събота, 19 юни 2010 г.

Анализ на събитията в Киргизстан. Има ли от какво да се страхуваме и ние?

По скайп до мен пристигна едно писмо от Киргизстан. Чрез него очевидец на събитията в град Ош призовава световната общественост да вземе отношение спрямо издевателствата, които се извършват в района.

За тези, които не знаят в Южен Киргизстан на 07 април тази година беше извършен политически преврат, открито подкрепян от руската власт. Повече за гео-политическата страна на въпроса може да се прочете тук.

С две думи киргизският президент Курманбек Бакиев се опита да играе паралелно на два фронта - на руския и американския, но "дините" му дойдоха в повече и амбициите (а може би лакомията) на Бакиев се оказаха извън неговите възможности.
В следствие на неговата заигравка с Щатите, руският империализъм реши жестоко да демонстрира своето влияние в Киргизстан. Руските медии за броени седмици внесоха дух на напрежение сред киргизския народ, който от своя страна се оказа много податлив на подобни внушения и манипулации. Като резултат неудобният на Медведев и Путин киргизски президент беше насилствено свален и неговото място зае бившият съветски дипломат в ООН Роза Отунбаева.

Два месеца по-късно в Южен Киргизстан избухва етническа война, повод за която се оказва слух за изнасилена от узбеки киргизска девойка. Местните имат сериозни съмнения за истиността на този слух. Но няколко стотин местни младежи, организирани по чудо за един ден, снабдени частично с огнестрелни оръжия атакуват узбекския квартал в град Ош.



Така започва една от най-страшните в новата история на Киргизстан етнически войни. Но това не е първата. През юни 1990 година при опита на Киргизската власт да се отдели от губещата позиции Съветска федерация, в град Ош избухва ненадейно подобен конфликт между узбеки и киргизи. Конфликтът е потушен с помощта на руската армия и Киргизстан привидно получава своята независимост. На власт идва московският учен Аскар Акаевич Акаев, който управлява страната до 2005, когато е свален с преврат от доскорошния президент Курманбек Бакиев.

Няма как човек да не направи връзка между събитията от 1990г и 2010г. Личното ми мнение е, че етническите конфликти от тези години са нагледен пример за механизмите, с които руската империя си гарантира влиянието в държавите от бившия социалистически блок.
Само сляп човек няма да забележи общия шаблон:
- етнически конфликт;
- дестабилизация в държавата;
- руската армия потушава напрежението;
- всички са щастливи и благодарни на братска Русия;

Освен в Киргизстан подобен подход Русия прилагат в Чечения, Южна Осетия, Грузия.

Но не това е отправната точка на тази публикация. Нека се върнем на случая с Киргизстан. Русия недвусмислено демонстрира своето влияние в страната. И осланяйки се на историята съм склонен да вярвам, че скоро етническият конфликт в Южен Киргизстан ще бъде потушен и в центъра на вниманието отново ще е руската армия.

----------

Питам се обаче, има ли Русия подобно влияние в България.
И не е ли България в момента на подобен политически кръстопът, както е бил Бакиев през последните 12 месеца? От една страна българският премиер прелетя 2500км, за проведе един приятелски разговор с Путин през септември.
От друга страна няколко месеца по-късно г-н Бойко Борисов обяви, че двата руски енергийни проекта в България Бургас-Александруполис и АЕЦ "Белене" са под сериозен въпрос.


Не напомня ли този сценарий на киргизския и ако се стигне дотам да обърнем гръб на Русия в този важен за нея геополитически регион, може ли тя да демонстрира по сходен начин своето жестоко влияние в България?
Мисля, че тя със сигурност ще се опита, но под каква форма е големият въпрос?
Дали механизмите за влияние на руската власт у нас се изчерпват с политическите им агенти Гоце, Станишев и сие?

Или пък Русия притежават контрол и над "етническата карта" посредством ДПС?


Честно да си кажа последният въпрос силно ме тревожи. Знаейки готовността на Ахмед Доган да се продава съм склонен да вярвам, че Русия може да го купи, ако вече не го е сторила.
Притеснен съм и от друго явление - увеличаващия се брой националистически движения през последните месеци, възраждащия се неонацинализъм и необезпокоената демонстрация на агресия сред тези групировки.

Неонацисти на повикване

Неонацисти виленят в Пловдив

Неонационалистите и расистите са продукт на държавата и зад тях стои полицията

10 младежи от Атака пребиха двама турци пред НДК

Дали има вероятност България да се превърне в Босна, Киргизстан, Чечения и групи качулати младежи да започнат да палят къщи в кв. Факултета, Столипиново, Кърджали, Разград и т.н.? Имаме ли достатъчно надеждна полиция и армия, на която можем да разчитаме, за да не се случва това?


За финал ще завърша с цитат от писмото на Олга Шевченко от град Ош, Южен Киргизстан:
Целые отряды молодых людей киргизской национальности в нетрезвом или накачанном состоянии носятся по городу с оружием в руках, убивая и сжигая все на своем пути. Все это имеет политическую подоплеку. Внутренний национальный конфликт зрел давно, и кто-то умело воспользовался этим в своих целях.


-------------
Още по темата:

- Луков марш 2011


- Вижте и позицията на Узбекистан спрямо етническия конфликт.

- Размириците в Киргизстан не са спонтанни

6 коментара:

  1. За съжаление си прав Мирославе. Дано българите се окажат по-умни и не станат жертва на провокации...

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен19 юни 2010 г., 9:36

    България е прекалено послушна в момента, а и в близко бъдеще по отношение на руските интереси, за да се стигне до подобни крайни действия.
    Нашите политици отлично разбират от намеци, като "случайно" паднали ракети, "случайно" убийство на президентски съветник и "случайно" активизиране на младежки крайни фракции.
    Неслучайно Русия държи важния инструмент за "стабилност" и обратното на стабилност в България като ДПС.
    България няма нужда от насилие, защото страхът и апатията са единствени и достатъчни условия за геополитическо послушание.
    А ако случайно руските войски и служби нахлуят тук за трети път, това ще бъде трето поредно "освобождение" на България, придружено с нови национални празници, паметници и промиване на заблудени мозъци.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен19 юни 2010 г., 9:55

    Страхотна статия,дано повече хора да стигнат до нея!!!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Ох, като почнат да припяват комунистическите или страхливите мозъци на дребните Българи: "Само да не стане война!"
    Не разбрахте ли, че от война се страхуват само... комунистическите задници!
    Че у нас в момента е по-страшно от война. По Живково време, което много го хвалят пенсионерите, Българската армия даваше в мирно време повече жертви, от колкото американската във време на война.
    Тя Сърбия води война сума ти години, а после взе да изнася жито за България, че и до днес е по-богата от нея.
    Освен това, ние вече сме в Европа и това, слава Богу е далеч от Русия, та тези номера тук нито ще минат, нито някой ще го позволи...
    Де късмет, да почне нещо такова у нас, като в Киргизия?
    Тогава и добрите ще получат малко възможност най-сетне да понакажат лошите - в Парламента, че и извън него. Зер, сега лошите тормозят и избиват обикновените-добрите и невинните.
    Та, де късмет и тук малко обикновени хора да се снабвят с оръжие!
    Представяте ли си - огън по Парламента?
    Ще помогне ли това на България?
    Не, разбира се.
    Но ще бъде едно добро начало в правилната посока.
    Е, Унгария го направи още през 1953 г. Избесиха комунистите по дърветата с главата надолу.
    Ама я виж колко бързо се оправиха от тогава.

    ОтговорИзтриване
  5. Последният "анонимен" е много смел в своята анонимност и подстрекателство към войнствена партизантщина. Изписаните от него небивалици имат по-скоро комичен ефект, поради противоречията между няколко изречения и неясна позиция.
    Клишетата, неориентираността, анонимното подстрекателство, историческата "компетентност" и припознаването на различните от собствените заблуди позиции като комунистическа ерес са признак за неизживян дисидент на средна възраст, чието дисидентство се изразява единствено в мрънкане и даване на акъли.
    Руското "влияние" предизвика дестабилизация и граждански войни в доста по-мили за Запада държави като югославските републики.
    От думите на анонимния словесен дисидент: "Тогава и добрите ще получат малко възможност най-сетне да понакажат лошите..." ясно си личи, че той не се причислява в това бленувано от него насилие към никоя от тези групи, но с удоволствие би анализирал евентуална гражданска война от удобната позиция на телевизионен наблюдател.

    ОтговорИзтриване
  6. Не знам дали в България е по-зле от война в момента, съдейки по разговорите на моите роднини в Узбекистан и Киргизстан.

    А опасенията ми за косвено вмешателство на Русия в България чрез политическа дестабилизация стъпват най-вече следните два аргумента:
    1) Русия брани безмилостно енергийните си интереси. За справка Тбилиси преди две години. За допълнителна справка Украйна (януари 2006, март 2008).

    2) След поредния удар - от Беларус, руската енергетика навлиза в период на дълбока криза и това прави Газпром още по-чувствителен. Евентуален отказ на България да участва в "Бургас-Александруполис" ще означава за руския енергиен монополист голям икономически удар.


    А млади агресорски групировки в Бълагрия - бол. Дайте им оръжия, дайте им алкохол и до 48 часа ще имате няколко хилядна въорежна армия.

    ОтговорИзтриване