Преди 3 десетилетия обаче нашата страна придобива популярност и с още нещо - "българския чадър". Днес малцина от нас знаят за това смъртносно оръжие, с помощта на което някогашните агенти от секретните служби са елиминирали враговете на народа (може би е по-точно да кажем враговете на партията-майка).
Българският чадър представлява пневматичен пистолет, изстрелващ сачми с отрова, който е замаскиран под формата на обикновен чадър. В края на 70-те "чадърът" често е ползван от нашите секретни служби.
За българския чадър се говори по CNN, BBC, Дойче Веле. През 1980 година френският режисьор Жерар Ури създава дори игрален филм за смъртоносното оръжие - Le Coup du Parapluie Bulgare (Изстрелът на българския чадър)
Защо пиша за българският чадър?
Целта на настоящата статия не е възхвала на този печален инструмент на смъртта.
Пиша за нашето изобретение, защото на днешния ден преди 32 години с помощта на смъртоносното оръжие е извършен атентат срещу българския писател Георги Марков.
Георги Марков е писател и сценарист от Живково време неодобряващ тоталитарния начин на управление на партията-майка. След продължителен терор от страна на местната власт през 1969 година Георги Марков напуска страната. Той се установява в Лондон и започва работа като радиоводещ в английската радиостанция Би Би Си и немската Дойче Веле. Често в предаванията си отправя критики по адрес на комунистическия режим в България.
На 07 септември 1978 година обаче се случват две паметни събития.
В легендарната Шатра в Правец софийски танцов ансамбъл играе хора под звуците на родопски гайди. Десетки членове на политбюро на ЦК на БКП и група руски дипломати наблюдават спектакъла и честитя рождения ден на държавния глава.
Тодор Живков седи на централната маса точно под 1800-килограмовия полилей. С прибързана крачка към него се запътва служител на секретните служби. Агентът се доближава до масата и лично прошепва на Бай Тошо, че мисията е изпълнена.
Два часа по-рано на 2400 километра от Правец, при разминаване с непознат мъж на моста „Ватерло“ в Лондон българският писател Георги Марков усеща убождане в дясното си бедро. Решава, че непознатият го е одраскал с чадъра си. Няколко часа по-късно писателят вече е в болница. След 4 дни той умира.
При аутопсията е открита сачма в дясното му бедро. Две години по-късно и друг български журналист-дисидент попада под удара на смъртоносния чадър - този път в Париж.
Написах тази статия, опитвайки се да разпаля гаснещия спомен за едно жестоко време и за един българин, който се осмели да се изправи срещу него. Един човек, който сподели съдбата на българския емигрант, на непримирмия дисидент, на жертва на тоталитаризма.
За финал ще добавя и един цитат от покойния писател:
В държава без правораздавателна система хората губят критерия си за добро и зло, губят координатната си система. А когато човек няма изградена координатна система, то той няма как да притежава перспективни цели. Тогава той не вижда смисъл в това да работи, да учи, да отглежда деца, да се стреми към нещо значително и възвишено. Просто живее ден за ден.
"Задочните репортажи за България", Георги Марков
