неделя, 8 февруари 2009 г.

Отново за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (На ход са младите – те и никой друг)

 

Лансираната от мен и многократно обсъждана на този сайт идея за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА породи засега ако не друго, то поне редица разговори с различни хора, които виждат в тази идея нещо ново, нещо смислено, нещо способно да хвърли камък в блатото на унилия и безидеен, загубил визия и стратегия наш политически живот.
Както казаха мои студенти – това е свежа, неопитана идея, тя може да ни събуди, развълнува и мобилизира.
Или както сподели с мен един интелигентен и мислещ мъж – това е позитивната, конструктивна и „за” идея, която изключително добре ще се съчетае с идеята „против”, „анти” – „Да ги изметем!”. Именно в името на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА можел да се вдигне народът, за да измете цялата тази ояла се и обезбългарена сган, яхнала държавата и хората вече 20 години.
Тук само ще допълня, че мнозина от тези, с които разговарях смятат, че споменаването на идеята ми за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА от Стефан Гамизов само е хвърлило сянка върху нея и затова е нужно да се бърза, да се предприемат усилия, докато тя не е напълно опорочена и изхабена - за създаването на политическо движение ли, партия ли – „Третата Република”.
Аз обаче не смятам, че е толкова лошо и други, вкл. публично известни личности, да говорят за тази моя идея, дори и да забравят да споменат авторството й. Далеч по-важното е да се натрупва критична маса от мислещи хора, които да са осъзнали, че сегашната конструкция на държавата – ВТОРАТА РЕПУБЛИКА - не може да работи в условията на европейската среда и само ще генерира хаос и безпорядък, каквито и частични или палиативни мерки и подобрения да й бъдат правени.

Само че аз в никакъв случай не се виждам нито като Шарл де Гол, нито като Дън Сяопин на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА.
И то не главно и основно заради съмнение в моите лидерски и политически способности, а от принципни съображения.
Аз смятам, че с идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА се опитвам да помогна в диагностицирането на болестта, за да разберем нейните коренни причини, а не да лекуваме някои нейни симптоми. Опитвам се да подскажа преди всичко КАКВО трябва да се прави. Но това – КАК то да се направи не е по силите на един човек.
Ако бъда поканен да помагам в тази насока, мога да дам своя скромен принос с предложения и решения най-вече в системата за национална сигурност.
И бих споделил вижданията си, че при конструрирането на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА би трябвало, според мен, да се направят освен редица други базисни промени и следните неща:
-- Намаляване на народните представители от 240 на 120.
-- Преминаване към наистина парламентарна република – с президент само с представителни функции, избиран от Народното събание (като напр. в Германия, Гърция, Турция).
-- Премахване на поста "вицепрезидент" - формална, бутафорна, куха, излишна и поглъщаща човешки и финансови ресурси длъжност, каквато няма в нито една от бившите соцдържави, членки на НАТО и ЕС, както и - предполагам - във всички наследнички на бившата съветска система, а също и - допускам - в цяла Европа.
-- Предефиниране на мястото и отговорностите на Прокуратурата.
-- Свеждане на силно централизираните, по командно-административен модел изградени структури до институции, преди всичко координиращи дейността на мрежи от организации и органи (виждаме, в частност, провалите на свръхцентрализацията при Министерството на извънредните ситуации и ДАНС).
-- Засилване на мажоритарния елемент (напр. от 60 на 60 та дори 100 на 0) при избора на народни представители.
Ала това са само мои лични убеждения и изводи. За тях съм писал вече няколко пъти на този сайт. Цялостната концепция за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА изисква сериозни интелектуални усилия на сериозен екип от мислещи хора.

Но аз не съзирам себе си като създател на поредната политическа партия и защото съм убеден, че шансът на България е в младите хора.
Сегашните политици – бивши и настоящи – сме изчерпани морално, креативно, позитивно, човешки.
Виждаме как един все още донякъде млад президент и един относително засега доста млад премиер имат излъчване и съзнание на хора, които чисто политически надхвърлят 70 години – липса на енергия, на съзидателни идеи, гъвкавост до безгръбначност на принципите, сателитно мислене. Вчера „против” (НАТО, Ирак, базите) – днес „за”. Вчера „за” (Милошевич, национализма, социалната политика), днес „против” (за социалното – да вземем свръхлибералната икономическа практическа програма плюс плоския данък).
Българската политика се нуждае от радикални мерки по отношение на възрастта и пòла.
Аз бих предложил на партии, които се надяват да управляват България след изборите, да действат решително и безкомпромисно в тази насока – да гарантират, че 3/4 от техните депутати (евродепутати, съветници) са хора под 35 години (1/4 от тях – под 25 години дори), а 1/2, т.е. половината са гарантирано жени!
Не казвам, че това е панацеята, но българският политически „елит” е ментално, патриотично, етично и морално геронтофилски, климактериен, импотентен, безсилен, пасивен, кастриран, ялов и склеротизирал.
Въпрос с голямо, с твърде важно значение е в него да се влее свежа, млада, нахъсена, динамична, потентна, креативна, емоционална, дръзка, наперена, готова да рискува, да отстоява позициите си, да се бори и да брани принципите си кръв.
Няма да отидем напред с политика и „елит” претъпкани от хора с политически, обществени, нравствени, мисловни алцхаймер, паркинсон, осеопороза, склероза.
Младите хора у нас трябва да се размърдат, да се захванат с отвоюването на България от дегенериращия и абсолютно неспособен да бъде строител, съзидател и сътворител „елит”.
Те трябва да отнемат от този „елит” решаващата за страната ни роля и да поемат тази роля смело и силно, за да си построят България такава, в каквато те искат да живеят – европейска, модерна, демократична. А не да се оставят да бъдат изтласквани и пропъждани от нея. А не да си отиват от България, плюейки зад гърба си: „Няма да живеем в тази скапана държава!”.
Младите хора, в осъществяването на тази задача над задачите, трябва да се самоорганизират, да използват възможностите на Интернет, да създават мрежи от мрежи. Ако ще трябва да се направи партия или движение, то това не е в началото на процеса, а в неговия край – в случай, че няма друг начин да се намесят в битката за съдбата на България.
Иначе младите хора рискуват – чрез своята пасивност – да оставят България в ръцете, по-скоро в краката на този „елит”, който е провинциален, андрешковски, келепирджийски, имитационен, сателитно мислещ, разсъждаващ елементарно: „Кой, ако не аз; кога ако не сега; какво ако не ядене, пиене, мацки, лов, комисионни; къде ако не на коктейли, партита, оргии, ловни излети - у нас, на сафари и по време на държавни посещения...”.
А такива като мен, пак казвам, ако има нужда от нас и нашата помощ – ще помагаме според възможностите и съвестта си. Но ние да водим, ние да сме лидери, инициатори, мотиватори, интегратори, консолидатори – не, не бива. Да сме могли – да сме го направили.
Вярно, не сме за изхвърляне, но нямаме право да се изхвърляме и да се самопредлагаме на България. Тя сега разчита и уповава на младите.
На ход са те – и никой друг!

Николай Слатински
07.12.2008 год.


Николай Слатински

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар