Рано или късно всяка безотговорност води до непредвидима катастрофа.

Призив към младите от www.lubimo.com

 
Като баща на четири деца си позволявам, от името на всички родители, които намират средата, в която живеем за неблагоприятна, да призова младите хора да предявят правата си, като граждани на планетата, което включва:
- Правото им да се хранят и да живеят в сигурност.
- Да получават безпрепятствено информацията, нужна им да развият способностите си.
- Да се размножават и да могат да отгледат децата си.
- Да работят, това, което могат със съответното възнаграждение според наложените и приети официално Европейски и световни стандарти.
В противен случай се присъединявам към мнението им – а именно, че тази система е несъстоятелна и архаична и не представя интересите им – че не съществува в смисъла на техните потребности. За тях светът отдавна е глобален и правото им да изберат къде и как ще живеят, ще ги отведе навсякъде, но не и да ги задържи тук, където собствените им родители ги спъват в тяхната реализация.
...

Отдавна човек не притежава никаква собственост, а самият той се е превърнал в собственост на глобалната система и част от глобалния разум, в степен отговаряща на неговото собствено съзнание.
Почти нищо от това, което използва човек в делника си, няма как да бъде негово, защото не може нито да го направи, нито да го измисли – може единствено да го използва временно и това има смисъл само ако направи друго полезно нищо! В противен случай трябва да плаща наем за това, което е употребил. Когато употребява и не може да плати се затлачва и изчезва!
За да съществува хармония в света на хората – трябва да бъдем полезни с това, което правим или да плащаме! Според цената, която плащаме разбираме до колко сме били полезни. Ако трябва да плащаш много – значи си взимал повече от колкото си давал, а когато плащаш по-малко, значи си дал повече!
Единствения начин, по който човек може да изплати дълга си е, когато бъде себе си и гледа на себе си, като потенциално съществуваща енергия, която би помогнала за оцеляването на света.
Личните проблеми отдавна не съществуват, защото са заменени с тези на глобалното човечество. Представете си кораб, който се намира в бурно море – дали някой ще си мисли за нещо друго освен за съдбата и възможностите на кораба и би отказал помощ, ако от него зависи да остане над водата, дали би забравил за миг, че потъването му е синоним, но собственото му крушение?
...

Всъщност всичко това, за което плащаме днес е цената на лъжата, в която живеем и от която сме част всеки път, когато го правим, за да ползваме нещо. Така все повече загубваме представа за себе си и удължаваме агонията на собствената си драма и то в името на тези, които нищо не могат и само взимат!
Най-трудно е човек да осъзнае персоналната си отговорност – глобалната! Всъщност едната е врата към другата! Осъзнаването на едната не те освобождава от другата! Съзнавана или не, отговорността на човек съществува и до голяма степен отношението към нея предопределя съдбата му, както на тези, които обича.
Няма как да убиваш, за да подсигуриш добър живот на децата си, нито да мамиш, крадеш, лъжеш и т.н. Рано или късно всяка безотговорност води до непредвидима катастрофа.

Държавите, правилата на хората, оградите, властта, отдавна не съществуват в глобален смисъл и са зрителна /материална/ измама, подобна на руините на изчезнали цивилизации – защото не ни правят по-добри хора, а провокират единствено разделение и омраза.
Възможностите на отделния човек, отдавна са станали възможности на глобалния свят – въпросът е кога ще го осъзнаем и дали няма да е твърде късно!
Човек не става богат с всичко, което може да има, а с малкото, което му е нужно!
В днешно време битува тотална анонимност и хората все повече потъват в нея. Именно това е причината за настъпващата революция в съзнанието, която изисква разбирането, че трябва да обърнем по-голямо внимание на нещата, за които даваме пари или енергия и доверие. Трябва да изискваме максимална информация за всички, които ни управляват, за всичко, което плащаме и за всяка услуга, която ползваме – защото междувременно това е напълно възможно – чрез интернет!
Сега с всяко нещо, което плащаме с пари, труд, време и доверие ние гласуваме – даваме сила на все по-демоничната система, на която в крайна сметка сме жертва.
Една кино индустрия не може да отнеме творческия гений на отделните творци, една здравна система, не може да отнеме качествата и отговорността на лекарите, от които е създадена, една държавна институция не може да скрие бездарието на своята администрация, а тя от своя страна на своите служители, както и най-голямата фирма не може да оправдае алчността на нейния собственик и тези, които му помагат да трупа богатство с нередни средства.
Материалното ни богатство не може да скрие духовната ни нищета!
...

Без обществена енергия и усилието на всеки един от нас, корабът ще потъне!
Не бъдете лековерни! Бъдете себе си и искайте всичко до край, до последната усмивка! Длъжни са да ви я дадат, а вие сте в правото си да я поискате, за да бъдете по-добри!
Любимо
 


В памет на лъчезарната Радостина. Почивай в мир.