вторник, 29 септември 2009 г.
Биеш полицай - ставаш министър
"За да избегнем насилието над полицаи, законът трябва да е много ясен – докоснеш ли полицай – в затвора". Това заяви днес премиерът Бойко Борисов. ГЛАСОВЕ припомня случката със сегашния министър на културата Вежди Рашидов от края на ноември 2001 г. Тогава общинските съветници Рашидов и Додов пребиха полицай, полежаха малко в ареста, за което Рашидов получи лично извинение от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов и пистолет за награда.
Скулпторът Вежди Рашидов, колегата му Емил Додов от ОДС в столичния общински съвет и полицай влязоха в кървава схватка под прозорците на кмета Софиянски на ул. "Московска" в София. От мелето полицаят излезе със счупен нос, Додов - с цепнато чело, а Вежди - със заплахи, че ще извика генерали. Двамата съветници бяха арестувани за 24 часа. Боят стана около 11 ч., когато Рашидов, който е общински съветник от формация "Другите за София", паркирал пред кметството.
Цялата статия можеш да прочетеш ТУК.
----------------------------------
Сходни теми:
- Прокуратурата оневини всичките 1300 полицаи и жандармеристи от 14.01
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много добър казус, показващ двойния аршин на премиера; сега, ако иска да запази някакъв авторитет, трябва да уволни Веждито от поста му...
ОтговорИзтриванеТочно Веждито не може да бъде уволнен, колкото и полицейски носове да е счупил. Присъствието му е един вид емблема, символ, тъй че нито личността му, нито способностите тук имат значение.
ОтговорИзтриванеЗа мен не е от особено значение дали Вежди Рашидов ще е част от настоящия МС. Не.
ОтговорИзтриванеТук става въпрос за принципност. Когато едно правителство е принципно, то това го прави и предвидимо, прави го и контролируемо до някаква степен. Защото ако утре правителство Х наруши един от основните си принципи, то веднага губи част от обществената подкрепа към себе си.
Това, което се вижда днес, обаче показва, че настоящото правителство не държи на принципите си, което го прави точно толкова непредвидимо, колкото и предните две.
Другото, което се вижда е, че медиите, които отговарят за наблюдаване спазването на платформените принципи на дадено Правителство, са абдикирали от обществените си задължения.
Двата факта в комбинация правят взривоопасна смес.
----------------------------
С две думи имаме правителство, над което няма никакъв обществен контрол, а без контрол властимащите се променят бързо. Светкавично започват да губят социалната си чувствителност - сетивност към проблемите на обикновения българин.
Описаното политическо явление се е срещало многократно в близката ни история и моят личен извод е, че ще станем отново свидетели на него в следващата 1 година.