събота, 30 май 2009 г.

Животът е една спирала

Животът е една спирала. Уравненията се повтарят, само дето параметрите се различават.

По тази логика и днес в съвременното общество се среща повторение на средновековни ценностни конфликти. За аргумент на своята теза ще използвам произведението на Мигел де Сервантес – Дон Кихот. Ще сравня испанското общество от края на Средновековието с българския социум днес.
В романа се споменава как в началото на 16ти век в Испания цари разруха на тогавашния морал. Примитивните наченки на хуманизъм биват жестоко смачкани от политическите механизми на Инквизицията. Трудещите се хора – тези, които изхранват семействата си с обработване на земеделски имоти, изнемогват от непосилните ежедневни усилия.
Тези селяни на практика изхранват не само семействата си, но и раздухания административен апарат на краля. Хранят благородници, духовници, военни, данъчни, съдебни органи.
Статистиката сочи, че на един испански селянин се падат 30 души непроизводителни жители.
Така много хора се хранят и живеят на гърба на други, на гърба на трудещия се. Тук мога най-спокойно да използвам думата Паразити. Дори Църквата, която трябва да изповядва основния християнски принцип – „Стреми се да бъдеш щастлив, но не с цената на чуждото нещастие”, дори тя престъпва всички граници на човешко отношение към Човека и се радва на незаслужено благосъстояние, постигнато с труда и здравето на обикновения испански жител.
В следствие на гореизложените исторически факти в Испания през тези векове се изгражда едно общество, в което проспериралите, богатите испанци се оказва, че са най-мързеливите, най-хитрите, най-безскрупулните, най-големите мошеници. Как да продължи да живее щастливо в тази реалност типичният испански идалго с нарицателно име Дон Кихот?! В днешните конституции пише: „Всеки има право на щастие” – дали това е било така и тогава, дали това е така и сега?
Как да възпиташ децата си да бъдат честни, когато те виждат, че децата на нечестните родители си играят с далеч по-лъскави играчки?
Тук ще си послужа с цитат от романа: „Нищо чудно, че при тези условия в Испания се появяват и разпространяват прототиповете на героите на тъй наречените шмекерски или измамнически романи (новелас пикарескас) – безкрайно дълго следващи студенти, за които науката е странично занимание, просяци-разбойници, според случая, свещеници, продавачи на индулгенции, крадци и обирачи, бивши военни, които след бойните си подвизи не се унизяват да работят и живеят или живуркат както знаят и както могат.
В спасение за обикновения идалго най-често се превръща бягството от родината на Запад към Новия свят – там, където всеки има право да бъде щастлив на базата на собствените си усилия, талант и предприемчив дух.
Спонтанното преселение е истинско кръвопускане за народа. През отворената врата изтича най-бойкото, най-предприемчивото, най-жизнеспособното. Това са преселници, които скъсват окончателно с родните си места и със страната си, не са временна икономическа или политическа емигранстка вълна.

Сега мисля, вече е време да направя пряка съпоставка с нашата реалност:
1) Днес масово в България присъстват тъй наречените Паразити, които се хранят на гърба на другите благодарение на социални механизми и слабости, за които сме си виновни ние. Едно време се е говорило за благородници, духовници и индулгенции. Сега техен аналог са политическо-олигархичната класа(благородниците) и благотворителните медийни акции навръх Коледа и Нова Година("духовници" приемат индулгенции)...

2) И днес както и преди 5 века в Испания символите на обществен просперитет рядко се припокриват със симоволите на справедливостта и чистотата. Някога е имало пикарескас, сега имамe мутри и съмнителни бизнесмени.

3) Творчеството се видоизменя по същия начин – в неговия сюжет масово навлизат образите на силите на нощта, все по-разпространен става моделът на фолк певиците, чиято основна цел е да си намерят бизнесмен, докато „все още стават”.

4) Нима днес не заминават на „Запад” хиляди способни и интелигентни младежи, защото там имат правото да бъдат щастливи на базата на собствените си усилия и талант


Нима и днес човек не се чуди КАК да възпита детето си да бъде честно и да уважава другите, когато шмекерството е по-преуспяващо от наивното добродушие. Още по-лошото е, че човек се пита ДАЛИ ИЗОБЩО е правилно да възпитава следващото поколение в духа на подобна „неактуална” ценностна система.
И все пак след Тъмните векове и Инквизицията идват хуманистично-революционните идеологии на Ренесанса, Реформацията, Просвещението, раждат се „гигантите на човешката мисъл” – Коперник, Галилей, Еразъм Ротердамски, Шекспир... Изхождайки от този исторически факт и горепосоченото сравнение, можем спокойно да заключим, че България чака светли години пред себе си :D
Та, дам, животът е една спирала и всичко се повтаря, а разказите на Дон Кихот са един скромен пример из многобройните такива. Надявам се да не съм звучал прекалено драматично и отчайващо, както звучат някои други мои импресии :D
Вярвам, че вървим в правилната посока и знам, че ще дам всичко от себе си, за да не подхранвам паразитно-подкупния строй в страната ни и ще живея така, че с личния си пример да платя своята лепта по пътя към промяна на обществения ред. Надявам се да съм ви накарал поне за малко да се замислите върху тези въпроси.
Наскоро гледах един нов сполучлив български филм – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” :) - препоръчвам ви да го гледате и вие, в случай че все още не сте.

Из блога "Memento Mori"

1 коментар:

  1. Лично за мен написаното тук не звучи никак песимистично и черно.Спиралата означава моменти на ужасни общественоидеологични депресии, последвани от дни на фундаментални открития променящи мирогледа, а с това и живота на милиарди, но за да се стигне дотам тя означава най-напред бъдеще, възможност всичко това да се случи в обективната действителност.За съжаление ставаме свидетели на времена, в които бъдещето става най-смелата мечта на един народ, независимо светло и обещаващо или тъмно и бурно...Този народ е нашият народ и днес той се бори да не попадне в списъка на тези, които съществуват само в учебниците по история - шумери, етруски, перси, хуни, маи, ацтеки...!И в тази връзка лично за мен е доста приятна мисълта, че материалната нишка, изграждаща спиралата на собствения ни народ в неясните хоризонти на бъдещето ще се запази, колкото и тънка да изглежда на моменти.Съжалявам, че моето изказване беше откъснато от глобалния смисъл на конкретния паралел(поставен на основа два различни етноса испанския от втората половина на XVI век и съвременния български, той засяга цялото човечество като обществена единица), но аз продължавам да вярвам пламенно, че и българите ще съумеем да се преборим за своето място в спиралата на бъдещето.Бог да пази България!

    ОтговорИзтриване