Липса на култура и никаква воля за прозрачност в институциите

Няма случай да е даден достъп до сключени договори по европрограми
Статия на Мартина Бозукова

Правителството и министерствата на околната среда, на вътрешните работи, на здравеопазването и на социалната политика държат първенството по откази за достъп до обществена информация през този мандат, обявиха в петък от неправителствената организация Програма достъп до информация (ПДИ) при представянето на годишния й доклад за 2008 година.

"Липсва култура и воля за прозрачност у управляващите институциите у нас", обобщи наблюденията на организацията адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правната дирекция на програмата.

Неговият колега Кирил Терзийски посочи, че досега няма случай поискана информация за сключени договори по различните европейски програми да е предоставена от компетентната институция.

За друг парадокс съобщи директорът на ПДИ Гергана Жулева. "Въпреки че достъпът до информация не би трябвало да зависи от политическите промени, ставаме свидетели на точно обратното. Пример за това е МОСВ, с чието предишно ръководство бяха извоювали успехи, а сегашното отказва изобщо да отговаря на исканията за информация", обясни Жулева.

Екоминистерството е отказвало да предостави дори протоколи от публични обсъждания.

Илюстрация е фактът, че 40-тото народно събрание е с по-малък процент публикувани проектозакони от предишното. "Това е абсурдна тенденция", коментира Кашъмов.

Той посочи като проблем лошия достъп до информация за процесите по вземане на решения. "Малко институции публикуват проектодокументи на електронните си страници и в крайна сметка това води до правни регулации, фаворизиращи определени групи", каза той.

Все пак от ПДИ отчитат "лек напредък" по отношение на изпълнението на съдебните решения. Така например миналата година е наложена глоба от 200 лева на бившия вътрешен министър Румен Петков, че дори след влязло в сила съдебно решение той не е предоставил поисканата информация в продължение на цяла година.

Отказът на Петков е бил по питане, свързано с отдаването под наем и последващата продажба на жилище от ведомствения фонд на МВР. Петков и бившият земеделски министър Нихат Кабил, който е бил глобен преди две години, са единствените, на които до момента са постановени финансови санкции. От ПДИ нямат данни дали двамата са платили глобите си.

Най-много заявления за достъп до информация миналата година са били свързани с околната среда, работата на съдебната власт и решенията на Комисията по досиетата. Най-много откази са направени под предлог за "защита на трети лица", лични данни и търговска тайна. Мълчаливите и немотивирани откази също са обичайна практика на институциите.

Министерства и общини искат електронни подписи и пари срещу информация

От "Достъп до информация" са провели проучване, като са използвали двама доброволци, които са пуснали заявления за достъп до информация до различни институции. От 399 заявления само 137 ведомства или 34% са отговорили в срок. 29 учреждения са отговорили след срока, а повече от половината – 233 – изобщо не са си направили труда да отговорят.

Три министерства – на земеделието и горите, на отбраната и и на труда и социалната политика - са информирали, че заявлението трябва да е подписано с универсален електронен подпис.

Според юристите на програмата подобно изискване противоречи на два основни принципа на ПДИ – че всеки има право на достъп и и на еднакви условия за достъп.

"Електронният подпис струва сериозна сума и не всеки може да си го позволи, ползването му изисква технически умения, които не всеки притежава и инсталирането му изисква закупуването на компютър, което също е въпрос на разноски", аргументират се юристите на програмата.

"Една част от институциите очевидно смятат, че не е достатъчно гражданите да си плащат данъците, но им се събират разни суми от 30 стотинки до 1.60 лева за предоставяне на обществена информация. Такава практика са наложили Министерството на културата и общините Котел, Пещера, Разград и Горна Оряховица", съобщи Жулева.

От програмата коментират, че очевидно целта в случая е да се създаде работа на банката, която обслужва съответната институция, като заявителите платят за превода, а след това сканират и изпратят платежното нареждане, което ще им струва още около пет лева.