ЗЕСбуук - новата социална мрежа

Ще се опитам да внеса малко разяснения какви биха били евентуално последствията от приемането настоящия законопроект, изменящ ЗЕС.

Първо нека отбележа, че с този закон НЕ се урежда запазването съдържанието на дадена кореспонденция, а само между кого е протекла тя, в колко часа, с каква продължителност, какви устройства са се ползвали, но не и самото съдържание. Но това изобщо не прави настоящите промени безобидни. И в следващите редове ще се опитам да обясня защо.

Сама по себе си информацията име, ЕГН, адрес, телефон, IP и днес се пази в архивите на доставчиците на интернет и мобилните оператори. Тези данни биха могли да се достъпят от МВР, но те сами по себе си не носят особена информация, тъй като са лишени от контекст.
Новото в настоящия ЗЕС е, че към въпросните данни се добавя и контекстност. Т.е наред с другата информация, от МВР ще имат лесен достъп и до личната информация на хората, с които комуникираш - хората, с които имаш лични или бизнес взаимоотношения. Това вече внася контекстност на информацията – обвързва я в една скрита, но пълноценна социална мрежа, до която достъп ще имат хора, на които дори колегите от собственото им министерство нямат доверие. Създава се един полицейски фейсбук, в който данните вече могат богат да се обвържат помежду си.



Профилиране по различни критерии
С новите промени в закона служителите на МВР лесно ще могат да правят т.н. профилиране по различни критерии. Профилиране например по вяра, по етническо самосъзнание, политически пристрастия, стопански характеристики.

С други думи от въпросната информация, спокойно биха могли да се правят примерно следните изводи:
- в бл. 139 в Дружба 1, живеят много футболни запалянковци, които влизат в сайта на ФК Левски;
- в Зона Б5, в бл.1, вх. А има засилено присъствие на симпатизанти на политическа партия РЗС;
- голяма част от българските евреи живеят в кварталите около Централна гара;
- в Перник купуват много телефони по интернет;


Примерен казус
Нека развием един възможен казус:

Бизнесмените Христов, Константинов и Иванов са водещи предприемачи в сферата на алтернативните източници на електроенергия. Единственото общо между тях е, че всичките често комуникират с лицето Филипов. Явно Филипов има значителен информационен и/ или научен ресурс в тази стопанска сфера и контактите им с него ги облагодетелства по някакъв начин. Комисар Петков знае това.

С едно кликване в системата Петков вижда, че Филипов има родители в с. Ябланица и по 5 пъти на ден контактува с г-ца Лаловска и още по често с г-н Трифонов, за когото с още два клика се разбира, че е женен с две деца, братовчед е на лицето Филипов и явно близък приятел в живота.

Комисар Петков отваря профила на братовчеда Трифонов. Изведнъж забелязва нещо интересно – Трифонов често комуникра с г-ца Велева. Пише й мейли, смс-и, звъни й посред нощите. А Велева не е колежка на Трифонов, тъй като двамата са част от различни бизнес групи в рамките на МТел.
Явно Трифонов си има любовница.

Комисар Петков има брат, който също е в бизнеса с алтернативни източници на електроенергия, но не може да пребори силно конкурентния бизнес ресурс на Христов, Константинов и Иванов. Какво ли имат те в повече от него?
Шефа на Петков пък е партийно лице в ГЕРБ, с интереси в енергийната политика.

Какво се случва оттук нататък с комисар Петков, с лицето Филипов и братовчеда Трифонов е функция, чиито основен параметър са моралът и ценностите на един полицай.

ЗАКОНЪТ
По подобен начин се развива разследването срещу един престъпник, заподозрян в извършването на две отвличания, например. Гледа се с кого, по колко пъти, в какви часове комуникира, в какви сайтове е влизал, на кого пише мейли, съобщения и т.н. И по тази информация се локализират престъпните му „другари“.

Подобна информация може да бъде достъпена от службите на МВР по силата на следния член:

§ 2. Създават се чл. 250а, 250б и 250в:
“Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и
разследването на престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода две или повече години, и престъпления по
глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване
на лица...

Тоест, всяко лице, което е заподозряно в извършване на престъпление, наказуемо с поне 2 години затвор е потенциален клиент на подобни проучвания и профилирания. На практика всеки гражданин на Република България може да бъде заподозрян за нещо, което е наказуемо с 2 години затвор.

Утре ако стане бой в метрото и на някой му счупат носа, което се води средна телесна повреда и е наказуемо с от 2 до 8 години затвор, то всички присъствали автоматично могат да влязат в категория заподозрени.

Ако плеснеш два шамара на улицата на някое чаве, дето ти дърпа чантата и с това си му нанесъл лека телесна повреда (синина, зачервяване), което е наказуемо със затвор до 5 години, то това те прави клиент на системата за разследване.

Същото може да се случи, ако някой се е оплакал, че си го заплашил, изнудвал и какво ли още не. Ако не дай си боже си провел разговор с лице, което се разследва от службите , то ти автоматично може да станеш част от разказа, от социалната мреж. А защо не и да станеш обект на разследване.


Информацията, която след Нова година ще е налична и ПОСТОЯННО достъпна от служители на МВР отнема много повече правата на гражданите, тяхната свобода, отколкото да им дава сигурност.
Подчертавам епитетът ПОСТОЯННО, защото с последните поправки ЗЕС придоби чудовищна форма. Освен регламентирания достъп чрез съдебно решение, освен достъпът с писмено разпореждане на някой полицейски ръководител, в правните текстове неслучайно се появява и изразът „достъп чрез интерфейс”. Разкодирано, това значи, че в конкретни отдели на МВР ще имат инсталирана програма, с която ще могат по всяко време да достъпват централната база от данни с профилите (бих казал досиетата) на всички граждани.


Контрол върху тези правомощия
Контролът върху тази дейност се гради върху тъй наречения служебен журнал, в който ще се пази информация от кой компютър кои лица са били разследвани. Дали това е надеждна защита срещу злоупотреби, сами решете. За мен на фона на деморализирания български полицай през последните години, делегирането на подобна власт в неговите ръце е напълно неразумно и високорисково действие.

Това, което искаха гражданските организации, бе в НК да бъдат включени текстове, които регламентират суровото наказание срещу служители злоупотребили с въпросните правомощия.
Също така от различни НПО-та настояваха в закона да се впише възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за когото са правени проучвания, да има право на достъп до информация за тези проучвания и на базата на какви основания са правени те. Всико това да става по предварително определен ред.


Заключение
Новият ЗЕС е нагледен пример за политика, в която силно се губи баланса между сигурността и свободата на гражданите. Превръщайки всички граждани в потенциални мишени на адската система, настоящето правителство смята, че така ще има възможност да се преследват лесно престъпниците. Това е сякаш да свалиш цял самолет, защото знаеш, че на него има двама крадци.

За финал искам само да уточня, че в Европейската директива, която упоменава въпросно събиране на информация изрично се споменава, че тази информация може да е достъпна само за разследване на ТЕЖКИ престъпления и престъпления срещу националната сигурност. В Европа някои държави(Франция, Германия) не успяват да приложат напълно тази директива в своето законодателство, за което търпят неустойки. Просто хората там ценят свободата си. Във Франция се стигна до там хиляди граждани да съдят държавата, затова че нарушава личното им пространство и правото на лична кореспонденция.

В България не само, че приехме закона, ами дори доброволно си резнахме допълнително от гражданска свобода. При нас от ТЕЖКИ престъпления се мина през престъпления, наказуеми с над 8 години затвор, за да стигнем до настоящия вариант, в който клиенти на системата са всички заподозрени в престъпления, за които се лежи поне 2 години.

Всеки има право на лично мнение и ако някой каже, че няма против да жертва част от личната си свобода в името на една (съмнителна според мен) обществена сигурност, няма да го обвиня в наивност и безотговорност. Негова си работа.
Но за мен подобен закон хвърля сериозна сянка върху демокрацията в една държава.

„Those who would sacrifice essential liberties for a little temporary safety deserve neither liberty nor safety.“
Benjamin Franklin