За мен ФМИ е най-добрата университетска институция в България.
Не защото притежава най-хубавата и добре поддържана градинка.
Не защото притежава тенис-корт игрища.
Не заради шахматния кът, не заради мониторите в коридорите на зданието.
ФМИ е най-добрият учебен факултет в България, защото той произвежда не просто математически и IT специалисти, а истински граждани.
Да си гражданин означава да променяш обществото в положителна насока, не да си просто част от него, а да му влияеш.
Във ФМИ студентите не са просто част/брънка от учебния процес. Във ФМИ студентите съграждат процеса, видоизменят го, подобряват го и го рушат, когато се налага.
Преподавателите са отворени към дискусии, поощряват мисленето, разсъждаването, разумния спор. В часовете се сблъскват десетки истини - на преподавателя и на студентите. Накрая се избира една за най-правдоподобна. И тя не винаги е тази на учителя.
Във ФМИ се учим взаимно и търсим себеотрицателно пътя към по-добрата истина.
Хората не ги е страх от новото и имат самочувствие да заявят своята истина, да я противопоставят на учителската. И не от суета, а от благородие - от желание да намерят по-добрата истина.
Наше неписано мото е: "Don't teach me the solution. Teach me how to create it." (Не ме карай да заучавам решението, научи ме сам да го намирам.)
Дали това се случва в мащаба на обществото?
Колко души притежават гражданско достойнство и смелост да заявят публично своята позиция? Колко души се осмеляват, колко от тях успяват да променят обществото, при положение, че още 'даскалите' в началното училище не приемат друга истина, освен своята?
Малцина са тези, които се измъкват от оковите на системата.
Защо споделям всичко това?
Споделям го, защото в съграждането на ФМИ в настоящия му вид активно участие е взел акад. Борислав Боянов. Човекът, който освен дългогодишен преподавател и декан на ФМИ, бе и един от основните инициатори на протеста на 11ти май 2007 срещу липсата на образователна стратегия в национален план. Въпреки липсата на подкрепа от много други декани, въпреки съпротивата на някои ректори, акад. Боянов имаше смелостта да заяви и противопостави своята истина. Истината на стотици преподаватели и студенти, които застанаха зад него.
Акад. Боянов освен преподавател и истински гражданин, преди всичко беше Човек. Човек, който даде много на света.
Почивайте в мир, акад. Боянов!
Благодаря Ви!
петък, 10 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Преподавал ми е. Имам само хубави спомени за този човек и учен...
ОтговорИзтриване