тези пари да са попаднали в партийната каса на БСП.

Преди 4 години Станишев се закле да изпълнява добросъвестно задълженията си в името на Народа, днес обаче всяко негово действие като че ли е в името на Партията?!

Парламентът няма да се занимава с полицейското насилие на протеста на 14.01

 

Народното събрание отхвърли предложението за създаване на комисия, която да разследва полицейското насилие и смъртния случай в 4то РПУ по време на протеста на 14.01.
Проектът предвиждаше анкетната комисия, освен случаите на полицейско насилие, да изясни и дали са спазени нормативните актове при прилагането на сила и помощни средства и бе предложен от НДСВ и депутати от опозицията.
В две гласувания депутатите отхвърлиха предложението на НДСВ и ДСБ, съобщи Дарик радио.
...

dnes.dir.bg
------------------------------------------------------------------------------


Във връзка с днешното неприемане в Парламента на Комисия, която да разследва полицейското насилие и смъртните случаи, по силата на Закона за Достъп до Обществена информация СРОКСОС поискаха поименен списък на депутатите гласували ПРОТИВ това парламентарно предложение.
Тези меко казано арогантни 'народни' представители, които се подиграха с паметта на един човек и с човешките права на хиляди, след 3 месеца ще тръбят по всички медии аджеба колко са съпричастни с обществените проблеми и народните болки.

НЕ Е ЛИ ТОВА ВЪРХЪТ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО И АРОГАНТНОСТТА?!

Нека пожелаем на техните деца и родители да бъдат бити така както бяхме бити ние.
 


--------------------------------
Сходни теми:
- Националния протест от 14.01
- Какво показа националния протест на 14.01
- Студентските протести (декември 2008)
- За свободата
- За тези, които останаха в България
- 29.04 - Протест срещу забраната за митинги

Отново за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (На ход са младите – те и никой друг)

 

Лансираната от мен и многократно обсъждана на този сайт идея за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА породи засега ако не друго, то поне редица разговори с различни хора, които виждат в тази идея нещо ново, нещо смислено, нещо способно да хвърли камък в блатото на унилия и безидеен, загубил визия и стратегия наш политически живот.
Както казаха мои студенти – това е свежа, неопитана идея, тя може да ни събуди, развълнува и мобилизира.
Или както сподели с мен един интелигентен и мислещ мъж – това е позитивната, конструктивна и „за” идея, която изключително добре ще се съчетае с идеята „против”, „анти” – „Да ги изметем!”. Именно в името на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА можел да се вдигне народът, за да измете цялата тази ояла се и обезбългарена сган, яхнала държавата и хората вече 20 години.
Тук само ще допълня, че мнозина от тези, с които разговарях смятат, че споменаването на идеята ми за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА от Стефан Гамизов само е хвърлило сянка върху нея и затова е нужно да се бърза, да се предприемат усилия, докато тя не е напълно опорочена и изхабена - за създаването на политическо движение ли, партия ли – „Третата Република”.
Аз обаче не смятам, че е толкова лошо и други, вкл. публично известни личности, да говорят за тази моя идея, дори и да забравят да споменат авторството й. Далеч по-важното е да се натрупва критична маса от мислещи хора, които да са осъзнали, че сегашната конструкция на държавата – ВТОРАТА РЕПУБЛИКА - не може да работи в условията на европейската среда и само ще генерира хаос и безпорядък, каквито и частични или палиативни мерки и подобрения да й бъдат правени.

Само че аз в никакъв случай не се виждам нито като Шарл де Гол, нито като Дън Сяопин на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА.
И то не главно и основно заради съмнение в моите лидерски и политически способности, а от принципни съображения.
Аз смятам, че с идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА се опитвам да помогна в диагностицирането на болестта, за да разберем нейните коренни причини, а не да лекуваме някои нейни симптоми. Опитвам се да подскажа преди всичко КАКВО трябва да се прави. Но това – КАК то да се направи не е по силите на един човек.
Ако бъда поканен да помагам в тази насока, мога да дам своя скромен принос с предложения и решения най-вече в системата за национална сигурност.
И бих споделил вижданията си, че при конструрирането на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА би трябвало, според мен, да се направят освен редица други базисни промени и следните неща:
-- Намаляване на народните представители от 240 на 120.
-- Преминаване към наистина парламентарна република – с президент само с представителни функции, избиран от Народното събание (като напр. в Германия, Гърция, Турция).
-- Премахване на поста "вицепрезидент" - формална, бутафорна, куха, излишна и поглъщаща човешки и финансови ресурси длъжност, каквато няма в нито една от бившите соцдържави, членки на НАТО и ЕС, както и - предполагам - във всички наследнички на бившата съветска система, а също и - допускам - в цяла Европа.
-- Предефиниране на мястото и отговорностите на Прокуратурата.
-- Свеждане на силно централизираните, по командно-административен модел изградени структури до институции, преди всичко координиращи дейността на мрежи от организации и органи (виждаме, в частност, провалите на свръхцентрализацията при Министерството на извънредните ситуации и ДАНС).
-- Засилване на мажоритарния елемент (напр. от 60 на 60 та дори 100 на 0) при избора на народни представители.
Ала това са само мои лични убеждения и изводи. За тях съм писал вече няколко пъти на този сайт. Цялостната концепция за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА изисква сериозни интелектуални усилия на сериозен екип от мислещи хора.

Но аз не съзирам себе си като създател на поредната политическа партия и защото съм убеден, че шансът на България е в младите хора.
Сегашните политици – бивши и настоящи – сме изчерпани морално, креативно, позитивно, човешки.
Виждаме как един все още донякъде млад президент и един относително засега доста млад премиер имат излъчване и съзнание на хора, които чисто политически надхвърлят 70 години – липса на енергия, на съзидателни идеи, гъвкавост до безгръбначност на принципите, сателитно мислене. Вчера „против” (НАТО, Ирак, базите) – днес „за”. Вчера „за” (Милошевич, национализма, социалната политика), днес „против” (за социалното – да вземем свръхлибералната икономическа практическа програма плюс плоския данък).
Българската политика се нуждае от радикални мерки по отношение на възрастта и пòла.
Аз бих предложил на партии, които се надяват да управляват България след изборите, да действат решително и безкомпромисно в тази насока – да гарантират, че 3/4 от техните депутати (евродепутати, съветници) са хора под 35 години (1/4 от тях – под 25 години дори), а 1/2, т.е. половината са гарантирано жени!
Не казвам, че това е панацеята, но българският политически „елит” е ментално, патриотично, етично и морално геронтофилски, климактериен, импотентен, безсилен, пасивен, кастриран, ялов и склеротизирал.
Въпрос с голямо, с твърде важно значение е в него да се влее свежа, млада, нахъсена, динамична, потентна, креативна, емоционална, дръзка, наперена, готова да рискува, да отстоява позициите си, да се бори и да брани принципите си кръв.
Няма да отидем напред с политика и „елит” претъпкани от хора с политически, обществени, нравствени, мисловни алцхаймер, паркинсон, осеопороза, склероза.
Младите хора у нас трябва да се размърдат, да се захванат с отвоюването на България от дегенериращия и абсолютно неспособен да бъде строител, съзидател и сътворител „елит”.
Те трябва да отнемат от този „елит” решаващата за страната ни роля и да поемат тази роля смело и силно, за да си построят България такава, в каквато те искат да живеят – европейска, модерна, демократична. А не да се оставят да бъдат изтласквани и пропъждани от нея. А не да си отиват от България, плюейки зад гърба си: „Няма да живеем в тази скапана държава!”.
Младите хора, в осъществяването на тази задача над задачите, трябва да се самоорганизират, да използват възможностите на Интернет, да създават мрежи от мрежи. Ако ще трябва да се направи партия или движение, то това не е в началото на процеса, а в неговия край – в случай, че няма друг начин да се намесят в битката за съдбата на България.
Иначе младите хора рискуват – чрез своята пасивност – да оставят България в ръцете, по-скоро в краката на този „елит”, който е провинциален, андрешковски, келепирджийски, имитационен, сателитно мислещ, разсъждаващ елементарно: „Кой, ако не аз; кога ако не сега; какво ако не ядене, пиене, мацки, лов, комисионни; къде ако не на коктейли, партита, оргии, ловни излети - у нас, на сафари и по време на държавни посещения...”.
А такива като мен, пак казвам, ако има нужда от нас и нашата помощ – ще помагаме според възможностите и съвестта си. Но ние да водим, ние да сме лидери, инициатори, мотиватори, интегратори, консолидатори – не, не бива. Да сме могли – да сме го направили.
Вярно, не сме за изхвърляне, но нямаме право да се изхвърляме и да се самопредлагаме на България. Тя сега разчита и уповава на младите.
На ход са те – и никой друг!

Николай Слатински
07.12.2008 год.


Николай Слатински

 

Образованието и науката - основен приоритет в развитието на страната

 



Ние, гражданите на Република България,

Изразявайки дълбоката си загриженост за състоянието на образованието и научните изследвания в България и искреното си убеждение, че успешното развитие на страната е невъзможно без инвестиране на големи средства и грижи в тези области декларираме волята си да настояваме пред Народното събрание, Президент и Министерския съвет за:

Издигане на образованието и науката като основен приоритет в развитието на страната


* Ангажимент на държавата за финансиране на образованието и науката с процент от БВП, препоръчван от Европейската общност
* Изготвяне на дългосрочна стратегия за развитие на образованието и науката, след анализ на съществуващите проблеми и широк обществен и експертен дебат
* Държавна политика за привличане на средства за наука и образование по линия на Европейския съюз
* Заплащане на труда на учителите, преподавателите и учените, съответно на това на държавните чиновници
* Държавен контрол на качеството на обучението. Подобряване на системата за акредитиране. Строги мерки срещу корупцията
* Повишаване на стипендиите на учениците, студентите и докторантите до ниво, отговарящо на техните икономически и социални потребности
* Спазване на задълженията, произтичащи от приетата Лисабонска стратегия за финансиране на образованието и научните изследвания


11 май, София

ПЕТИЦИЯ
Който смята, че Гражданско Общество не може да има в държава, в която няма Образование, нека се подпише под петицията.

 

18.02 - Национален Протест срещу Корупцията

 




18.02 - 10.00ч пред НДК ...
В деня на поредния 'нелицеприятен' евродоклад.



 

Миков: Има нарушение при ареста на Пламен Куцаров

Има нарушение на правилата за задържане при ареста на Пламен Куцаров, призна министърът на вътрешните работи Михаил Миков.

Пред журналисти той каза, че фактът, че в тялото на Куцаров е намерен амфетамин е "притеснителен".

Това е проблем с изпълнението на мерките "задържане под стража", поясни той и допълни, че проверката в МВР по повод смъртта на Куцаров е констатирала нарушение в правилата при конвоиране и задържане.

Куцаров почина в полицейска кола на път за ареста, след като е подложен на детектор на лъжата. Той беше задържан по досъдебно производство за участие в група за отвличане.

Съдебно-медицинската експертиза доказа, че смъртта е настъпила заради упражнено върху него насилие. При аутопсията в стомаха му било намерено значително количество амфетамин, който не е бил разграден. Според в. "24 часа" това означава, че амфетаминът е погълнат около час преди смъртта, когато Куцаров вече е бил арестуван.

"Количеството амфетамин е сериозно, но вероятно не е смъртоносно," гласи първото заключение на съдебния експерт.

Най-вероятно Куцаров е починал, след като главата му е била притисната силно към краката и някой много тежък е седял дълго време върху него. Не се е задушил от качулка, защото такава не е имало, пише "24 часа".

Нетинфо


Първо какво значение има този човек дали е поглъщал амфетамин, при положение, че се разследва неговата смърт и е факт, че амфетаминът не е бил разграден в организма му. Тоест той по никакъв начин не е влияел на поведението на младежа и не той го е убил.

Първо, съвсем невероятно ми се струва, човек, който бива задържан да гълта амфетамин - с каква цел, за да му е по-весело докато го бият ли?!
Да не говорим, че амфетаминът се разгражда не за час, ами буквално за минути.

Не амфетаминът, а полицаите са го убили!ФАКТ!
По-скоро хапчето му е било натикано в гърлото в последствие като жалък опит за оправдание.
Защо Миков толкова отчаяно бяга от този факт? Защо болезнено не желае да погледне е огледалото на истината и да види, че той не е за този пост?


Изобщо как се осмелява наглецът Миков да отклонява вниманието на хората към това хапче амфетамин, при положение, че имаме убит човек, докато е бил задържан. И то убит поради немарливостта на неговите 'спец'-служители.

Да не споменавам за възрастния човек, починал в 4 РПУ, който бил от сподвижниците на ДСБ. Защо потулиха този случай толкова бързо?
Дори в убийството на Стоян Балтов са участвали 6 лица, на 4ма от които не се споменават имената дори и на съдебното дело, дори и пред роднини. Нямали право да ги свикват дори като свидетели?!

ТОВА СЪДЕБНА СИСТЕМА ЛИ Е?
ТОВА МИНИСТЕРСТВОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЛЕДИ ЗА СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ ЛИ Е?

Аве, не ви ли е срам, всичките ве?! Аве, майка българка ви е раждала, а български деца убивате ве!

Миков го познавам лично. Градски ми е. Много трудолюбиви и скромни родители има. Не съм мислел, че някога ще кажа лоша дума за него.

Но как да си мълча, когато неговото министерство буквално загива под неговото ръководство. Как да не съм тотално разочарован, огорчен и дори бесен на този човек?!

 

18.02, 10.00ч, пред НДК - В деня на поредния смазващ евродоклад ...

 

Позволявам си да пиша тук, защото предполагам, че голяма част от проблемите ви/ни са свързани с корпуцията като явление в България на всяко социално и политическо ниво.

Нужно е този корупция да бъде поне отчасти контролирана.

Нашето право на контрол можем да упражним на улицата - след като липсва политически морал за достойно поведение и ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТИ, след като липсват управленски качества за извеждането на България от 20-годишната ИКОНОМИЧЕСКА, МОРАЛНА и ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА!
Няма извинение за провала на българските псевдо-държавници – на тяхно разположение са способен народ и красива, плодорна територия.


Очакваният доклад на Европейската комисия за България ще удари последния шамар на сегашните управници, захвърляйки в калта розовите очила на вкопчилата се във властта политическа олигархия. Торните червеи на корупцията, разядоха органите на държавата, създавайки и имиджа на клoзета на Европа.


На 18ти февруари, в 10.00ч от НДК ще тръгне Протестно Шествие до Парламента.
Хората ще носят тоалетна хартия ..., за да изтрием дупетата на 'осралите се'.

 

Идва мрачен евродоклад - 18.02

 

Никакъв напредък, даже връщане назад в борбата с висшата корупция и организираната престъпност в България се очаква да констатира Европейската комисия в предстоящия си доклад по темата през февруари, пише в днешния си брой вестник "Труд".

Високопоставен източник от комисията определи като "отчайващо" положението на страната ни спрямо наблюдението, упражнявано чрез т.нар. Механизъм за наблюдение и проверка. По думите му миналата година в Брюксел са се съмнявали, че част от европейската финансова помощ за страната ни изобщо не достига до крайното си предназначение и се отклонява към партийни каси и за предизборни цели, пише изданието.

"Комисията вече губи търпение спрямо България", каза източникът. Според него докладът ще бъде фактически и ако съдържа оценки, те ще са съвсем кратки и не политически. Фактите в него обаче ще говорят сами за себе си. Очаква се да е кратък - от 8 до 10 страници - и комисията да го обяви в ден сряда (11 или 18 февруари), добави той.

 

Кратък анализ на 14.01

 
- "Изненада!" от страна на МВР
На 14ти януари абсолютно незаконно беше разтурен митинг без организаторите му да са получили копие от заповедта за прекратяване и без да е имало какъвто и да било опит да бъдат официално усведомени. В подобен случай от своя страна те биха имали възможността да призоват гражданите да напуснат района, но такава възможност не бе им дадена. Наш комендант отиде лично с копие от Уведомителното ни писмо при висшестоящ служител на реда - офицер Димитров, с когото се договориха жандармеристите да влязат и да обработят групата хулигани или поне по-активните от тях. Подобна мярка не беше взета, въпреки че именно на предния ден Боби Милчев - оглавяващ отдел "Масови Мероприятия" увери, че служители на реда са подготвени за тези провокатори и единственото, което можем да направим ние като организатори е да им ги посочим.

- Какво показа Националният Граждански Протест на 14ти?
Показа, че в България за последните 20 години никаква Демокрация не бе изградена, протестът показа, че тоталитарните механизми за обществена репресия не са минало, а скрито настояще.
Събитията преди и на самия 14.01 показаха, че най-големият страх на управляващите – това са Гражданите. Затова по всякакъв начин се опитват да задушат Гражданската инициативност. Затова не бяха предприети никакви мерки срещу групата провокатори на този протестен митинг.
Събитията на 14ти януари също така показаха, че все пак има зародиш на Гражданско Общество, защото това беше единствения по рода си и пръв изцяло непартиен и абсолютно непринуден граждански протест за последните 20 години. Организиран предимно из интернет пространството, върху което в момента се опитват отново да посегнат с чисто репресионни методики.
 




--------------------------------
Сходни теми:
- Националния протест от 14 януари
- Парламентът няма да се занимава с полицейското насилие на 14.01
- Студентските протести (декември 2008)
- За свободата
- За тези, които останаха в България
- 29.04 - Протест срещу забраната за митинги