Свободата, както рекох, е явление из вътрешния живот. Истинската свобода почва непременно с морално възраждане. Освобождението е явление из външния живот. То е нещо веществено. Свободата се добива чрез вековни усилия за превъзпитание.
Освобождението може да бъде плод на едно щастливо военно действие - и да дойде в един ден.
БЪЛГАРИНЪТ НЕ Е СВОБОДЕН: БЪЛГАРИНЪТ Е САМО ОСВОБОДЕН.
Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.
Авторите на Търновската конституция говореха:
- Новото публично устройство ще създаде нови хора!
Тая надежда не се оправда, а се оправда твърдението на историята, че ново публично устройство не може да създаде нови хора, а наопаки, новите хора създават ново публично устройство. А нови хора не се изкалъпват моментално, не се импровизирват. Нов свят не иде внезапно.
Изражението нов свят е едно от най-безсмислените игродумства. Нов свят не може да има, нов свят не е имало никога, нов свят никой не е виждал. Историята говори само за градуирана трансформация.
Дълго се чудих дали да не пусна това писмо в нишката за референдума Бургас-Александрополис при онези статии за свободата... Но мисля че тук му е мястото... И сега му е времето... Ако не започнем да се чувстваме свободни и ако не осъзнаваме свободата си... си заслужаваме управлението...
Но заслужават ли го тези след нас?
Ростислав Кандиларов
Снимка: Анастас Търпанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар