петък, 4 септември 2009 г.

"Огън беше момичето ни и от огън загина”

На 28.02.2008 20-годишната Валерия Желева загина във влака "София-Кардам" на път за Добрич, на път за вкъщи, където никога няма да стигне.



Това, което ще прочетете тук, е писано от съученичка на Валерия, която учи в холандския колеж в Добрич.

Историята е следната:
Студентите са получили задание за написване на есе на тема "Харизматична личност". Момичето е пресъздало разбирането си по темата чрез образа на приятелката си Валерия от неотдавна отминалите ученически години. Посвещава се на нея.



Харизматична личност


В България има много пленяващи, известни и събуждащи любопитство личности, които всеки ден гледаме по телевизията, слушаме по радиото, четем жълти статии за тях по вестниците, или просто ги срещаме, когато си „ровим” в интернет. Ежедневно се докосваме до харизматичността на тези известни хора – певици, артисти, политици, журналисти…, които медиите не спират да лансират. Но аз няма да пиша за тях …
Искам да разкажа за една друга особено харизматична личност, която не бе така публична и въпреки неизвестността си носеше вродения си чар и омайваше с него околните. За този Човек си спомням винаги с усмивка… усмивка, но през сълзи …!!!
Този Човек въздействаше както с присъствието си, така и с отсъствието. Този Човек успя наистина да съхрани своя образ, така че да остави следа у всеки, който се е докоснал до него. Този Човек беше моя съученичка от гимназията и истинска приятелка в живота!
Валерия се казваше момичето, което никога няма да забравя… нито като образ, нито като темперамент. Темперамент, който непрекъснато бликаше с неизчерпаеми количества от нейната идентичност, образ - обикновен и същевременно толкова пълен с радостна жизненост. И въпреки на вид да беше обикновено момиче, Вал криеше в себе си много таланти. За веселия й нрав подсказваше винаги широката и усмивка, а за страстта и към учението и най – вече към Химията – очилата, които и бяха неизменен спътник в училище.
Вал беше човек който, когато влезе в живота ти вече нищо не е същото. Тя беше положителна личност, винаги гордо изправена, винаги знаеща какво иска и как да го постигне, човек който винаги виждаше нещата от няколко страни, човек – сериозно мислещ и здраво стъпил на земята. Реално осъзнаваше действителността около себе си и се радваше на всеки нов ден.
„Нашата Вал”, както я наричахме, беше истински пламенна личност. Тя беше винаги в центъра на всеки купон. С радостната си усмивка и безбройния репертоар от танци, тя караше хората да се забавляват заедно като се отърсят от всичко негативно. Много често танцуваше по масите, беше майстор, както на кючеците, така и на българските народни танци. Именно Вал научи повечето от нас – нейните съученици, да танцуваме народните хора за абитуриентския си бал. Беше пълна с енергия и жизненост, много често не се спираше, понякога подскачаше нагоре – надолу, като щуро дете, понякога се смееше така, че хората се обръщаха по улиците, винаги заразяваше с шантавите си физиономии   
Наред с веселия си нрав Вал беше и сериозен и много отговорен човек, човек на когото винаги можеше да се разчита, човек, който уважаваше останалите. Вал беше ученолюбива и старателна в обучението си. Обичаше да се занимава с Химия и знаеше, че ако учи здраво ще осъществи мечтата си да учи в София. Тя нямаше нереални мечти и очаквания за живота, беше земен човек, който знае какво иска от живота и какво той изисква от нея. Вал беше отговорна и прилежна, винаги готова да помогне за домашно, задачи или просто със съвет. Много често като учителка ми е обяснявала задачите по математика и химическите уравнения. Тя знаеше какво се изисква от нея във всеки един момент и рядко си правеше оглушки.
Като приятелка Вал също беше страхотна и то не само защото беше винаги готова да помага и изслушва другите, а и защото никога не спестяваше своите критики. Именно това винаги е събуждало моето възхищение към нея, може би защото не всеки е толкова смел да изразява винаги мнението си, независещо от чуждите нагласи и настроения. Тя винаги имаше собствени възгледи и отстояваше своите позиции в спорове или в обикновени разговори. Като разчупена личност си спомням моята приятелка, тя разбираше, че хората са различни и уважаваше, както по-консервативните си родители, така и по-разкрепостените си приятели. Вал винаги мислеше за останалите и много често страдаше за чуждите неволи и винаги се радваше на щастието на другите.
Моята приятелка бе човек на силните чувства… силна обич, силна привързаност, силно приятелство, силна признателност, силна вярност… единственото, което Вал не можеше да прави силно е да мрази…. – тя винаги прощаваше грешките на другите и даже понякога не ги забелязваше, понякога ги отминаваше, като че не бяха особено значими за нея.
И за да не помислите, че идеализирам образа на Валерия ще кажа, че и тя като всеки човек имаше дребни недостатъци, но може би точно тези недостатъци я правеха такава, каквато беше, а именно – истински харизматична и обаятелна.
„Огън беше момичето ни и от огън загина” бяха думите на родителите й, когато завинаги загубихме физическия образ на Вал! Но именно заради огъня, който носеше в себе си едва ли някой, някога ще я забрави… тя винаги ще остане в съзнанието ни като един весел смях, като една широка усмивка, като разчупен танц, като едно сериозно отношение, като истинско приятелство, като уважение, като умилиние, като критика и като похвала, като чар и въздействие, като душевна красота, като аура, като завладяване, като увереност … като истински Харизматичен Човек!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар