Търси се ...

 
 
Търсят се обществено активни граждани с лидерски умения и харизма, които да поведят Гражданското Общество в битка срещу настоящата политическа система.

Може ли от 7 000 000 българи в България да не можем да изберем 500 честни, интелигентни и кадърни граждани, които да съставят партия, зад която всички ние да застанем.
 
 

Ето как стачкуват френските студенти

Публикувам откъс от книгата на писателя Димо Райков за френските студенти, който започва с цитат на президента на студентската асоциация "Еврофил" Мариел Бези - "Ние стачкуваме, защото знаем, че властта ще ни чуе..."

Да, в Париж наистина имах страхотен късмет – успях да присъствам и на прословутите студентски вълнения, станали през март само няколко дни след моето пристигане.
Пропуска ли се такъв шанс – бях и на площад „Насион”, и на „Република” – е, малко пострадах от сълзотворния газ, от люшканията на тълпата, но може ли „юнак без рана”, още повече че се докоснах до едно толкова автентично събитие – направих репортажи от самото място на действието, успях да снимам и уникални кадри на схватките между полицията и демонстрантите.
Но да разлистим бележника ми…
Площад „Република”, 28 март 2006 година, 17 часа… „Черният вторник” на Франция – така този ден бе обявен не само от френските, но и от световните медии.
Намирам се в самия център на събитията, там, където действа ударният отряд на студентите. Ето, сега идват към мен две мощни пожарни, около тях – полицаи, подготвят се, по военному казано „разстилат се”, тръгват към паметника в центъра на площада, който е обкичен от огромна тълпа, надаваща невероятен вой…
Особено ми е интересно да наблюдавам онова, което става между полицията и челните отряди на демонстрантите. Едните тръгват на щурм, другите бягат като пощурели – едва ли не ме стъпкаха по едно време. После нападащите започват да отстъпват, сега пък другите надават викове и атакуват на свой ред. И така до безкрай – нападаш, бягаш, атакуваш…
Май че трябва да се отдалеча, защото някои от минаващите полицаи ме поглеждат подозрително.
Отново малко затишие, като че ли всичко става на приливи и отливи... Здрачава се, но песните, звуците на тимпаните, шумът на полицейските машини, скандиранията не спират… Въздухът вече е напоен със сълзотворен газ, мнозина от хората около мен, а и самият аз сме с насълзени очи… Периодически ту в единия край на площада, ту в другия избухват взривове от мощни освирквания, глух шум от удари на палки…
Много са интересни тези полицаи с отмерени стъпки, с отиграни до последния детайл движения – при тях няма нито един излишен жест или някаква самодейност – те настъпват по дадена команда, хващат най-дейния от съответната групичка демонстранти, след това двама-трима го замъкват към полицейските коли, докато другите са направили щит около тях, предпазвайки ги от разгневената тълпа. Това наистина бе интересно като тактика – бавно, методично „обезкървяване” на тълпата. Стоят си иначе кротко полицаите, показват едва ли не безразличие, но изведнъж по даден знак те се втурват, грабват тартора на съответната групичка и го замъкват. Тук голяма е помощта на цивилните полицаи. Тях изобщо не можеш да ги различиш от истинските демонстранти. И те са облечени с анцузи, дънки, фланелки, якета, с качулки – това е отличителният белег на ударните отряди от предградията, които създават най-големите главоболия на полицията и които трошат, палят и хвърлят камъни. Тези цивилни момчета-полицаи следят много изкъсо тарторите и качулатите и виждайки, че някой се готви да хвърли камък или запалителна смес, веднага като един скачат, повалят го на земята и го извеждат към най-близката камионетка.
Тук забелязвам и нещо, което ме удивява. За първи път в живота си виждам как полицаи изстрелват със специални пушки боя. Да, истинска боя… Чак след минути разбирам всъщност каква е целта – тази боя улучва тарторите, които, вече белязани, много по-лесно биват задържани от цивилните агенти.
Всички журналисти са с баджове, екипирани като за сражение – със собственоръчно направен противогаз, с каска на главата… Нещото, което ми прави впечатление, е, че изобщо никой не им пречи да си вършат работата.
Странно – полицаите свалят на земята поредния тартор, той се гъне и вие, а на сантиметри от изкривеното му лице нахално святкат фотоапаратите, камерите жужат без спиране.
С една дума – усещането, че попадаш на нещо като шоу взе да се настанява трайно в мен, докато накрая, когато тръгват на решителен щурм пожарните с огромните маркучи, вече имам чувството, че демонстрантите сами се подлагат на струите. Песни, танци… Звуците на тимпаните дори за миг не спират… Е, има и провокации, има и хвърлени камъни, дори смачкани и подпалени коли – но всичко това е спорадично, общо взето нещата са спокойни, овладени.
Поглеждам встрани към близката градинка, откъдето идва оглушителният боен звук на тимпани. Странна работа – там отсреща се бият, а тук млади и красиви тела се извиват в бесен танц – хората се радват на живота – момичета, момчета, хора на всякаква възраст, е, и един клошар с куче – и всички с отличителните знаци на протестиращи…
Тръгвам към паметника, където са най-буйните демонстранти. И отново пред мен е кордонът от полицаи. Гледам лицата на тези млади момчета, които са на метър-два от мен – някои са уморени, ето един се прозява – какво да се прави, работа… Прави ми впечатление, че полицаите се сменят на всеки тридесетина минути. И всичко става организирано, личи си, че всяка стъпка и жест са отработени и тренирани до съвършенство. С една дума – желязна организация. И в един момент като че ли забравям, че все пак съм на най-опасното място на стачката и просто започвам да се забавлявам… През кордона от полицаи забелязвам, че колата, която трябва да разгони демонстрантите от паметника с помощта на водните струи, не може да тръгне, защото пред нея са налягали момчета и момичета.
Но сигналът е даден, полицаите тръгват. Една групичка от тях обгражда проснатите тела. В този момент отново избухват оглушителни освирквания. Друга групичка от полицаи се насочва към паметника. Битката се ожесточава. Сълзотворните бомби започват да избухват отново. Полицаите почти разгонват седналите направо на асфалта демонстранти, само неколцина от тях се съпротивляват с последни сили. Това е моят звезден миг – успявам с риск да ме арестуват или набият да направя няколко уникални снимки.
Не може да се отрече умелата работа на полицията. Методично една след друга барикадите биват преодолявани. И въпреки съпротивата на демонстрантите полицаите напредват и вече почти целият площад „Република” е изпразнен.
Вървя по остатъците от сражението – кутии, вестници, боклук…
Чувам може би ако не последните, то поне предпоследните скандирания – да, наистина полицаите действат много бързо, много организирано…
Изходът е ясен. За мен, аз го казах това и преди, видяното като че ли беше някакво шоу. В този момент край мен минава или по-точно опитва се да мине около 35 годишен мъж, който изглежда силно е обгазен, не може да гледа, върви и се спъва – веднага го наобикалят млади момчета и момичета, подават му шишенце с някаква течност, която той изсипва върху очите си. Лека полека мъжът се оправя.
Използвам момента и питам едно от момчетата защо е всичко това.
– Как защо? – стреснато ме поглежда младият човек – ние, господине, си защитаваме правата. Ние сме французи…
Какво можех в този момент да му кажа аз, българинът, на този млад парижанин?
Обръщам се за последен път – да, площад „Република” – „черният вторник” за Франция… Всъщност едно изпускане на напрежението, едно проявление на онова, което французите най-много обичат – „либерте”, тоест свобода, думата, която през цялото време на митинга ехтеше най-силно.

Димо Райков

frognews.bg


--------------------------------
Сходни теми:
- Националния протест от 14 януари
- Парламентът няма да се занимава с полицейското насилие на 14.01
- Какво показа националният протест на 14.01
- Студентските протести (декември 2008)

28.01.2009 - Граждански протест

--------------------
Сходни теми:
- Кратък анализ на протеста от 14.01

Относно протеста от 14.01

От значение са тези, които бяха на протеста на 14.01

Малкото останали млади хора в България, на които не им е писнало дотолкова, че да си стегнат багажа и да отидат на някое нормално място за живеене. Малкото, които предпочетоха да се опитат да променят нещо, вместо да философстват и да обясняват защо протеста "не става" или е "бутафория", или е опорочен и тн. Не твърдя, че протестът е бил перфектно организиран, ангелски непорочен или нещо подобно, но беше опит за промяна. Беше вик на отчаяние, вик на гняв, вик на болка. Защото България загива. Защото сме турския кенеф на Европа и ще сме такъв,

докато не се научим да отстояваме правата си като граждани.

Защото може да ни крадат ежедневно и това да е достояние на целия свят и същевременно нагло да ни се хилят от екрана, а ние да стоим удобно с ракията и салатата и да храним маскарите пред телевизора. Господи Миков си позволи наглостта да кори хората на площада, че са ни вкарали в световните новини. Нищо че сме редовно в тях с корупция, спрени фондове, убийства, грабежи, беззаконие. А знаете ли как влезнахме в световните новини? Ройтерс: На хората в най-корумпираната държава в Европа им писна." Край на цитата. Повръща ми се от това общество, което не си мърда пръста да промени нещо в името на собствения си живот и бъдеще, а когато някой го направи си намира хиляда причини да го нарече боклук, отрепка, а опитът му за промяна - бутафория. Точно това се случи и след 14.01 - обществото на мрънкачите и мърдите плю върху тези, които се опитаха да покажат, че не са съгласни. Дори с камъни. Дотам сме стигнали. Защото определено нещо не е наред в една държава, в която, когато циганите вдигнат бунт, почнат да палят, рушат и крещят "Смърт на българите", не се случва нищо, а когато студенти, еколози, майки и земеделци поискат промяна, им пращат жандармеристи с палки и щитове

да ги влачат по паветата като животни с псувни и закани.

Определено нещо не е наред, когато в една държава престъпниците се разхождат спокойно на свобода, докато полицията е заета да бие студентите и пенсионерите. В същата тази държава, където полицията охранява мафиотите по поръчка на правителствени лица. Същата тази "най-корумпирана държава в Европа", където нагли и ухилени мазници ни обясняват от трибуната как трябва да протестираме правилни и кротко и така всичко щяло да бъде наред и сме щели да постигнем исканията си. Сигурно разчитат на късата памет на народа ни, знам ли... Сигурно се надяват на това, че народа от мрънкачи принципно не обича да мисли и с една елементарна медийна кампания ще го вкарат в правия път. И правилно се надяват, защото народа от мрънкачи наистина предпочита да не мисли и лесно приема спуснатите му готови тези, след което ги защитава като свои, сякаш лично е бил там и видял с очите си... А тези, които стават за нещо, просто ще си заминат. Вече си заминаха над милион. Малко остават и като гледам, няма какво да ги задържи. Затова ще сме турски кенеф. Толкоз.

-----------------------------------------

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875
Петко Славейков

--------------------------------
Сходни теми:
- Националния протест от 14.01
- Кратък анализ на протеста от 14.01
- Парламентът няма да се занимава с полицейското насилие на 14.01
- Студентските протести (декември 2008)
- За свободата
- За тези, които останаха в България
- 29.04 - Протест срещу забраната за митинги

http://feelfriendly.com/

Мнение
Предлагаме Ви едно писмо, което достигна до нас, като анализ на ситуацията около 21 януари:

"В допълнение на това, което вече казах по темата искам да изразя по-подробно своето мнение относно провежданите протести. На първо място категорично трябва да се каже, че присъствието на протеста беше много слабо. Никой от управляващите няма да обърне внимание на толкова ограничен брой хора, които имат някакви искания. Прави впечатление, че в интернет пространството присъствието е много по- голямо, но това пространство е анонимно а протест може да се прави, само когато човек застане с лицето и името си. Считам, че ако протеста не добие по-масов характер, няма да постигне абсолютно нищо. В този смисъл, ако съществуващите студентски организации не работят, независимо по какви причини, незабавно следва да се изгради студентска структура, която да обединява, колкото може повече студенти. Наред с това не виждам нищо лошо, ако някоя партийна структура се приобщи към протеста, стига да споделя нашите искания. При всички случаи, протеста е политическо явление. Това не означава, че ще оставим някоя политическа партия да прави пиар на наш гръб, но не означава също така, че ние априори, трябва да отхвърляме подкрепата и присъствието на политически групи. По същият начин стои въпроса и със синдикатите. Ние сме длъжни, да приемаме всеки, който ни подкрепя (разбира се само хора с "чисти" ръце, за да добие повече масовост протеста). В противен случай протеста е обречен. Трябва да се знае и да се разбере, че в България от 20 години съзнателно работят структури, които не желаят появата на гражданско общество. Това е основния проблем поради, който хората не излязоха при нас на площада. В този смисъл призивите за участие в протеста, трябва да имат по-популярен характер, като по преценка могат да се отправят към отделни социални групи. Много по-важно е хората на площада да са повече, отколкото какви и колко послания ще бъдат отправяни към политическата класа. Трябва да приемем, че доколкото има гражданско общество, то е малко и слабо, затова освен комуникацията в интернет пространството, трябва да се отправят призиви за участие в протеста, чрез ел. и печатни медий: по реда на даване на интервюта, контакти с водещи журналисти и други подходящи методи. На второ място: следва да се мотивират исканията в популярен стил, като се засягат относително големи социални групи. Исканията не трябва да са абстрактни, искането за нова политическа система звучи на обикновения човек абсолютно абстрактно, НА НАС НИ Е Е НЕОБХОДИМА ПОДКРЕПАТА ИМЕННО НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК. Следва да се помисли и по отношение на искането за участие в управлението: без изградени граждански сдружения с ясни цели, легитимно управление и ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ЧЛЕНОВЕ В ЦЯЛАТА СТРАНА , няма как да се участва в управлението. Такова искане по-скоро прилича на желание за политическа кариера на някой от нашите приятели. В този смисъл, следва да помислим за разбираеми искания, които да засягат по-голям брой хора. На трето място - внимателно да се обмисля сценарият на протеста. Необходимо е да отбележим, че протеста не е на организаторите, а на протестиращите хора, затова трябва да се дава по-широка трибуна на различни оратори; изказванията на отделен човек пред митинга е добър повод този човек отново да дойде на протеста. Организаторите да се ограничават с кратки и съдържателни изказвания. Считам, че ако се поработи по всички тези въпроси, с ясното съзнание, че изпълнението им на 100 % е невъзможно, протеста може да добие други характеристики, които всички ние така желаем. Поздрави, Офелия Георгиева
п.с. Относно прозива към учителите, имах в предвид "Нашата държава предпочита сит полицай пред СИТ учител"- извинявам се за грешката. Тъй като достойно платения учител, ще си върши добре работата и няма да допуска неграмотни и немотивирани деца да излязат от училище, който е един от най-съществените ни проблеми днес. Няма как да изградим ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО С НЕГРАМОТНИ ХОРА. Това е моето убеждение и няма кой да го промени!"

--------------------
Сходни теми:
- 14.01 - Национален граждански протест
- 21.01 - Граждански протест
- Кратък анализ на 14.01

ПроТЕСТ на българското общество

Авторът на статията, предложена в блога, е
Страшимир Димитров

Демокрацията има смисъл само ако политическата класа бива всекидневно поставяна пред респекта на идеите на обществото за това какво е важно днес и какво не, какво трябва да присъства в дневния ред на държавата и какво не, какво има да се прави в бъдеще и какво не.

Самò по себе си това уравнение изглежда просто, но зад него трябва да седи определен интелектуален потенциал. България дълго време отказваше да впише в дневния си ред друго, освен ядене, пиене и съветска музика. Вина за това, разбира се, носи политическата класа, която по времето на комунизма ползваше народа за цукало, не подтикваше към развитие, смазваше инициативата. Каквито са целите ти, такъв си и ти. Каквото искаш от народа, такова става и той. В българския случай се искаше хората да са скопени, раболепни, инертни. Такива те и станаха. Проблемът на днешния ден е, че вече не българският политически елит определя какви да са хората на днешна България (т.е. каква да е България), а глобализацията, ЕС, Америка, Китай, световната икономика, която не може да търпи търтеи.
Оттука идва и фрустрацията – ние, такива, каквито ни направи Тато и каквито продължава да ни държи сегашният политически елит – сме ненужни. В същото време управляващите отказват изобщо да си поставят въпроса „какво искаме да правят хората, какви искаме да бъдат те”. Отказът не само да се търси решение на този въпрос, но дори и да се постави в общественото пространство, обрича цялото население (най-вече активното) на губене на време, на въртене в кръг на празни обороти, което го демотивира и отчайва.

Протестите, започнали на 14 януари най-накрая вкараха в общественото пространство дискусията за това каква е българската идея за съвременно държавно управление. Оставени на спокойствие след абсолютно аналогичните протести от зимата на 1996-97, нашите политици забравиха кое е тяхното основно призвание – да чертаят път в бъдещето, да водят нацията напред, а не да си чешат крастите и да си клатят краката в уреденото за тях, но безпътно за обществото настояще. Това се случи не толкова заради склонността на политиците към заместването на действията с бездействия и на проектите за развитие на държавата с проекти за собствено егоистично благополучие, колкото заради апатията на обикновените хора, които дори престанаха да гласуват по изборите.
Като граждани обвиняваме власт имащите за не решаването на проблемите на държавата, но не предприемаме никакви конкретни действия да изискаме от политическата класа реални промени. От позицията на мърморещи обвинители прикриваме неспособността си да формулираме идеи и протестни платформи. Най-накрая това се промени. Най-накрая част от обществото излезе на улицата, за да припомни както на политическата класа, така и на другата своя част, че апатията е тая, която убива промените в държавата ни. Хората от улицата показаха и показват, че искат да мислят, да чувстват, да бъдат взаимни и съпричастни в търсене на решение на проблемите си. А решенията на тия проблеми са толкова ясни, че неминуемо зад тях застават почти всички българи, включително и най-апатичните.
Остава да се покаже пътят към решаването на проблемите. Той със сигурност не е в примитивизма на лица като Румен Петков, изсмял се ехидно и по лумпенски в лицето на битите от полицията граждани, или на Бойко Борисов, издал забрана за митинга в разгара му, а вероятно и подклаждал провокаторите от близкия до неофициалните му контакти криминален контингент.
Пътят, който трябва да се извърви, за чудене и маене на гладните пенсионери или озверелите работници, не е само и непременно финансово-икономически, свързан с усвояване на еврофондове или нам-колко-си увеличение на пенсиите и заплатите. Да, безспорно такова драстично увеличение трябва най-накрая да се случи. Да, еврофинансирането трябва да потръгне отново, но за да се случи това първо трябва да се осъзнае нуждата от нов морал и нови ценности, или по-точно казано връщането към един забравен морал и едни забравени ценности. Всичко е заключено в това, управляващите да покажат, че са готови да следват принципи като
да работиш по ясни правила;
да уважаваш другия, дори и да ти е противник;
да виждаш слабия до тебе, да се отзоваваш на молбата му за помощ, а не да го налагаш садистично по гърба;
да мислиш за ситуацията, в която се намира ближния като за ситуация, която може би утре тебе ще сполети.
Ето това се иска да проумеят „силните на деня” българи, или поне по-голямата част от тях – било то политици, бизнесмени, мутро-кметове или просто обикновени хора.
За тези, които не са разбрали исканията на протестиращите – тия искания са преди всичко морални, а не метериални. Това е тяхната сила и затова те събират подкрепата на огромното мнозинство българи не само на площада, а и пред телевизорите и компютрите, в София, Пловдив, Бургас, Мюнхен, Чикаго и Сидни. Затова тия искания уплашиха властта – защото няма лек срещу тях, няма проценти от заплатата, които да могат да бъдат договорени, няма материални средства, които могат да бъдат подхвърлени като трохи на тълпата. В името на реда и законността, в името на просперитета, може да има само реални действия. Срещу престъпниците като Веселин Георгиев или Людмил Стайков, срещу предателите на националните интереси като Георги Първанов или Румен Овчаров, срещу мутрите като Бойко Борисов и „братя” Галеви може да има само затвор. А това не е по вкуса на политическата класа. Те се уплашиха от протестите, защото хората искат промени в статуквото, а не къшей хляб.
Между другото и разните подтичкващи около държавната трапеза лица като Бойко Борисов, Христо Ковачки и Георги Гергов не са противници на статуквото, а само кандитати за по-слънчево място в него. Истинският противник на статуквото е обикновеният българин, проумял, препатил и надскочил страха си да поиска държава,
където превишената скорост се наказва с глоба, а не с рекет от длъжностното лице;
където прокуратурата обвинява престъпниците, а не прикрива престъпленията им;
където нарушителите на реда и спокойствието са преследвани, а не подпомагани от полицията;
където учителите са културни, образовани и добре платени, а не одърпани, сополиви и полуграмотни;
където училищата са модерни, чисти и осигуряват качествено образование на децата, а не ги отвращават и развращават;
където природата не е в капана на променливите настроения на бизнеса, а е защитена като основна ценност на държавата;
където грижите за здравето са достъпни за всички, а не само за ВИП персоните;
където науката заема централно място в общественото пространство, а не чалга-певиците и техните обладатели;
където книгите, а не хазарта, се ползват от данъчни облекчения;

Промяната няма да стане от само себе си, а ще бъде резултат на всекидневните усилия на хората. Дори и с цената на всекидневни протести. Усилия, българите да променят себе си - да престанат да псуват и да слушат чалга, да четат книги, да се интересуват от живота в други държави, да се научат да разглеждат събитията под много ъгли, а не само под похлупака на държавната телевизия или официозните „Труд” и „Стандарт”; да си изхвърлят отпадъците разделно; да спират на пешеходна пътека; да не паркират в градинките и парковете; да не се присмиват на страданието на ближния… Някой би казал – е как да стане тая работа, когато няма обективни условия за такава масова промяна. Ами когато субектите осъзнаят нуждата от промяна и започнат да променят обективните условия, ще се извърши и промяната. Всъщност „промяната” е постоянен процес, така че е безсмислено да определяме някакво очакване тя да „стане”. Промяната се върши всекидневно. Задължение на всеки човек е да прави така, щото тя да се случва в желаната посока. А посоката не е „Във всеки дом – говедо”, а във всяка душа – мисъл.
Следователно промяната на днешна България не е в ръцете на поддръжниците на политическото статукво, а в ръцете на обикновените хора. Промяната е навсякъде около нас. Тя зависи от нас и ние сме тия, които определяме дали тя ще се случи или не. Всеки от нас - според акъла си, според морала си, според силите си – допринася животът в България да е това, което е, а с мечтите и дръзновенията си – това, което иска да бъде.
Протестите срещу политическата класа са крайъгълен камък около превръщането ни от случаен сбор хора в общество, което знае в каква държава иска да живее и знае как да го постигне.

Иво Инджев


--------------------
Сходни теми:
- 14.01 - Национален граждански протест
- Кратък анализ на 14.01

Зелено гражданско общество

Илюстрация: Иван Кутузов

Протестите пред парламента доказаха, че гражданското общество в България е зелено. Тоест младо, неопитно, крехко, но и свежо, непокварено, изпълнено с идеали. То обаче е зелено и в един друг смисъл.

Поглед към изминалите три години и половина показва, че тройната коалиция имаше само една истинска опозиция, активна през целия мандат. И това не бяха десните парламентарни партии, които през по-голямата част от времето бяха улисани във вътрешните си проблеми и борби, нито извънпарламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ, а шепа природозащитници, които се опитваха и до голяма степен успяха да бъдат коректив на властта.

Всеки четвъртък те бяха пред Министерския съвет, често протестираха и в градинката до Народното събрание, блокираха кръстовища, раздаваха листовки, организираха подписки. И не се отказваха, въпреки че често властта изобщо не им обръщаше внимание, въпреки заплахите на едри бизнесмени, които не се колебаеха да използват силови методи за убеждаване, въпреки че полицията на няколко пъти си послужи с палки и арести в отговор на мирните им акции.

Може да се каже, че

еколозите бяха съвестта на нацията

в период, когато повечето граждани, при все че не бяха доволни от управлението, избраха пасивността и се съсредоточиха в личното благополучие с непоколебимото убеждение, че "всички са маскари" и "който и да дойде, все ще краде". Затова и голяма част от обществото гледаше и продължава да гледа на природозащитниците пренебрежително, наричайки ги птицелюбци, екобудали, луди. Без дори да подозира, че тези "луди" са същите онези, за които Бай Марко от "Под игото" изрича "Лудите, лудите - те да са живи!", или онези, които не толкова отдавна заплащаха скъпо и прескъпо за смелостта да се противопоставят на комунистическия режим.

Разбира се, щом политическата ситуация се промени, бившите луди се превръщат в герои, тъй като обществото има дефекта да слави онези, които са се борили с несправедливостта в миналото, и да се присмива на тези, които го правят в момента.

Природозащитниците заслужават уважение, защото са сред малкото, които успяха ясно да формулират какво не им харесва в управлението, да набележат конкретни мерки за справяне с проблемите и да прокарат част от тези мерки. Вярно е, че и други недоволни постигнаха целите си в една или друга степен, но до миналата седмица всички останали протести бяха съсловни - различни групи излизаха с искания за повече пари, опитвайки се да придърпат чергата към себе си. Никой не протестираше против корупцията, мафията, беззаконието като цяло, никой не настояваше за нещо, което не би го облагодетелствало пряко.

Не и еколозите. Тяхната кауза е в интерес на общността, тъй като природата е на всички. Съхраняването на дадена защитена територия всъщност е победа на обществения интерес над интереса на малък кръг хора - инвеститорите и вероятно няколко корумпирани чиновници. А смисълът на гражданското общество е

гражданите сами да защитават обществения интерес

в случаите, когато институциите не го правят.

На сайта на коалиция "За да остане природа в България" са посочени четири подобни примера. Успехите на природозащитниците са: спасяването на природен парк "Странджа", заличен със съдебно решение през 2006 г.; въвеждането на екомрежата "Натура 2000" в пълния й размер; спирането на незаконната сеч в неодобрения ски курорт "Паничище - Езерата - Кабул" и възстановяването на 10 декара от Национален парк "Рила" над Паничище. Безспорен успех е и решението на парламента за спиране на заменките на гори, което означава прекратяването на масова корупционна практика за замяна на евтини общински и държавни терени за апетитни парцели по Черноморието и в планините.

Това може и да изглежда малко на фона на големия брой бетонирани райски кътчета, но пък е безспорно доказателство, че колкото и успешно да неутрализират засега противниците си, властта и мафията понякога са принудени да отстъпят пред обществения натиск, упражняван при това от не особено голяма група хора. Надеждата е, че еколозите ще продължат да бдят за общото благо, без да се изкушават да влизат в примамливи политически сделки не само с тези, но и със следващите управляващи. А също и че повече хора ще узреят колкото "зелените" и ще започнат активно да защитават общите си права - не само за да остане природа в България, но и за да остане България.
*Авторът е журналист на свободна практика и аспирант в СУ "Св. Климент Охридски"

в. Дневник - Иван Кутузов


--------------------
Сходни теми:
- 14.01 - Национален граждански протест
- 21.01
- Кратък анализ на 14.01

To start a revolution you need courage

To start a revolution you need courage

Rich, selfish people sometimes suppress the poorer sections of society by binding them with illogical ideas in order to accumulate greater wealth or enjoy more luxury. The privileged classes invariably think of their own comforts. They infuse the poorer sections of society with inferiority complexes in order to exploit them, and then force them to become their obedient servants. But eventually the poor people revolt against such exploitation, even if it takes one, two, three or more generations. People will always revolt against those things that go against human psychology. When oppression crosses the limits of human tolerance and endurance, revolution is inevitable. All dogma must be rooted out. You should start a revolution against dogma. But to start a revolution you need courage. So gather that courage and start a revolution against dogma.

To start a revolution

21.01.2009

На 21.01 отново излизаме. Това правителство просто трябва да бъде свалено преди края на мандата, за да има поне елементарна справедливост в тази държава!




Презентация на доц. д.м.н Велизар Павлов относно Избирателната система в България

--------------------
Сходни теми:
- Кратък анализ на 14.01

14.01.2009 - Ден за протест

Днес(14.01.2009) на националния протест ще разберем дали хората са недоволни от настоящето правителство, ще се види дали има напъни за израждането на автентично гражданско общество.



Да изметем циркаджиите от Парламента!



--------------------------------
Сходни теми:
- Националният протест от 14 януари
- Парламентът няма да се занимава с полицейското насилие на 14.01
- Какво показа националният протест на 14.01
- Студентските протести (декември 2008)
- За свободата

Гражданско Общество в България

 
 
 


Правова държава - държава, в която има правила и закони, и хората, които не ги спазват биват санкционирани и наказвани.

Те това последното в България липсва - наказанието за тез, дето не играят по правилата. Повечето от 240те 'народни' представители - стари депутатски муцуни, заслужават ЗАТВОР!

Обаче на кой му пука?! Важното е чалгата да свири и ракията да е евтина ...



SROKSOS
 


--------------------------------
Сходни теми:
- Националният протест от 14 януари
- Парламентът няма да се занимава с полицейското насилие на 14.01
- Какво показа националният протест на 14.01
- Студентските протести (декември 2008)
- За свободата

No more amnesia, no more apathy!

Resume of university students’ protests of December 2008

(A campaign of Bulgarian university students against the violence and corruption in Students’ City (the students’ campus quarter of capital city Sofia).

The facts for the time being:
- Dec. 5^th, 2008- a brutal murder of a 20-years old university student in a discothèque in Student’s city. As revealed further, none of the murders is inhabitant of the Students’ city, and just one of them studies by correspondence in NBU (New Bulgarian University)

- Dec. 12^th 2008- A mourning procession in the Students’ city was initiated by Initiative Group of university students and NGOs (Non-Governmental Organizations), with approximately 3000 students participating.

- Dec. 16^th 2008

Round table was organized in the American College in the Students’ Campus. Representatives of all legal local authorities have been invited. Among all invited, only representatives of Ministry of Public Health attended.

- Dec. 19^th 2008 The university students continued searching for and insisting on dialogue with the government. A protest demonstration with approximately 1500 participants took place, starting from the Students’ Campus and –within approximately 3 hours- reaching the Parliament. At the Parliament, the students were shouting: “We are your children”, “Criminals- out of the Students’ Campus”, “Students’ campus – for the students”.

It is worth to mention that no damages were caused and no disorders were experienced during the protests on Dec. 12^th and 19^th.

Approximately 3 hours prior the students reach the Parliament building, The National Assembly uncommonly voted a break up of the Parliamentary sessions. This action was considered by the youth and by majority of society as a cynic gesture of ridicule with students’ trials to conduct a civil courteous dialog with authorities.

The youth planned new nation-wide protest on January 14^th 2009, in response to the manifested arrogance and irresponsibility of the deputies to the National Assembly.

Dec. 22/23

Decision for establishing continuous video surveillance through the Student’s campus

NEXT:

Revealed issues and development

Under student pressure the category of the incrimination was changed by prosecutor’s office from the initially set “manslaughter” (unpremeditated murder due to imprudence and under the influence of alcohol) to “premeditated murder” (“murder in the 1^st degree”. In case of manslaughter, the most probable judgment would be suspended sentence up to 5 years while the currently set type of incrimination is –as a rule- liable to significantly stronger verdict. This, along with the initiated and maintained publicity of this case, should lead to a verdict to serve as edification for any potential criminal in Bulgaria.
It was revealed that the discotheque which was the “scene of crime”, is non compliant with many legal requirements. On the TV the Head Architect of the Sofia municipality promised that within few days the night club will be closed and the building will be destroyed.

The Head Architect of the quarter to which the Students’ campus belongs, was fired. The legal reason for firing was set as “disciplinary”, and is in regard to suspected corruption considering the aforementioned illegal issues. The deputies to the National Assembly from the triple coalition manifested social, professional and personal irresponsibility which incited the negative attitude of the Bulgarian society against them.

The Bulgarian university students proved that the society powers are not asleep. They expressed and imparted the social indignation against the current situation in the country. They led by example the entire society, exercising their legal citizen right of protest, as a democracy attributive legal mean of enforcing the government to undertake socially desired changes and actions.

The interest and involvement of the local media was relatively slight. The “pieces of information” spread by the media regarding the protests, was inconsistent, e.g. “There were only 600 students participating in protest”, “Sofia blocked due to protest”, “Sofia under siege”, etc. Some media representatives admitted on public that they are under pressure.

An “End up the amnesia” campaign was initiated by several students who believe that the deputies to The National Assembly do not work in regard to their interests. They announced during the protest that a National Protest will take place on January 14, 2009, with the intention to reflect and express not only the students’ dissatisfaction of the political arrogance but also the dissatisfaction and will of entire society.

Let us end up the amnesia and apathy!

A change in political morality is demanded.

May the Bulgarian youth and the awaken Bulgarians bring this change.

Students’ protests on December 19, 2008- video