Тодор Янакиев (част 1)

Тодор Янакиев е 38-годишен. Журналист и анализатор. Консултант при изготвянето на втория Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, по-известен като Закона за досиетата. Експерт в скандално закритата през 2002 г. „Комисия Андреев”. След неговия експертен анализ през 2002 г. Върховният административен съд се произнесе в началото на 2003 г., че Законът за защита на класифицираната информация изобщо не се отнася до архива на Държавна сигурност, потвърждавайки и решението на 36-тото Народно събрание от 1994 г., че документите и агентурната информация на ДС до 13 октомври 1991 г. не са държавна и служебна тайна. Тодор Янакиев е един от тези хора, които след случая „Алберт” продължават да не вярват, че скоро ще има всеобщ и пряк достъп до т.нар. „досиета”.

Интервю на Калин Манолов

Ще четем ли скоро разсекретени документи от архива на ДС, г-н Янакиев?
Искам първо да уточня, че тези документи няма да са „разсекретени”, защото това е термин, обслужващ тези, които не искат архива на ДС да бъде публичен или се стремят максимално да усложнят достъпа до него. Тези документи не са секретни още от решението на Народното събрание от 1994 г. Ако става дума дали скоро ще има реален и широкобхватен достъп до архивите на Държавна сигурност, поставен на принципни начала, аз съм по-скоро скептик.

Не мислите ли, че в момента политическата конюнктура е доста по-благоприятна отпреди и е възможно досиетата наистина да станат достъпни?
По всичко личи, че конюнктурата е доста променена в положителна посока, и то от единственият възможен източник, който се убедихме, че може да въздейства върху нашето безсилно в много отношения общество - външния натиск. Явно сега управляващите са поставени под много сериозен натиск, освен от Европейския съюз, вероятно и от НАТО, да започнат действително да превръщат архива на ДС в архив, който може да се ползва от обществото.

Каква е мотивацията на Европейския съюз и НАТО да принуждава българските политици да отворят архивите на ДС?
Мотивацията им е преди всичко прагматична. Явно са прозрели, че борбата с организираната престъпност в България и реформирането на институциите, които трябва да се борят с нея, минава през публичността на архивите на Държавна сигурност и осветляването на серия от зависимости, които превръщат хора от държавните институции в заложници на криминални интереси.

Защо България не направи досега тази връзка между агенти и престъпници? Винаги, когато се е говорело за зависимости от досиетата, се е мислело за политически зависимости?
Подобно осъзнаване във всички цивилизовани държави е задача на един интелектуален елит, който задава тона на обществените дискусии. В България или такъв елит (поне с такова качество) няма, или и той е обвързан - най-малкото с гузност - с криминалното минало на криминалната комунистическа държава.

...

Цялото интервю може да прочетете тук.