РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ, ПЕРСПЕКТИВИ И МЕДИИ

доц. д-р Тодор ПЕТЕВ, зам.-декан на ФЖМК


Промените връхлетели Източна Европа и света са поколенчески. Един механизъм на властта отстъпи неочаквано без сериозна съпротива чрез мимикрия, чрез опит за реадаптация пред силите на новото поколение и чувството за свобода. Естествено властовите ресурси на старото поколение бяха изчерпани, властовите амбиции на младото поколение покълваха, това породи конфликтни зони в областите на журналистиката, икономиката и политиката. Големият фундаментален проблем е проблемът за ресоциализацията - политическа, икономическа и културна. Старите нормативни образци вече не работеха, а новите образци току що се появя-ваха, обаче не бяха изчистени от опита и мъдростта на едно поколение. Въпросите са: Към какво ще се ресоци-ализираме?; Къде са образците?; Къде са моделите? Няма общ модел за преход. Нито в Полша, Унгария, Естония, Чехия, Словения, Латвия, Литва, Русия, Украйна и др., нито една от тях не се зае да говори за модели на прехода. По-скоро споделяхме своя опит. Всички бяхме единодушни, че в това разнообразие от модели на прехода все пак се ражда нещо, което е общо за всички. Новото поколение в културата, политиката и икономиката, на което ние трябва да помагаме, да осигурим среда, че то да покълне, да се изгради така, че да крачим със стария си неуспешен опит да крачим и ние с него. Но заедно с това да помагаме за възпроизводството на онова добро, което сме имали, та новото поколение да го наследи. Това възпроизводство до голяма степен ни кара да бъдем отговорни при разглеждане на проблема за ресоциализацията.
До преди 10.ХI1989 г. социализацията нямаше общ модел - имаше модел за добрия пионер, добрия комсомолец и т.н. Това вече не съществува. За разлика от политическото възпитание, социализацията не предполага подобен нормативен модел. Няма това ясно разделение между възпитател и възпитаван. Просто при социализацията и ресоциализацията личността сама расте, сама се изгражда, сама прави своя избор и заедно с това трябва да знае, че е отговорна за своя избор. Още по-ясно казано сблъсъкът между поколенията израснали в различни цивилизационни и генерационни системи е големият ни проблем. Първата генерационна система е под знака на предишното възпитание - на възнаграждението и възпитанието, другата, която сега се изгражда, дори няма още своя политическа социализация и така има опасност да се маргинализира. Маргинализацията е един от сериозните подводни камъни за днешния млад човек, който в някои случаи за съжаление не може да се развива успешно, да се самоутвърждава, съответно да има критерии за успех, ако няма враг.
Проблемът за врага - къде е опозицията, с която трябва да се борим? Къде са хората, с които по някакъв начин да се справим, така че да им наложим новите ценности, новите стилове на живот? Мисля, че малко от моите студенти реално са се замисляли по въпроса за врага и доколко има необходимост от такъв враг. Дали този враг ние не го отглеждаме сами в себе си? Проблемът е още по-сериозен, тъй като нямаме институционална подкрепа. Институтите на властта - политически, на законността, още се изграждат и не са придобили необходимата стабилност. Това негативно влияе върху индивида и опасността от маргинализация е много голяма. Маргинализираната личност е заплаха не само за демокрацията, но и за развитието на човека, защото в края на краищата цялата борба в икономически, културен и политически план не е борба за ресурси, не е борба за власт, а борба за развитие. Ресурсите, властта са средство за ускорено развитие. А за да се бориш за развитие трябва да имаш перспективи.
Проблемът за перспективите е друг подводен камък. Той седи най-вече пред хората от по-старото поколение, на които се налага да се ресоциализират при новите условия. В този смисъл акцентът, който искам да поставя е, че младите са по-богати на перспективи и на бъдеще.
Преди, в условията на едно пашкулизирано общество, без възможности за разгръщане на перспективи, хората бяха ограничени в политиката и икономиката. Не съм сигурен доколко вие осъзнавате колко е важен въпросът за перспективата. Не може да имаме самоуправляващо се общество, което да е демократично без перспектива. Тя полага целите, които трябва да се преследват. Колкото по-възрастен е един мислител, толкова по-краткосрочни са тези цели. Нашата демокрация би трябвало да има по-дългосрочни цели. Къде са те? Кой е творителят на дългосрочните цели на нашето общество? Къде са били поставяни на обществен дебат? До каква степен неправителствените организации, които се създадоха, са успели да се намесят при формирането на перспективите на регионално, национално и наднационално равнище? Това е друг проблем, който смятам, че е важно да се дискутира, защото перспективата - това е потенциалът, който младите ще имат да реализират. Без перспектива цел няма!
Имайте прошка към по-възрастното поколение, за това че загуби перспективите и не влизайте в коловозите на старите битки. Те отшумяха. Вашите коловози трябва да очертават едно свободно поле на избор с обща посока и перспективи. Приканвам ви на тази среща да мислим за тях и за основните културни и политически и икономически доминации, които се очертават. Досега в медиите, на много форуми се говореше основно за краткосрочно планиране. Вашите планове трябва да са дългосрочни. Без тях ние, по-възрастното поко-ление няма да можем да осъществим мечтите си, защото вашите дългосрочни планове очертават потенциала, избора и отговорността на решенията.
С това искам да открия кръглата маса и още веднъж да ви напомня, че ние сме едни от вас.