Некадърието и мързелът като национални ценности

Последните седмици имаше поредица от студентски протести. Не подкрепих инициативите, защото имам различно мнение за настоящите митинги.

Неколкократно съм твърдял, че наливането на пари в университетите няма да доведе до повишаване на качеството на образователните услуги в тях. Напротив, финансовата обезпеченост и спокойствие на ректорите ще затвърди настоящото образователно статукво. Статукво, което доведе до там некадърието да се превърне в обществена ценност. Статукво, което доведе до там, че утре когато си заведеш детето на лекар, медикът да ти предпише лекарства за 50лв и детето ти да остане болно... статукво, което доведе до там, че програмистите в мобилния ти оператор да не могат да си внедрят билинг системата няколко месеца и ти да си лишен от възможността да ползваш услугите, за които си платил, през това време... статукво, което доведе до там, че дознателите в местното РПУ да не познават основни текстове в НК и НПК, поради което съдът да бъде принуден да оневини насилника ти... статукво, което доведе до там, че архитектът на кооперацията, в която живееш, да е проектирал тераса, чиято врата не се отваря докрай, а инженерът на кооперацията така е объркал сметките, че едната стена на хола е излязла леко под наклон... статукво, довело до там, че социлозите в НСИ да не знаят етносите в България...

Може да продължаваме с примерите сигурно безкрай. Но изводът е един, че няма как да просперираме като нация, ако некадърието е масово явление. Няма как да получаваме, колкото немеца, когато той работи повече, по-кадърно и по-оптимизирано от нас. Просто няма как. Дори е нагло да искаме да получаваме колкото немеца, ако не произвеждаме колкото него.

Тук се сещам за два подходящи цитата на Айн Ранд:

„Нищо няма значение в живота, освен това колко добре си вършиш работата. Нищо друго. Само това. Каквото и друго да си, то ще произлезе от това. Това е единствената мярка за стойността на човека."

"Хленчещи негодници, които никога не са правили и най-малкото усилие, които не притежават способности и за това да бъдат прости писар, но искат дохода на президенти на компания, които подскачат от провал към провал и очакват вие да плащате сметките им, които смятат желанията си за равни на вашата работа и считат, че нуждата им заслужава по-голяма награда от вашите усилия, които искат да им служите, които искат това да бъде целта на живота ви, които искат вашата сила да бъде безгласна, безправна, незаплатена, останала без награда, роб на тяхната немощ, които твърдят, че сте роден за робство заради гения си, докато те са родени да управляват заради благото на некомпетентността, че вие трябва само да давате, а те - само да взимат, че вие трябва да произвеждате, те - да консумират, че на вас не бива да ви се плаща, нито телом, нито духом, нито с богатство, нито с признание, нито с уважение, нито с благодарност, така че те да могат да пътуват по вашите релси, да ви се подиграват и да ви проклинат, тъй като не ви дължат нищо, дори и усилието да свалят шапките си, за които вие сте платили? Това ли искате? Бихте ли се чувствали горд?..."

Едната от причините за често срещаното в ежедневието ни професионално некадърие според мен се крие в театъра, наречен "Висше образование в България".

Университетите са автономни структури и като такива основният начин да бъдат контролирани от държавата е чрез регулация във финансирането им. Отстрани подобни прояви и бюджетни орязвания изглеждат едва ли не като рекет, да не говорим, че министрите Дянков и Игнатов със силовокомплексарското си поведение засилват допълнително тези впечатления.

Истината обаче е, че държавата не може да се меша пряко във вътрешните дела на университетите и единственият начин да ги контролира е чрез финансови гимнастики. Не съм сигурен дали това е мотивацията на министерския съвет да орязва образователните бюджети или просто гледат как да закрепят републиканския бюджет, но неминуемо студентите, ако имат представа как искат да се развиват техните университети, могат да използват тази ситуация, за да упражнят известен натиск върху университетските си ръководства, защото сега ректорите са склонни да слушат студентите си и да преговорят с тях. Нещо, което преди никога не е било и се наложи да го разбера от личен опит.


Давам си сметка, че моето мнение не е популярно, различно е от позицията на повечето хора, особено в държава, която няма традиции в областта на пазарната икономика и критичното мислене.
Доказателство за това, че тезата ми е непопулярна, е множеството неодоборителни отговори, които получавам от колеги. Техен основен аргумент срещу моето твърдение е, че "знанието и уменията нямат пазарна стойност" и университетите имат за цел да развиват младите "като личности, а не като професионалисти".

Първото, което бих искал тук да заява е, че докато плащам на преподавател да ме учи, то уменията и знанията, които ми се предават, имат пазарна стойност и тя се определя от това, колко съм склонен да платя за въпросната образователна услуга.

Второто, което искам да кажа е, че личностните качества би трябвало да се изграждат в начално и средно училище, и в много по-малка степен в университетите. Смешно ще ми е, ако преподавателите започнат да говорят на лекциите си на 21-22 годишни мъже и жени, че видиш ли трябва да са трудолюбиви, постоянни и амбициозни. Да не говорим, че това на практика не се и говори в университетите.
На мен лично въпросният масов контрааргумент, че "университетите имат за цел да развиват младите като личности, а не като професионалисти" ми звучи едва ли не като "ние искаме, харесва ни да сме мързеливи и по цял ден да ходим на кафета, а нощите да ги изкарваме по дискотеки или в запиване с приятели - това е нашето развитие като личности, и това университетите много добре ни го осигуряват".

Ако това е вашето развитие като личности, нищо чудно, че живеем в бананова република и цените тук са почти същите като в цяла Европа, но за сметка на това заплатите са 10 пъти по-ниски. Може би е време да си признаем, че това е така, защото сме 10 пъти по-некадърни от средния европеец и да продължим с личностното си развитие в кръчмите.
Дори предлагам бакалавъра да го удължат с 5-6 години и да се развиваме личностно до към 30, а?



Вижте сега, не си мислете, че не уважавам личностните умения. Напротив, в областта, в която работя, те са от витално значение и всяка обява за работа за ИТ специалист в jobs.bg включва в себе си изисквания по отношение на личностните качества на кандидата. Личностните качества са важни, просто не смятам, че университетът е мястото, където тепърва трябва да започваме да ги развиваме или да се занимаваме основно с тях. Поне аз знам за какво съм платил семестриалните си такси и какво очаквам да получа срещу тях - не търся личностни умения, защото смятам, че вече съм се постарал достатъчно, за да ги развия.
-------------------------
Още по темата:
- Проф. Георги Димитров относно кризата във висшето ни образование
- Кой уби българското висше образование?
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- Корупция в УНСС?
- Скандалният ректор на Свищовската академия - Величко Адамов
- Отговорът на човекоядците
- Идиокрация?
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

Проф. Георги Димитров относно кризата във висшето ни образование

В предната статия относно кризата в СУ заявих мнението си, че кризата е следствие от слаб мениджмънт и заспали студенти, които не осъзнават кое е ценно за тях и за какво трябва да се борят - а именно качествено образование, което да им осигури пълноценно бъдеще.

Радвам се, че с професор и то не по какво да е, а по "Европеистика" - преподавал в български и чужди университети, мислим по сходен начин. Всъщност проф. Георги Димитров е назовал проблемите с много по-висока прецизност, което е разбираемо предвид факта, че той преподава в Софийски университет повече от 20 години и познава системата отдавна и "отвътре".

Ще си позволя да цитирам няколко от изказванията на професора:



1. Какви са вижданията Ви за модернизиране на системата на финансиране
на ВУ?
Проф. Георги Димитров: Голям проблем в България е повсеместната липса на управленска култура. Изобщо не се разбира, че начините на изпълнение на една дейност са всъщност само инструмент за постигането
на определени цели. Съответно трябва да се определят целите, за да може по относително рационален начин да намерим най-подходящите средства за тяхната реализация. Досегашната практика в управлението на висшето образование е особено
порочна именно защото не разглежда финансирането като инструмент за постигане на обществено приоритетни цели, а оттам – прилаганите механизми устойчиво насърчават загниването на системата. Например, и до ден днешен институциите за висше образование се финансират на така наречения „исторически принцип“, което ще рече – по
инерция. Парите за висше образование се третират като подаяние за бедни, защото са точно такива. Но от подаяние не може да се очаква да е инвестиция, а следователно, не се очаква и резултат. Точно това трябва да се промени. Парите за висше образование са инвестиция на обществен капитал в качеството на работната сила у нас и в културния капитал на страната. Следователно, първото, което трябва да се направи, е да се промени безотчетността в харченето на парите за висше образование. Университетите трябва да си поставят образователни, изследователски и културни цели и да изготвят проекти с аргументирана обосновка – какви ресурси са им необходими за постигане на тези цели, а пък финансирането трябва да стане производно от степента на постигане на целите – т.е. финансирането да бъде съобразно резултатите на съответните институции, които го получават. Защото
при сегашната система ректорите, които по закон са безотговорни разпоредители
с получения бюджет, нямат причина да искат да постигат резултати, различни от преизбирането им за още един мандат (което се постига най-добре именно с обществено безотговорно харчене, т.е. купуване на лична благодарност към щедрия ректор). Университетите трябва да получават не гарантиран бюджет, а да кандидатстват с образователни и научни проекти, в които да е доказана управленска култура и потенциал за постигане на резултати. Иначе каквито и методи на финансиране да въведем, никаква полза няма да има в крайна сметка.
В тази връзка е изключително важно системата да се децетрализира –
не цял един университет с над 70 специалности да се крие зад успеха на
дузина звена. Факултетите трябва да се диференцират съобразно постиженията
им. В Европейския съюз политиките се провеждат чрез принципа
на субсидиарността, който означава съвсем просто нещо – решение
се взима на най-ниското равнище, на което то може да бъде най-ефективно,
т.е. не централните, а най-ниските звена са стимулирани да
поемат отговорност за съществуването си. Ако низовите звена не са
стимулирани да внимават, да се поддържат и развиват, т.е. ако не носят
отговорност за последиците от делата си, защо да не правят, „меко казано“,
грешки или глупости... С други думи, децетрализацията е просто
другото лице на принципа за отговорност в управлението на обществените
инвестиции във висшето образование. Трябва да е ясно защо и как
се управлява системата за висше образование, за да се минимизира огромната
съпротива срещу реформите, а за тази цел трябва да се направят
видими ползите от тях.
В тази връзка смятам за задължително също и законовото уреждане
на възнаграждението за преподавателски труд въз основа на пряка корелация
със средната работна заплата в страната – асистент = две средни
работни заплати, доцент = три, професор = пет, но въз основа на пълна
академична натовареност за необходимия брой студенти, без „локалните
хитрини“ – да броим един студент за няколко, да отчитаме изпитите
като лекции и пр. местни заслуги... Без сериозна мотивация реформа
не се прави.

2. Какви са пътищата за усъвършенстване на мрежата на ВУ в страната?
(акредитация, рейтинги, ...)
Проф. Георги Димитров: Проблемът с чудовищно раздутата териториална
мрежа от университети не може да се разглежда като „нещо само по себе си“. Този проблем възникна като страничен резултат от
политиките на поредица правителства да изхвърлят стотици хиляди завършили средно образование младежи не на улицата, а в образователните пирамиди.
Там младите хора получаваха „тапии“, но не и образование, а още по-малко – професионални компетентности за биографичен успех и реализация в условия на активен пазар на работната сила. А тази политика се посрещаше с благодарност от хвърковатата професура, която така получи компенсаторен източник за финансиране към нечовешки ниските заплати. Затова и никой не повдигаше въпроса за изчезващото качество на българското висше образование, докато в крайна сметка откритият достъп до европейските университети не открои отказа на най-пригодните за академичен труд млади българи да бъдат лъгани, че получават висше образование у нас.
По същата причина инженер Билинг, който трябваше да бабува над пръкването на заченатата преди него НАОА, отказваше да разбере, че в условията на историческо финансиране на университетите, които не са в динамична среда на конкуренция, няма причина да има вътрешни системи за поддържане на качеството на висшето образование. Какво от това, че по закон университетите имат на хартия такива свои структури?
Да сте видели някъде у нас да има работещо, т.е. постигащо резултати звено за управление на качеството на висшето образование? Къде изобщо у нас висшето образование се управлява – анализира се състояние, откриват се проблеми, вземат се организационни мерки? Никъде.
Борим се с липсата на студенти като търсим как хем да премахнем приемните изпити, хем да ги оставим, че да не изчезнат страничните доходи от частни уроци... Това е равнището на „управленско мислене“.
Припомням тези неща защото явно има очакването, че като направим
рейтингите, и нещата ще цъфнат и вържат. Не хранете подобни
илюзии. „Пътища“ за качествена промяна на териториалната мрежа от
институции за ВО няма, има само един път – и той е динамизиране на
условията за съществуване на тези институции. Трябва да има решимост
да се финансират университетите съобразно резултатите им. Кризата
е удобен случай да се направи такава революция. Докато всички те
имат гарантиран държавен бюджет, ще продължават да се множат. Затова
се връщам към казаното по-горе – трябва да се въведе финансиране,
съобразяващо се с резултатите. (Включително прекратяване на държавното
финансиране). А иначе и по сегашния ЗВО би трябвало резултатите
от атестацията да са основание за диференцирано финансиране. Но
никой не се реши да го направи, защото това би премахнало редица неефективни
институции, а те всичките са в някаква степен неефективни.
Затова повтарям, че трябва да се промени самото разбиране за управление
на университет.
А това означава – публично прозрачно усвояване на средствата, обществеността
трябва да има пряк и постоянен достъп до информация за
всичко, което става в университетите. Прием, успеваемост, отпадащи
студенти, реализация след завършването, финансирани проекти, резултати
от проучванията, списък на публикациите, откритията, иновациите
– тези въпроси са от пряк обществен интерес. За какво ви говори факт,
че в продължение на 30 години всички студенти на еди кой си преподавател
до един имат шестици, макар по всички останали предмети успеваемостта
им да е твърде варираща? В кой реален университет по света
няма отпаднали студенти поради слаб успех?
Иначе и с рейтингите ще стане като с акредитацията – на всички
почти поравно, да не се сърдят, и почти завинаги. НАОА не можа да
бъде инструмент срещу корупцията във висшето образование. Единственото,
което може да стане, както видяхме, е, че самата акредитация
се корумпира. Не защото „материалът е калпав“, а защото в условията
на липсващи стимули за поддържане на качеството, ако НАОА си гледа
добросъвестно работата, трябва да ликвидира цялата система за висше
образование у нас. Така че не става дума за отделни инструменти, а за
системата за висше образование като цяло и това е основното очакване
към нов ЗВО. Но въпросът е тези, които го пишат, дали разбират за
какво иде реч при управлението на една такава система... Проф. Бориславов
е последният, който може да бъде заподозрян в подобно нещо.


Обобщено мнение по проблема изрази и проф. Георги Димитров:
Преди да се каже каквото и да е по частните проблеми на ВО в България,
трябва да се подчертае, че след като 20 години системата за ВО
бе обект на политика за неглижиране и тактическо средство за решаване
на други политически проблеми, днес тя е в състояние на разпад и
пред окончателно изчезване. Не става дума за това, че българските университети изобщо отсъстват от класациите на известните по света университети,
не става дума и за това, че науката, правена в нашите университети,
е провинциална и в много малка своя част е съпоставима с международни
стандарти. (Няма особена разлика в качеството на науката в
БАН и университетите, най-добрите естествено. Както се разбра, погледната
отвън обаче БАН изглежда и тъжно, и нелепо…)
Става дума за това, че българските университети вече не могат да
изпълняват най-основната и елементарна функция – да дават образование
на студентите. И те изчезват. Студентите са по-малко от държавно
отпуснатите места за тях. И ще стават все по-малко през следващите 15
години. За какво ви говори фактът, че даже в специалност английска
филология в СУ останаха незаети места…. Едва ли някой ще може основателно
да оспорва основанията на СУ „Св. Кл. Охридски“ да се смята
за най-престижно висше учебно заведение у нас, но дори и там нещата
са катастрофални.
През последните 20 години чрез политиката на насърчаване на „масовизацията“
в условия на намаляващо финансиране, предлаганото от
българските университети първо престава да е „висше“, а после все помалко
прилича и на образование. Изследванията върху корупцията във
висшето образование у нас показаха, че, първо, тя е повсеместна и се
различават само степените и формите, в които тази патология намира
израз в съответното училище – нито Стопанската академия в Свищов,
нито УНСС, нито пък ЮЗУ са кой знае какви изключения от общото
състояние. Второ, това, което обичайно се възприема като проява на
корупция, най-вече подкупите в натура, лева или евро, е само най-малката
част от общата развала на висшето образование (виж сборника „Антикорупция/
антиобразование, София, 2004 г.). А тази развала, каквото е
буквалното значение на понятието корупция, идва като резултат от политиката
към висшето образование и начина на неговото управление.
Тази първоначална уговорка е необходима, защото съществуващата
у нас система за висше образование е вредно да се усъвършенства. Тя
трябва да се промени в основополагащите принципи и на първо място
– в принципите на нейното управление.
А вече измежду тях приоритетно внимание заслужават именно принципите
на финансиране, от които произтичат най-големите беди.

Цялата статия може да откриете в Списание „Стратегии на образователната и научната политика".
-------------------------
Още по темата:
- Некадърието и мързелът като национални ценности
- Кой уби българското висше образование?
- 800 свободни места в СУ след трета класация
- Корупция в УНСС?
- Скандалният ректор на Свищовската академия - Величко Адамов
- Отговорът на човекоядците
- Идиокрация?
- В България има повече първокурсници, отколкото първолаци

Кризата в СУ – криза на мениджмънта и криза на заспалите студенти

52 дни трае играта в Сървайвър. По ирония на съдбата студентите на най-старото висше учебно заведение в страната трябваше също толкова дни да „оцеляват” без топла вода.

В затворите най-буйните престъпници биват наказвани като ги пращат в карцера и ги обливат със студена вода. Като такъв се чувствах аз всяка вечер през последните седмици, когато влизах да се къпя в банята. Като наказан престъпник.
Някои мои колеги предпочетоха да си подгряват вода с бързовари. Загряват един леген и влизат в банята да се обливат със затоплената вода. В 21-и век да те принудят да се подмиваш като животно - това е унижение.

Някои от нас се чувстват наказани, други се чувстват унизени. Заслужили сме го! Защо ли? Защото какъвто народът – такива са ни и управниците! Защото когато университетското ръководство пилееше пари за безсмислени командировки, когато се плащаха (и все още продължават да се плащат) заплати на преподаватели, които не се вясват във факултетите, когато се даваха положителни научни атестации на професори и доценти, които от години нямат издаден научен труд, камо ли участие в международна конференция, когато всичките тези престъпления се случваха, ние студентите на СУ стояхме отстрани и гледахме безучастно. Едни от нас учеха, други – работеха, трети – пиеха. Но всички сме еднакво виновни, за дето не упражнихме никакъв контрол, за дето не сигнализирахме по никакъв начин, че сме свидетели на престъпление.

Точно така – заслужили сме да се чувстваме наказани и унизени! Защото всички ние сме съучастници в голямото престъпление наречено „Висше образование в България”.
Висшето образование в България е продъдена кофа, в която се наливат стотици милиони, а резултатите (като брой кадърни специалисти) е нищожен. В България броят на приемните места за студенти надвишава броя на завършващите гимназия. Нищо, важното е да се взима държавна субсидия. Нали някой трябва да плати заплатата на преподавателите и администрацията.

България е на челните позиции в Европа по % от БВП, които местният данъкплатец заделя за висше образование (виж тук и тук).
За сметка на това сме на последните места по критериите ефективност на образователната ни система и приложна стойност на научните изследвания.

Да припомням ли тъй болезнения за всички псевдопатриоти факт, че в нито една европейска или световна класация на университети не се споменава български ВУЗ. Единствената класация, в която споменават български университет (и то на заветното 777-о място) е класацията, нареждаща ВУЗ-овете по активността на техните сайтове. Браво! Браво! Браво! Е поне това постигнахме със 100 млн. лв цялостен бюджет на СУ за 2009 година. Бюджет, надвишаващ бюджетите на повечето общини в България.

Това е жалката истина! Бием се в гърдите, че сме много интелигентни, но всъщност не струваме – и като акъл, и като граждани.
Защото във Франция и най-тъпите студенти щяха да подпалят университетите си, ако ръководствата им ги караха да се подмиват като животни. Не казвам, че това е най-доброто решение, но ние и това не можахме да направим.


През декември със закона за държавния бюджет и през август с постановление на министерски съвет правителството оряза значително държавните субсидии на университетите (20%-30%). Намалените субсидии бяха най-тежко приети от Софийския университет. Дали защото ръководството на СУ беше свикнало систематично да получава допълнителни приходи от предишните правителства, или просто защото СУ изразходва средствата си нецелесъобразно и неоптимизирано, вие сами си преценете.
Но е факт, че само СУ започна толкова бързо да задлъжнява към Топлофикация (първите задължения са от декември 2009). Не УНСС, не ТУ, не УАСГ, а именно СУ реши, че топлата вода на студентите не е приоритет в настоящата тежка икономическа ситуация. Само СУ реши да унижи и да се изгаври със своите студенти, сред които и много млади семейства с бебета.



Това е вбесяващо! Не, това е тъжно.

Софийски университет е в икономическа криза от декември 2009. Въпреки това ръководството му още няма поместен на сайта си антикризисен план – пакет от мерки, с помощта на които ВУЗ-а да излезе от неблагоприятното положение. План, който се съставя и от най-неопитните мениджъри и управленци в период на криза.

Но в СУ мениджъри няма. В следствие няма стратегия за оправяне, няма визия, няма и топла вода.




На въпрос към ректора "Колко спечели СУ от гимнастиките с Топлофикация?" той не можа да отговори категорично. Най-вероятно няма и да отговори. Най-вероятно той самият не знае.
Защото неплащането на сметките към Топлофикация може само да се отлага, но все някога ще трябва да се плати и тогава с елементарна сметка ще се види, че пари не са спестени, единствено студентите бяха унизени.

Освен ясна визия, липсва и проектобюджет за годината. Тук ми е ясно защо няма такъв – просто защото СУ никога не знае колко пари ще успее да изкрънка от правителството и затова няма как предварително да предвиди и създаде проектобюджет.
Е, тази година, а и следващата, съветвам финансовия отдел на СУ предварително да си пишат в графа „изкрънкани пари” една голяма НУЛА.

Докато ръководството на СУ не започне да се държи адекватно, парите няма да стигат. Докато ръководството на СУ не реши да оптимизира най-тежкото си перо „Работни заплати” пари няма да има. Докато не реши да слее някои факултети и да реформира тежкото си административно тяло, парите няма да стигат.


Преди няколко седмици проф. Илчев – ректорът на СУ, публикува отворено писмо към студентската общност на сайта на университета. В това писмо ректорът споменава, че Алма Матер е „най-мощната научно-университетска инсититуция в България”. За да докаже това си твърдение, нека привлече допълнителни приходи от научната дейност на служителите в СУ – както правят стотици западни университети.
В противен случай топла вода пак няма да има.

Ще се запитате, каква е позицията на студентски съвет в цялата тази история. Нали все пак именно те представляват студентите, нали все пак те са избрани, за да „защитават студентските интереси”.
Защитават дренки, защитават единствено и само своя интерес! Те мислят повече затова как да се политически коректни с всички страни, отколкото за интересите на студентите. Е да, ама не. Няма как да си коректен и с двете страни, когато те са в явен конфликт помежду си. Или защитаваш едните, или другите – положение по средата няма. Всъщност положение по средата има и то е назовано с много цветист епитет, но ще запазя поне малко доза възпитание, макар и да не съм сигурен дали студентски съвет го заслужават.
Защото вместо да застанат зад студентите си, повечето от техните членове мислят само и единствено как да си попълнят поредното измислено редче в биографията си – "член на Студентски съвет".
Браво! Браво! Браво!
Елате ми след някоя и друга година на интервю за работа с тази биография и ще ви изритам като кучета, жалки кариеристчета!



И ако някой има забележки към гневния ми тон, то нека дойде у нас да се къпе няколко седмици със студена вода и после да видим как ще са нервите му.

Влизам да се къпя. Не, не с топла вода.

П.С
На 01 октомври (петък) от 10 часа пред Ректората по време на откриването на учебната година ще има протестна демонстрация срещу безумията, които надробиха ръководството на СУ.
Линк към събитието във Фейсбук – тук.




П.П.С
Сега разбирам, че зам. ректорът на СУ по-рано през деня е заявил, че в четвъртък подаването на топла вода в общежитията ще бъде възстановено.
Един ден преди протеста ръководството на СУ се опитва да успокои студенти. Е, няма да се получи! Когато някой ме е унижавал в продължение на седмици и изведнъж ми каже, че спира да ме унижава без да ми се извини искрено, то това няма да заличи моето огорчение. Искам извинение! Искам някой да поеме отговорност за това, че студентските общежития на СУ останаха без топла вода толкова време!
И в петък смятам да си поискам гласно това извинение.

Българският чадър

България не е известна с много неща по света. Имаме си Христо Стоичков, бациликус булгарикус, Стефка Съботинова, маслодайната роза, красивите българки, прелестната (все още) природа.

Преди 3 десетилетия обаче нашата страна придобива популярност и с още нещо - "българския чадър". Днес малцина от нас знаят за това смъртносно оръжие, с помощта на което някогашните агенти от секретните служби са елиминирали враговете на народа (може би е по-точно да кажем враговете на партията-майка).

Българският чадър представлява пневматичен пистолет, изстрелващ сачми с отрова, който е замаскиран под формата на обикновен чадър. В края на 70-те "чадърът" често е ползван от нашите секретни служби.



За българския чадър се говори по CNN, BBC, Дойче Веле. През 1980 година френският режисьор Жерар Ури създава дори игрален филм за смъртоносното оръжие - Le Coup du Parapluie Bulgare (Изстрелът на българския чадър)

Защо пиша за българският чадър?
Целта на настоящата статия не е възхвала на този печален инструмент на смъртта.
Пиша за нашето изобретение, защото на днешния ден преди 32 години с помощта на смъртоносното оръжие е извършен атентат срещу българския писател Георги Марков.

Георги Марков е писател и сценарист от Живково време неодобряващ тоталитарния начин на управление на партията-майка. След продължителен терор от страна на местната власт през 1969 година Георги Марков напуска страната. Той се установява в Лондон и започва работа като радиоводещ в английската радиостанция Би Би Си и немската Дойче Веле. Често в предаванията си отправя критики по адрес на комунистическия режим в България.

На 07 септември 1978 година обаче се случват две паметни събития.
В легендарната Шатра в Правец софийски танцов ансамбъл играе хора под звуците на родопски гайди. Десетки членове на политбюро на ЦК на БКП и група руски дипломати наблюдават спектакъла и честитя рождения ден на държавния глава.
Тодор Живков седи на централната маса точно под 1800-килограмовия полилей. С прибързана крачка към него се запътва служител на секретните служби. Агентът се доближава до масата и лично прошепва на Бай Тошо, че мисията е изпълнена.



Два часа по-рано на 2400 километра от Правец, при разминаване с непознат мъж на моста „Ватерло“ в Лондон българският писател Георги Марков усеща убождане в дясното си бедро. Решава, че непознатият го е одраскал с чадъра си. Няколко часа по-късно писателят вече е в болница. След 4 дни той умира.
При аутопсията е открита сачма в дясното му бедро. Две години по-късно и друг български журналист-дисидент попада под удара на смъртоносния чадър - този път в Париж.

Написах тази статия, опитвайки се да разпаля гаснещия спомен за едно жестоко време и за един българин, който се осмели да се изправи срещу него. Един човек, който сподели съдбата на българския емигрант, на непримирмия дисидент, на жертва на тоталитаризма.



За финал ще добавя и един цитат от покойния писател:

В държава без правораздавателна система хората губят критерия си за добро и зло, губят координатната си система. А когато човек няма изградена координатна система, то той няма как да притежава перспективни цели. Тогава той не вижда смисъл в това да работи, да учи, да отглежда деца, да се стреми към нещо значително и възвишено. Просто живее ден за ден.
"Задочните репортажи за България", Георги Марков

Анализ на събитията в Киргизстан. Има ли от какво да се страхуваме и ние?

По скайп до мен пристигна едно писмо от Киргизстан. Чрез него очевидец на събитията в град Ош призовава световната общественост да вземе отношение спрямо издевателствата, които се извършват в района.

За тези, които не знаят в Южен Киргизстан на 07 април тази година беше извършен политически преврат, открито подкрепян от руската власт. Повече за гео-политическата страна на въпроса може да се прочете тук.

С две думи киргизският президент Курманбек Бакиев се опита да играе паралелно на два фронта - на руския и американския, но "дините" му дойдоха в повече и амбициите (а може би лакомията) на Бакиев се оказаха извън неговите възможности.
В следствие на неговата заигравка с Щатите, руският империализъм реши жестоко да демонстрира своето влияние в Киргизстан. Руските медии за броени седмици внесоха дух на напрежение сред киргизския народ, който от своя страна се оказа много податлив на подобни внушения и манипулации. Като резултат неудобният на Медведев и Путин киргизски президент беше насилствено свален и неговото място зае бившият съветски дипломат в ООН Роза Отунбаева.

Два месеца по-късно в Южен Киргизстан избухва етническа война, повод за която се оказва слух за изнасилена от узбеки киргизска девойка. Местните имат сериозни съмнения за истиността на този слух. Но няколко стотин местни младежи, организирани по чудо за един ден, снабдени частично с огнестрелни оръжия атакуват узбекския квартал в град Ош.



Така започва една от най-страшните в новата история на Киргизстан етнически войни. Но това не е първата. През юни 1990 година при опита на Киргизската власт да се отдели от губещата позиции Съветска федерация, в град Ош избухва ненадейно подобен конфликт между узбеки и киргизи. Конфликтът е потушен с помощта на руската армия и Киргизстан привидно получава своята независимост. На власт идва московският учен Аскар Акаевич Акаев, който управлява страната до 2005, когато е свален с преврат от доскорошния президент Курманбек Бакиев.

Няма как човек да не направи връзка между събитията от 1990г и 2010г. Личното ми мнение е, че етническите конфликти от тези години са нагледен пример за механизмите, с които руската империя си гарантира влиянието в държавите от бившия социалистически блок.
Само сляп човек няма да забележи общия шаблон:
- етнически конфликт;
- дестабилизация в държавата;
- руската армия потушава напрежението;
- всички са щастливи и благодарни на братска Русия;

Освен в Киргизстан подобен подход Русия прилагат в Чечения, Южна Осетия, Грузия.

Но не това е отправната точка на тази публикация. Нека се върнем на случая с Киргизстан. Русия недвусмислено демонстрира своето влияние в страната. И осланяйки се на историята съм склонен да вярвам, че скоро етническият конфликт в Южен Киргизстан ще бъде потушен и в центъра на вниманието отново ще е руската армия.

----------

Питам се обаче, има ли Русия подобно влияние в България.
И не е ли България в момента на подобен политически кръстопът, както е бил Бакиев през последните 12 месеца? От една страна българският премиер прелетя 2500км, за проведе един приятелски разговор с Путин през септември.
От друга страна няколко месеца по-късно г-н Бойко Борисов обяви, че двата руски енергийни проекта в България Бургас-Александруполис и АЕЦ "Белене" са под сериозен въпрос.


Не напомня ли този сценарий на киргизския и ако се стигне дотам да обърнем гръб на Русия в този важен за нея геополитически регион, може ли тя да демонстрира по сходен начин своето жестоко влияние в България?
Мисля, че тя със сигурност ще се опита, но под каква форма е големият въпрос?
Дали механизмите за влияние на руската власт у нас се изчерпват с политическите им агенти Гоце, Станишев и сие?

Или пък Русия притежават контрол и над "етническата карта" посредством ДПС?


Честно да си кажа последният въпрос силно ме тревожи. Знаейки готовността на Ахмед Доган да се продава съм склонен да вярвам, че Русия може да го купи, ако вече не го е сторила.
Притеснен съм и от друго явление - увеличаващия се брой националистически движения през последните месеци, възраждащия се неонацинализъм и необезпокоената демонстрация на агресия сред тези групировки.

Неонацисти на повикване

Неонацисти виленят в Пловдив

Неонационалистите и расистите са продукт на държавата и зад тях стои полицията

10 младежи от Атака пребиха двама турци пред НДК

Дали има вероятност България да се превърне в Босна, Киргизстан, Чечения и групи качулати младежи да започнат да палят къщи в кв. Факултета, Столипиново, Кърджали, Разград и т.н.? Имаме ли достатъчно надеждна полиция и армия, на която можем да разчитаме, за да не се случва това?


За финал ще завърша с цитат от писмото на Олга Шевченко от град Ош, Южен Киргизстан:

Целые отряды молодых людей киргизской национальности в нетрезвом или накачанном состоянии носятся по городу с оружием в руках, убивая и сжигая все на своем пути. Все это имеет политическую подоплеку. Внутренний национальный конфликт зрел давно, и кто-то умело воспользовался этим в своих целях.

-------------
Още по темата:

- Луков марш 2011


- Вижте и позицията на Узбекистан спрямо етническия конфликт.

- Размириците в Киргизстан не са спонтанни

Зов за помощ от гр. Ош, Киргизстан

БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД
(благодаря на г-жа Нина Гордиюк за превода)

Олга Шевченко:
“Ние сме в епицентъра на войната (Киргизстан, град Ош). Тук става нещо страшно, невъобразимо!!! Поразително, но в средствата за масова информация не се съобщава дори и за десета част от това, което се случва. Етническа чистка – ако може така да се каже! Цели квартали с узбекски къщи са изгорени до основи. Изклани са цели семейства – жените, децата... Купчини от трупове по улицата, ранени, на които никой не оказва помощ.



Отряди от млади киргизи в нетрезво състояние или дрогирани препускат из града с оръжие в ръце, убивайки и изгаряйки всичко по пътя си. Всичко това има политическа подплата. Вътрешният национален конфликт зрееше отдавна и някой умело се възползва от това за своите цели. Изглежда, че именно с тази цел властите бездействат и премълчават за всичко, което се случва. Създава се впечатление, че бездействието им е обмислено и добре планирано. Сергей (зет ми), въпреки риска, излезе тази сутрин от дома ни – за продукти. На улицата в предсмъртна агония лежал ранен старец. Сергей решил да му помогне и го обърнал по гръб. В този момент се появила група младежи, които започнали да ритат стареца. Един викал: ‘Tой е киргиз’. Друг: ‘Не! Узбек е – да го запалим!’ На връщане зет ми установил, че старецът вече бил обгорен и мъртъв.



Официално излезе заповед да се стреля по подбудителите на безпорядъка, но никой не изпълнява тази заповед. Безчинствата продължават. Вертолети прелитат показно, показно преминават коли със сини лампи, но никакви активни действия от страна на правоохранителните органи няма. Тази нощ войнстваща групировка завзе военната част недалеч от дома ни. Там има оръжие, вертолети, бронетранспортьори. Те и без това имаха огромно количество оръжие (не разбирам, откъде у обикновени хора, просто конфликтуващи помежду си, може да има толкова огнестрелно оръжие). А сега то стана още повече, прибави се и военна техника. Като добавим и това, че няма откъде да се сдобием с хранителни продукти, след като свършат неголемите ни запаси, всички ние сме обречени на глад. Съобщават за някаква хуманитарна помощ ход формата на хранителни продукти и медикаменти, но това е капка в морето. Сега донесоха хляб, но на руснаците – незнайно защо – не дават. Не ни е нужна хуманитарна помощ! Ние искаме да живеем!!! Защо по руските новини казват, че обстановката се е стабилизирала, след като всъщност всичко става по-зле? Отговорът е един – някой не иска това да се знае. Или просто се преструват, че не знаят.



Моята цел е – да се разпространи, колкото може повече, информацията за това, което става, с цел да се привлече към него вниманието на световната общественост. Страх ни е да останем насаме с бедата си!!! Това, че засега не закачат малкото руснаци, които сме тук, не означава нищо. Въпрос на време е. Почувствали вкуса на кръвта, грабежа и безнаказаността, хората освирепяват. Сериозно се страхуваме за живота си. Всъщност, не... ние постоянно сме в състояние на животински страх. Моля, разпространете тази информация сред колкото е възможно повече хора, по всевъзможните форуми и сайтове!!! Това е зов за помощ!!! Зов на отчаяние!!!”



----------------------------
ОРИГИНАЛ:
Olga Shevchenko:
Мы в эпицентре войны (Киргизстан, г.Ош). Здесь творится что-то страшное, невообразимое!!! Поразительно, но в средствах массовой информации не сообщается и о десятой доле того, что здесь происходит. Этническая чистка, если это можно так назвать. Целые кварталы узбекских домов сожжены дотла, людей вырезают семьями, женщин, детей, горы трупов на улицах, раненых, которым никто не оказывает помощи.

Целые отряды молодых людей киргизской национальности в нетрезвом или накачанном состоянии носятся по городу с оружием в руках, убивая и сжигая все на своем пути. Все это имеет политическую подоплеку. Внутренний национальный конфликт зрел давно, и кто-то умело воспользовался этим в своих целях. Кажется, именно поэтому власти бездействуют и умалчивают о том, что происходит. Такое впечатление, что бездействие какое-то обдуманное, спланированное. Сергей (мой зять) сегодня утром пошел на свой страх и риск домой за продуктами. На улице лежал раненый умирающий старик. Сергей хотел оказать ему помощь, перевернул на спину. Тут сбежалась группа молодежи, стала пинать старика ногами. Один говорит: "Это же киргиз!". Другой ответил: "Нет, это узбек! Давайте, подожжем его!" Когда Сергей шел назад, старик лежал уже мертвый и обгоревший.

Официально вышел приказ стрелять в зачинщиков беспорядка на поражение, но никто этот приказ не выполняет. Бесчинства продолжаются!!! Вертолеты летают для вида и машины с мигалками ездят тоже для вида, но никаких активных действий не со стороны правоохранительных органов нет. Сегодня ночью воинствующая группировка захватила военную часть недалеко от нашего дома. Там оружие, вертолеты, БТР. У них и без этого было огромное количество оружия (неизвестно откуда у простых людей, просто конфликтующих друг с другом может быть столько огнестрельного оружия), а сейчас стало еще больше, и к нему прибавилась военная техника. Прибавить к этому, что мы не можем приобрести продукты и людям реально грозит голод, когда те небольшие запасы, которые у них есть, закончатся. Сообщают о якобы поступающей гуманитарной помощи в виде продуктов и медикаментов, но это лишь капля в море. Сейчас привезли хлеб, но русским не дают почему-то .Нам нужна не гумантарка! Мы хотим жить!!! Почему по Российским новостям передают, что обстановка стабилизировалась, когда все стало еще хуже? Ответ один - кто-то не хочет, чтобы об этом знали.

Или просто делают вид, что не знают. Моя цель - распространить как можно больше информации о том, что происходит, с целью привлечь как можно больше внимания мировой общественности, к этому. Мы боимся остаться наедине со своей бедой!!! То, что жалкий остаток русских пока не трогают, это лишь вопрос времени. Народ почувствовал вкус крови, халявы и безнаказанности. Мы серьезно опасаемся за свою жизнь. Даже нет, мы находимся в состоянии постоянного живо??????страха. Пожалуйста, распространите эту информацию как можно большему количеству людей, по всевозможным форумам и сайтам!!! Это крик о помощи!!! Крик отчаяния!!!


----------------------------
ENGLISH VERSION:

Expert Olga Shevchenko:
We are in the midst of war (Kyrgyzstan, Osh). There was something terrible, unimaginable! Amazingly, the media are not reported and the tenth of what is happening here. Ethnic cleansing, if it can be called. Whole districts of the Uzbek houses burned to the ground, people cut their families, women, children, mountains of ... See morecorpses in the streets, the wounded, whom no one has help. Entire squads of young people drinking alcohol in the Kyrgyz ethnic group or inflated condition worn around the city with weapons in hand, killing and burning everything in its path. All this is politically motivated. Internal national conflict mature long time, and someone has cleverly used this to their advantage. I think that is why the authorities do nothing and remain silent about what is happening. It seems that the omission of some kind of deliberate, planned. Sergey (my son-in) this morning went to his own risk home for food. On the street lay a wounded dying old man. Sergei wanted to assist him, he turned on his back. Then came running group of young people, the old man was kicking his feet. One says: "It's Kirghiz!". Another replied: "No, it's an Uzbek! Let's set fire to it!" When Sergei came back, the old man already lay dead and burned. Officially released in order to shoot the ringleaders of disorder on the defeat, but nobody does not comply with this order. Outrageous continues! Helicopters fly to type and drive cars with flashing lights, too, for the species, but no active operations are not part of law enforcement organs. Tonight the militant group seized a military base not far from our house. There weapons, helicopters, armored personnel carriers. They even without this was a huge quantity of arms (nowhere near ordinary people, simply conflicting with each other can have as many firearms), and now even more, and it was added to the military equipment. Add to this that we can not buy food and real people facing famine, when those small stocks that they have, over. There are reports about the alleged coming of humanitarian assistance in the form of food and medicine, but it is only a drop in the sea. We brought bread, but the Russian did not give a reason. We need not gumantarka! We want to live! Why in the Russian news broadcast that the situation has stabilized, when everything has become worse? One answer - somebody does not want to know about it. Or just pretend they do not know. My goal - to spread as much information about what is happening, in order to attract more world attention to this. We are afraid to be alone with my problem! What a pathetic remnant Russian has not yet touched, is only a matter of time. The people have tasted blood, freebies and impunity. We seriously fear for their lives. Even there, we are in a constant state of animal fear. Please distribute this information to the greatest number of people on all sorts of forums and sites! This is a cry for help! A cry of despair!

----------------------------

Тук може да откриете още снимки.

Замислете се дали в България също има почва за подобен етнически конфликт?!

Зов за помощ

Благодаря на всички хора, които се отзоваха на този зов за помощ. Майката на Христо успя да събере нужните средства за операцията и Христо е жив.

Отдавна не съм писал. Сега пиша поради нужда. Христо Боев е млад колега от ВИАС - учи Архитектура и още не е навършил 20-тата си годишнина.
В момента е болен от рак на трахеята. В България местните хирурзи правят еднократна операция, но тя е безуспешна. Единственият шанс Христо да живее е да се съберат 47 000 евро, с които да се плати лечението в Германия.
Една част от парите са събрани, но не достатъчно. Майката на Христо и колегите му активно събират дарения, подготвят благотворителна изложба, но е от критична важност лечението на Христо да започне до няколко дни, иначе той колега ще умре.

Моля, който има възможност нека дари живот на това младо момче.

Сметките, открити за събиране на средства за операцията, са:

Банка БНБ – ЦУ:
IBAN: BG 84 BNBG 9661 3100 1745 01
BIC (код на БНБ): BNBG BGSD
Получател: УАСГ
Oснование за превода: За лечението на Христо Цветанов Боев.

ОББ БАНК (сметка в лева):
BG77UBBS80021015765218
BIC: UBBS BGSF
Титуляр: Валентина Василева Боева (майка на Христо)

ДСК БАНК(сметка в евро):
IBAN: BG82STSA93000018540164
BIC: STSABGSF

Facebook група

Копие от епикризата

Банкова сметка


Лечение

Да оставим парите при хората и бизнеса

ГРАБЕЖ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН
----------------------------------
Бай Иван има квартален хранителен магазин във Видин. Регистриран е като ЕООД.
Прави между 500 и 1000лв брутен месечен приход. До преди няколко месеца бай Иван плащаше 70лв осигуровки на месец. С последното решение на НАП сега той ще плаща веднъж 250лв за това, че е управител на ЕООД, въпреки че няма сключен Договор за Управление и Контрол /ДУК/ и втори път още 100лв като самоосигуряващо се лице.
По този начин в месеците, в които бай Иван печели по 500лв от търговия, той ще е длъжен да заплати осигуровки върху несъществуващи на практика приходи и от 500лв печалба бай Иван ще трябва да плати на държавата 350лв от тях.


Кака Ани пък изтегли 10 000лв наесен, за да отвори фризьорски салон. Тя все още е в първите месеци на своята инвестиция и не регистрира почти никакви приходи. Новият норматив ще я принуди да плаща суми, които надхвърлят собствения й приход, което най-вероятно ще има пагубен ефект за предприемаческата й инициатива.

Чичо Гошо пък изобщо няма да се престраши да се регистрира официално като производител на картофи като вижда какво се случва с кака Ани и бай Иван и ще продължи да продава нелегално картофи и домати от селската си градина и ще продължи да се води безработен в Бюрото по труда.


В КРАЙНА СМЕТКА
----------------------------------
С последните изменения в КОС (Кодекса за социалното осигуряване) и със скандалното Указание 24-00-7/25.02.2010 на НАП на практика се репресира още в зародиш малкия и среден бизнес в България. На пазара недокоснати остават по-крупните риби, но за сметка на това МСП-тата (малките и средни предприятия) биват изцедени до край (а понякога и повече). За обикновените българи става все по-трудно да развият бизнеса си и само човек със стабилен финансов гръб ще може да просперира в България скоро. А хората с финансов гръб обикновено не са случайни лица, както всички сме забелязали в тежките години на прехода, който така и не завършва.

Защо се създава подобна дистанция между дребният предприемач и крупният бизнес? Защо се създават все повече пречки за малкия и среден бизнес в България?
Когато Дянков дойде в България обещаваше, че ще създаде благоприятна среда за развитие на предприемачески инициативи и че бизнес ще може да се стартира с 1лв. Какво стана с тези обещания?

Какво щеше да се случи със студентите, създали Гугъл, ако те бяха български студенти? Какво щеше да се случи с Бил Гейтс, стартирал бизнеса си с дребна инвестиция, събирана от заплатите си, ако името му беше Никола Стоянов?
Дали щеше да съществува IT гиганта Apple, стартирал като компания в гаража на Стив Джобс, ако гаражът се намираше в Подуене?

...


ДА ОСТАВИМ ПАРИТЕ ПРИ ХОРАТА И БИЗНЕСА
----------------------------------
Най-интересното в случая е, че в антикризисната програма на ГЕРБ присъства цял член, който гласи "Да оставим парите при хората и бизнеса"

5. Данъчни стимули – да оставим парите при хората и бизнеса.

Облекчаване на данъчните и осигурителни режими с цел увеличаване на разполагаемите доходи и стимулиране на икономическата активност на граждани и бизнес.

Антикризсната програма или не е писана от Симеон Дянков, или за ГЕРБ гражданите на Република България не са хора, а просто "матриал", както говореше едно време Тато (и днес слушаме как неговият бодигард умело го копира).
Или пък просто малкият и среден бизнес в България не е бизнесът, от който се интересуват в ГЕРБ, не е бизнесът на който "да оставят парите".




В ЕВРОПА
----------------------------------
Цялостната политика на европейския съюз през последните години е в насока създаване на благоприятна инфраструктура за т.н. SME-та. Бяха стартирани специални оперативни програми (SME-FIT, Програма "Конкурентноспособност"), насочени към МСП-тата в Европа.
В същото време българското правителство приема закони, от които единствено банките-кредитори ще спечелят, когато дойде моментът да присвояват частното имущество на фалиралите бай Иван и кака Ани. А банките много добре знаят как да си получат обратно парите. Едно време да вземеш заем от мутра и да не му го върнеш барабар с лихви върху лихвите. Днес с банките е същото, само дето всичко вече става "законно".




20 ГОДИНИ ПРЕХОД - ЖЕСТОКАТА РАВНОСМЕТКА
----------------------------------
Мой приятел работи за частен съдебен изпълнител. Веднъж го питах как си взимат парите от неплатежоспособни кредитори, а той отговори:

"Е как?! Пращаме им мутрите от ИПОН* и си прибираме обратно парите на банката**. Понякога взимаме телевизори, понякога - булчински рокли."

* ИПОН - една от охранителните фирми на Бойко Борисов;
** СИБАНК с председател на Надзорния съвет - Цветелина Бориславова.




Като цяло икономическа политика на Симеон Дянков няма да доведе до никакво развитие на българската икономика. Свивайки единствено разходите, без да се търсят възможности за приходи, настоящият вицепремиер ще обрече на гибел дребния бизнес в България. От последните нормативни промени едва ли държавата ще спечели повече пари. По-скоро единственият резултат от безумното Указание на НАП и повишението на минималния осигурителен праг в КОС ще са още няколко десетки хиляди безработни в Бюрото по труда.

Из хрониките на една мейл-група

Свободата, както рекох, е явление из вътрешния живот. Истинската свобода почва непременно с морално възраждане. Освобождението е явление из външния живот. То е нещо веществено. Свободата се добива чрез вековни усилия за превъзпитание.
Освобождението може да бъде плод на едно щастливо военно действие - и да дойде в един ден.
БЪЛГАРИНЪТ НЕ Е СВОБОДЕН: БЪЛГАРИНЪТ Е САМО ОСВОБОДЕН.
Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.

Авторите на Търновската конституция говореха:
- Новото публично устройство ще създаде нови хора!
Тая надежда не се оправда, а се оправда твърдението на историята, че ново публично устройство не може да създаде нови хора, а наопаки, новите хора създават ново публично устройство. А нови хора не се изкалъпват моментално, не се импровизирват. Нов свят не иде внезапно.
Изражението нов свят е едно от най-безсмислените игродумства. Нов свят не може да има, нов свят не е имало никога, нов свят никой не е виждал. Историята говори само за градуирана трансформация.

Дълго се чудих дали да не пусна това писмо в нишката за референдума Бургас-Александрополис при онези статии за свободата... Но мисля че тук му е мястото... И сега му е времето... Ако не започнем да се чувстваме свободни и ако не осъзнаваме свободата си... си заслужаваме управлението...
Но заслужават ли го тези след нас?

Ростислав Кандиларов



Снимка: Анастас Търпанов

Хората без идеали - най-удобни на властта

Минаха 4 години от убийството на сестри Белнейски. Разследването буксува, дело - няма. Единственият съдебен експерт, който насочваше разследването в различна насока - проф. Стойчо Раданов, бе намерен обесен на детска площадка. Скотланд Ярд потвърждава теорията му, че момичетата не са били жертва на сексманиаци, а са били прегазени от джип и в последствие е инсценирано изнасилване, за да се отклони насоката на следствието от въпросния джип, за чийто шофьор има различни "неофициални" теории. Родителите на двете момичета нямат пари за скъп адвокат и частни следователи. Надяват се на българското следствие.



По този случай Бойко Борисов не каза нищо, но затова пък регистрира присъствие в медийното пространство с поредното си популистко изказване - искал доживотни присъди за поръчителите на заливания с киселина. Не мога да разбера каква ще е ползата от високи наказания, регламентирани в Наказателния кодекс, когато на практика няма нито един осъден по тези дела?!
Проблемът не е дотолкова в размерът на наказанията, а в това че липсват такива.
Това е нещото, което прави хората недоволни и разбива на пух и прах тяхното елементарно чувство за справедливост.

А там където няма справедливост има израждане на ценностите. Още Георги Марков го е казал в своите задочни репортажи преди 35 години, заради които беше и убит:

В държава без правораздавателна система хората губят критерия си за добро и зло, губят координатната си система. А когато човек няма изградена координатна система, то той няма как да притежава перспективни цели. Тогава той не вижда смисъл в това да работи, да учи, да отглежда деца, да се стреми към нещо значително и възвишено. Просто живее ден за ден.
"Задочните репортажи за България", Георги Марков

Хората, които живеят ден за ден, нямат идеали и това ги прави удобни на властта, тъй като могат лесно да бъдат купени, могат лесно да бъдат манипулирани.

Затова не очаквам от настоящата власт да реформира реално съдебната система. Просто защото не е в неин интерес да въдвори ред и правораздаване. По-удобно й е да работи в условия на обществен и културен хаос, защото в такава среда може да управлява безкрайно. В такава среда може да репресира обикновения човек во веки веков.

----------------
Още по темата:
- Едно интервю за кризата на ценностите
- Животът е една спирала

Битката за свобода тепърва предстои!

Едва 6 месеца след встъпването си в длъжност новите управници на България явно заявяват, че възнамеряват да следват тоталитарен и силов модел на управление. Опитаха и все още се опитват да прокарат "закон за електронно следене". Приеха нов НПК с крайно спорни текстове относно СРС. Силово наложиха на хората да плащат здравни осигуровки, които никога не ще използват. Накараха възрастните хора, които и без това не могат да си покрият годините за стаж, да работят до 63 години (поне).


Това е терор!

На всичкото отгоре сегашните държавници, усещайки, че с подобни политически решения все повече предизвикват народния гняв, решиха да си завържат гащите предварително като ограничат правото на граждански протест. Новият закон за митингите беше внесен и абсолютно "на тъмно" приет, без нито една гражданска организация да има достъп до правните текстове, камо ли да участва в дискусия по въпроса.

Това е тоталитаризъм!

БСП се опитаха да прокарат този закон, но не успяха, благодарение на гражданската активност по това време.
Сега бившият бодигард на Тодор Живков действа като наследник на БСП и силово се опитва да запуши устата на гражданското общество в България!

Отправяме апел към всички независими граждани и граждански организации, които са против агресивното и крайно непрозрачното управление на сегашната власт,

да се присъединят към протеста на 03.02.2010 (сряда) от 11.00 до 12.30ч на пл. Народно събрание.

НЕ на терора! НЕ на тоталитаризма!

Битката за свобода тепърва предстои...



SROKSOS.ORG

Здравствуйте, товарищи! (част 1)

Глутница улични кучета изядоха осем муфлона, сърна и четири лопатара в столичния зоопарк

Осем муфлона, една сърна и четири лопатара бяха изядени в събота вечерта от глутница озверели улични кучета в столичния зоопарк.

Песовете започнали наред да нападат животните. Докато охраната в зоологическата градина се усети какво става, за обитателите вече било твърде късно, разказаха служители на зоопарка.

Ветеринарите намерили чак сутринта побеснелите шест песа в рова на лопатарите, обясни шефът на зоологическата градина д-р Иван Иванов. След това хора от общинското предприятие "Екоравновесие" дошли да приберат глутницата, за да се избегнат други проблеми, като разнасяне на болести или стресиране на посетителите.

в. Монитор
--------------------------------
Още по темата:
След година в София няма да има нито едно бездомно куче?!

Най-накрая качиха законопроекта

Днес - една седмица преди законпроектът за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите да излезе в държавен вестник, Комисията по вътрешен ред и сигурност реши да качи в сайта на Парламента правните текстове.

Интересното е, че в законпроектa липсват поправки, дефиниращи т.н. "обособени зони" около НС, МС и Президентството.

Явно тези изменения са следствие от вътрешни дискусии в рамките на заседанията на парламентарната комисия. Затова се насочих към стенограмите от заседанията на въпросната комисия. Тях ги нямаше на сайта. Оказа се, че Комисията по вътрешен ред и сигурност по правилник не е длъжна да качва стенограми от заседанията си, поради специфичния характер на законите, които обсъжда.

Буди недоумение на какви основания именно на Комисията по вътрешен ред и сигурност е възложено да ръководи изменението на един обществено-чувствителен и пряко засягащ основни демократични принципи закон.

В крайна сметка единствената информация относно обсъждането на закона е стенограмата от пленарното заседание на 21.01.2010, когато на второ четене законопроектът беше парламентарно обсъден и приет.
Прилагам някои ключови цитати от стенограмата:

ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 4 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 1:
„§ 1. В чл. 7, ал. 2 думите „Народно събрание” се заменят със „сградите на Народното събрание, на Президентството и на Министерския съвет.”

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК):
Ако подхождаме институционално, то тогава би трябвало да предвидим и третата власт – съдебната. Би трябвало да се направи още едно допълнение към този текст, а именно „сградите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд”

МИХАИЛ МИКОВ (КБ):
Без да е реплика към госпожа Михайлова, как ще дефинираме кой съд? Окръжният съд в Плевен, във Варна или в Перник?! Всеки от тях е точно такъв орган на съдебната власт, каквито са Върховният административен съд и Върховният касационен съд.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК):
Уважаеми колеги, съгласна съм, че възникват много въпроси, тогава оттеглям предложението. Обаче предлагам да помислим сериозно за точна редакция и да се направи дебат по този въпрос по-нататък - при следващо гледане на закона.
...
Това беше реплика към господин Миков. За да не вземам отделна процедура, по този начин заявявам, че го оттеглям, но оставам с надеждата, че ще помислим по-сериозно дали не трябва да бъде уреден в бъдеще и един подобен ред.

Гласували 144 народни представители: ЗА 141, ПРОТИВ НЯМА, ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ 3.
Предложението е прието.

Изводите, които могат да се направят от тези текстове са следните:
- Представител на "демократичната" Синя Коалиция, не само, че не възразява срещу закон, който е в разрез с фундаментални демократични принципи, а дори предлага допълнителни ограничения спрямо българските граждани и тяхната свобода да изразяват несъгласие. Г-жа Екатерина Михайлова дори двукратно намеква, че ще има още изменения в закона.

- От 144-те присъствали на обсъждането депутати няма нито един, който да е против разглеждания законопроект. Но защо ли се учудвам... Едва ли мога да очаквам друго отношение от социалистите, пък тези, които се пишат за "европейски граждани" всъщност са вносители на проекта. Изненадам съм от липсата на адекватна оценка и реакция от страна на Синята Коалиция. Не, че тая някакви заблуждения относно тази политическа формация, но все пак нейни ръководители участваха една седмица по-рано в "гражданския" протест пред Народното Събрание. От една страна яростно застават зад гражданските ценности, от друга пък проспиват обсъждането и гласуването на закон, до който на гражданите просто не бе осигурен достъп.

С тази си реакция десните в България доказват, че тяхната привидна демократична принципност е крайно съмнителна или че най-малкото тези хора не си вършат кадърно работата в Народното Събрание, което със сигурност не е сред очакванията на техните избиратели.

----------------------------------
Ддлъжен съм да отбележа, че единственият човек, който според мен зае адекватна позиция по въпроса за митингите, това е Яне Янев.

Прилагам цитат от стенограмата от 09.12.2010:

ЯНЕ ЯНЕВ (независим):
Промяната, предложена в параграфи 1 и 3 от този проект, предвижда демократизирането на провеждането на събрания, митинги и манифестации. В него са заложени предпазни разпоредби, които вече са загубили своя смисъл в една държава, чиито граждани живеят две десетилетия в условията на демокрация. Затова проектът за изменение предлага отпадането на времево-пространствените ограничения, въведени с чл. 5 и чл. 7, ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. По отношение на чл. 7, ал. 2 вносителите намират, че е абсурдно Народното събрание като върховен орган на държавната власт, който назначава правителството, да има „имунитет” срещу провеждането на демонстрации и по този начин да бъде защитено от гражданите, търсещи политическа отговорност.
...
Миналия път тройната коалиция възпрепятства приемането на законопроекта, защото я беше страх да не би около Народното събрание да има митинги и демонстрации. Аз виждам, че същият страх се прокрадва и при представители на ГЕРБ. За нас е необяснимо защо Народното събрание трябва да има специална зона за сигурност, защо народните представители са нещо повече, да речем, от министрите, за които няма такава зона за сигурност и защо трябва да се слагат ограждения?
Ако и други имат намерения да провеждат тази стара практика, която беше въвел и господин Пирински, тук да слагат железни ограждения и да идват едва ли не бронетранспортньорите, за да пазят парламентаристите от народната любов, това ще бъде фарс, който го няма никъде в нито една европейска страна.
Искам да направите едно сравнение и да се убедите, че няма никъде охранителна зона около нито един парламент в останалите 26 държави от Европейския съюз.

За финал ще направя резюме на мотивите, с които бе приет настоящият законопроект.

Според Закона за нормативните актове всеки публичен законопроект трябва да е съпътстван от мотиви за неговото предлагане.

(2) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Официалните мотиви, които с приложени към законопроекта, стъпват на аргумента, че в закона присъстват архаизми от сорта на "общински народен съвет". Тези мотиви обаче нямат отношение към промените, с които се въвеждат "обособени" зони около МС и Президентство. Да не говорим, че площта на тези обособени зони не е дефинирана и е оставена изцяло на преценката на общината и полицейските органи.

Затова ще споделя неофициалните мотиви. А те са, че забранените зони около споменатите институции се приемат с цел по-гладката и спокойна работа на депутатите, министрите и президента. По тази логика обаче протестите могат да се забранят навсякъде в рамките на населени места, защото все ще смущават работния процес на някого. Но може би депутатите и министрите са нещо повече от останалите граждани, явно само те са привилигеровани да работят в пълно спокойствие.

Аз когато не си върша добре работата, шефът идва и ме мъмри. Щеше да е интересно, ако можех да му възложа забрана да стои на 50 метра от офиса ми, за да мога аз спокойно да се качвам в колата си и да си тръгвам, докато той горкият протестира срещу моето поведение, но на 50 метра отстояние от офиса ми.

С какво отношенията между граждани и народни представители са по-различни от отношенията на работодател и служител?

Новият Закон за събранията, митингите и шествията е поредната симптом в стила на управление на партията ГЕРБ, която още на 6-тия месец от управлението си явно заявява, че ще следва силов и недемократичен модел на властване.

Какви "граждани за европейски развитие" членуват в партия ГЕРБ за мен не е ясно.

----------------------------------
Още по темата:
- ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА - Как не трябва да се прави закон! За нормативните промени, които ограничиха правото на протест
- ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция - забраниха протестите пред основните държaвни институции
- Ни чул, ни видял! Вие за луди ли ни имате?!

Днес в парламента имаше 79 депутати

В момента се възползвам от новата възможност в сайта на Парламента - гледане на видео кадри директно от пленарната зала.

Интересно е да се отбележи, че покрай новото въведение имаше сериозна медийна дискусия, в която народни представители гръмко тръбяха, че в една демократична държава гражданите трябва да имат поглед над работата на своите избранници. Направо бях потресен от широката скроеност на нашите управници. Викам си "Брях, тия нещо ги пере сачмата, щом от закони за електронно следене изведнъж скочиха на тема демокрация и граждански контрол. Но знае ли човек - може пък и да им е дошъл друг акъл в главата".

Е да, ама не... Сега, гледайки видеото от залата, разбирам защо депутатите не изразиха никакви притеснения в репортажите на БТВ онзи ден.

Гледане всъщност е силно казано, тъй като видеото не предава образ от цялата пленарна зала - камерата снима единствено стенографите, които водят записки постоянно, и трибуната над главите им, тъй че по-скоро съм си пуснал звука, а паралелно си пиша курсовия проект по "Уеб услуги".





Проследявайки 30 минути от видеото, осъзнавам, че нашите депутати наистина няма от какво да се притесняват. Никой не отразява как те си пият кафето и разглеждат сластно последните страници на "168 часа", докато техни колеги дискутират правни текстове и норми. Никой не отразява продължаващата тенденция да се гласува с карти на неприсъстващи народни представители.
От какво да се притесняват нашите избранници?!



По гласуванията, при които камерата отново не сменя ъгъла и посоката си нито към вътрешността на залата, нито към резултатното табло, разбирам, че в пленарната зала присъстват едва 79 депутати (или по-скоро това е броят на наличните депутатски карти).
Сами си направете извода колко хора реално има там в момента.
По мое скромно мнение, те далеч не са 240, което ме подсеща за един миналогодишен протест, на който с колегите от СРОКСОС поискахме от депутатите да излязат на улицата пред своите избиратели, за да видим колко души реално работят в момента. Излязоха трима депутати от СДС, заявявайки, че в залата освен тях има още 15 души.

15 души!


Което потвърждава тезата на много специалисти, че на България не са й нужни 240 депутати. Все пак годишната заплата на 240 народни представители е 6 млн. лв, без да включвам в сметките куп други административни и транспортни разходи.
Аз не искам да плащам заплата на хора, които не вършат нищо и дори не ходят на работа, или пък ако ходят то е за да пият кафета и да четат вестници.

Ти искаш ли?

------------------
Вчера, докато вървях към работа и слушах радио К2 (едно от малкото сравнително обективни медии в България), водещата Клара Маринова попита председателя на българските социалдемократи Георги Анастасов дали икономическата криза се отразява и на тях - депутатите. Хах, досетете се какъв му беше отговора. Oтговорът му бе "Откровено Не". :D

Излиза, че България е в икономическа криза, но не и нейните депутати. Тези 240 "експерта" си взимат по над 2 бона всеки месец и си питат джеба, както се казва по народному.




------------------

Но... да се върна на камерите.

Г-да депутати, вместо да ни замазвате очите с тез камери вземете качете на сайта на Парламента законопроекта, който вече трети месец криете от хорските очи.

Айде аз спирам видеото. То и без това няма нищо интересно в това да гледаш как Павел Шопов си бърка в носа, а г-жа Цачева постоянно влиза и излиза от кадър. Сигурно ходи да дърпа ушите на Волен Сидеров, задет гласува и с карти на ГЕРБ.